ПРАЗНИЧНО
И аз празнувам празника светъл.
И цветя за "Альоша". Той ми е мил.
И цветарят към мен беше щедър.
Но защо на букета пише "ТРОТИЛ"?

Това ми отне повече време от обичайното, а мелодията не е кой знае колко прогресивна. Работя по вокална версия.

Вятърът на Любовта
(пролетен каприз)
... Той, Вятърът на Любовта,
ни грабва поривен, внезапен,
от Сътворението до сега ...

Специални благодарности на poetry-as-song ( Стефан) !!!

На мен ми стигат мъка и надежда
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали, ...

Maybe we are too persistent
in finding our way
Maybe we are too prestigious
to speak of what we say...
Maybe life is too atrocious ...

She was a myth in my conscience;
She was a myth in my common mind;
She was a legend of great importance,
a legend of immortal sounds.
She was a creature in a foreign kingdom, ...

Пак съм сам пред празен лист хартия,
обзет от тъмни, мрачни чувства.
Пореден ден и ревността си крия,
която толкоз време в мене властва.
А заедно с нея води самотата, ...

"Дай ми време"
Ето, заповядай. Обмисли добре и ми кажи:
-Харесва ли ти да те милвам?;
-Да целувам твоите очи?;
-Да те събуждам сутрин със усмивка?; ...

Светофарите на любовта
ReмаТе
Стари улици и
стари булеварди,
преминавам ги - ...

Аз съм жива
Във вълните на морето аз оживявам,
макар че обрече ме на бавна смърт,
морската вода ме събужда и чувствам,
че си безразличен, студен и твърд. ...

Какво ли има в края на вселената?
(не вярвам в думите, че е безкрайна).
Оттам започва друго измерение?
За мен ще си остане вечна тайна.
В недрата земни крият ли се духчета ...

Ключ за храма
В чисто мъжкия свят е студено и тъжно.
Всяка обич кънти на метал и обръгва.
Всяка нежност боли и в сърцето е тъмно.
Малки женски нозе тихо стъпват на пръсти. ...

Денят
...Едва събуден вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
щом въздуха е натежал край мене
от аромат на влюбена Жена... ...

И АЗ СЪМ ГРЕШНИК
И аз съм грешник като всички.
И скрит в пътеки, съм вървял.
Бях лаком и аз за парички.
И нещичко и аз съм крал! ...

Хайде! - На екс!
/Изпиване на Ада /
Отпих тъй малка глътчица от тебе -
потръпнах и смръщих се - бях бебе –
вкусът ти беше “вече е видяно” ...

Едва дошла, едва дошла я гоним,
отърсени от зимния уют,
понесли още голи клони
из вече колеблив вечерен студ.
Да, зимата я преживяхме двама, ...

Невидими сълзи
ReмаТе
Днес, едно дете
ме попита за теб -
прошепнах без глас ...

Догони я
Откриваш любовта,
красивата мечта,
оглеждаш се назад
и мигом-кръговрат... ...

В мислите си пресмятам, проучвам,
създавам си лица,
с които да използвам, подвеждам
или за да нараня.
В мислите си аз съм никой, просяк ...

Пак мъгла ни е проблема.
Пак ни трови неизвестност.
Хамлет бори се с дилема,
ние борим се за честност.
А Ромео под балкона ...

Минавам през дните назад.
Връхлитат като вихрушка в душата, изстинали чувства.
И огън разпалват, пламва сърцето.
Разгаря се силно болка забравена.
Силно таена в дълбината, в онази обречена част на душата. ...

Тази вечер не искам любовни слова,
идвай при мен мълчаливо в нощта,
с целувки обхождай горещо плътта,
покорявай ме, като вълк, хванал сърна.
Нека е дива и луда нашата страст, ...

Всяко посетено „там” се превръща в „тука”,
изоставеното „тука” е отново „там”,
а да показвам знание с езика на незнанието
е на измислиците огледалната измислица.
Да се изгубя в плетеницата от странности ...

Покри денят със слънчева измама
лилавите останки на нощта.
Стои навън от светлина огряна
тъгата ми, зовяща есента.
И аз съм с нея, странно безучастен ...

Тичат годините по житейския друм,
няма за тях светофари!
Върху ни връхлитат и газят без шум,
където, когато ни сварят!
Провесили вече торби под очите, ...

Глава дванадесета
Бизнесменът
Топъл септемврийски ветрец се промъкна през открехнатия прозорец в Минчовата стая, борейки се с мощните течения, образувани от гръмовното му хъркане. Но... плътна завеса от благовонно ухание на джибри, като неумолим страж, спря порива на неканения гост и бързо го прогон ...

прибирам се вкъщи
уморена у дома
посреща ме котю
с вдигната глава.
плаче от радост ...

Харесвам простите неща -
хляба опечен от мама,
чергата от стана на баба,
на печката опечен картоф
и чая от липата набрана. ...

Окосихме стремежите и земята е в пръст,
замириса на дъжд и на облачност,
а мечтите - заровени, вън стърчи дървен кръст
без година и име на родственост.
Полумрачно небе. Милионите изгреви ...

Аз искам да викам, когато краде
в градината някой череши.
Нали ще споделяме с тебе на две
ранените вчерашни грешки.
По котката сива да хвърля чепик, ...

"Аз съм влюбена в тихия дъжд,
онзи който си шепне с листата,
който слива небесната длъж
със въздишките на земята.
Идва кротко, без бури, без гняв, ...