Позната история – лято
и разлика в годините,
несъвместимост деликатна
встрани от права линия.
Присъствие нечакано, ...

Пристъпва вечерта - добра вълшебница.
Луната е светулкова гондола.
В душата ми вълна разрошва гребен.
И в своя бяг понася ме неволно
към нашето Преди, стаило нежност. ...

Дочух шум на детска люлка
Скърцаше злобно и псуваше наред
На нея не люлееше се никого, само звука
Звукът, що мракът взел е в плен
Звукът на детски рев, на нейният също ...

Говорят ми; Мъжът след петдесет
да бъде без любовница не бива.
Особено когато е поет
любовница безспорно му отива
Че бих желал така да е, не мога ...

По ръба на острието
плъзга ми се битието
и живота ми на косъм
ми напомня за какво съм.
Имам ли си на идея ...

Днес селото ни е съвсем различно!
И друг е вече, селския народ...
Промяната се чувства драматично,
не сее то, а търси само плод!
Туй са неща съвсем несъвместими... ...

Мама вкъщи е сама.
Татко го няма...!
На празника тъжно
дърпа въжето със спомени,
навива от мислите букетче цветя, ...

Наближава на жената деня.
Искам цветя на теб да подаря,
че и ти си цвете красиво
в туй ежедневие сиво.
Цветята като теб се не купуват*, ...

Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но не е с ...

Целувката на Лунното цвете
Вървеше през просека в гъста гора мъж, красив, надменен и самоуверен. От бързане дишането му бе накъсано и очите вперени напред, знаеше – ще мръкне скоро. Приседна, отмалял - трябваше да си почине. И се стресна – позаспал е. До него, до сами рамото си се вгледа... и видя Л ...

Изправена стои безволна,
от гладки страни изваяна,
самотна стърчи над всички,
осмивана от подли езици.
Пламъче едвам доловимо, ...

Знаеш ли с кого съм близка аз сега?
Знаеш ли, кой заспива до мене в нощта?
Има си име - болка е това...
Болка от мечта разбита и от самота...
Нощем ме прегръща, като се събудя, казва "Добър ден!"... ...

Обичам те!
А твоята любов е измама.
Обичам те!
Без теб и моята любов я няма.
Лъгах се! ...

Беше крайно време да го напиша. Беше крайно време да го изрека на глас. Беше крайно време да сложа край.
Отдавна трябваше да изхвърля четката ти за зъби, а не грижовно да я прибера в шкафа, слагайки и протектор, за да е чиста видиш ли, ако решиш да се върнеш. Но не бях готова, знаех, че ще дойде мом ...

Сърцето ми, ранено, страда,
отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.
Сандъка златен, любопитствайки, отворих, ...

Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна ...

Бети седеше в ресторанта и очакваше Нейтън с нетърпение. Загадъчния тон, с който я помоли да се видят на тяхното любимо място леко я притесни, но пък разпали и любопитството ú. Тя за трети път нервно погледна часовника на стената, когато вратата на заведението се отвори и през нея влезе очарователна ...

,,Крон- жиг,, - изкрещява и се полива с олио.
Пържи се на бавен огън падайки към дъното.
Сто години са много бавно адажио.
Ин и ян трябва да са изяли всичко.
И когато не си я спомнят вече, тя се повтаря. ...

да
живее
мигът
в
който ...

'Къде беше ти? - не знам. Но аз бях там. Заслепена от любовта, коварна. Дойде ти и всичко промени... Любовта всъщност - това си ти! Заблудата ми бе голяма. Дадох любовта си няма. Но с вик понесе ме напред и тръгнах аз към теб! Все напред, все напред ме носи тя и горчилката ми отдавна вече излетя... ...

Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...

Аз искам да ме усещаш,
този, който търсиш в нощта.
Всеки светъл ден да срещаш
с чиста обич в чиста душа...

Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.
Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, б ...

Р З Т В О Р И С Е
Колко тича времето след мене,
за да ме прегърне някой ден
да лекува старите ми рани
и прогони вятърът студен. ...

Има време -
за нови приятели
и стари любови,
за дъх от разпукваща пъпка,
за горчивото вино на спомена. ...

Пътувайки в безкрайносттa
обхващах широта,
която трудно възприемах.
За дълго спирах поглед в
празната тъма, осъзнавайки, ...

Експериментален взрив
на нашите емоции
по формулата
време плюс пасивна памет,
с висящи и потъващи въпроси, ...

Далечно минало
от болки сътворено,
слана, с предвкусие
на дъжд.
Камбани ронят тихи спомени ...

Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.
Случва се и е в рамките на нормалните неща!
Тогава изпълва те чувство на пустота!
Но трябва да намериш своя лъч светлина,
който ще озари и прогони негативността. ...

Последната нощ
посвещава се на всички, които се борят с най-коварната болест на нашето време и техните близки
Понякога в живота ни се налага да правим разни неща. Имам предвид неща, които не са редни, които можем да не направим, но все пак ги правим. Например да дадеш цигара на умиращ от рак, който ...

Питате чия глава бе открадната? Открадната бе главата на пилота на товарния кораб ZL-15, който от десетина години обикаляше покрайнините на Млечния път, разнасяйки резервни части и оборудване за няколкото новопостроени станции за добив на ценни минерали. Кой я открадна? Ами пиратите, разбира се, че ...

На брега ти, море, аз заспивам, море
и записвам съня по водата,
с химикал по вълните ти шаря, море
и с мечти проследявам следата.
Ти до него стигни вместо мене, море ...

Диагноза Разбито сърце
Вече 8-ми ден сълзите не спират. Чудиш се откъде се взимат вече. Знаеш ли, че ако човек не спира да плаче в продължение на 24 часа ще умре?! Е, явно не е истина. Главата ти се пръска от напрежение и болка. Мъката постепенно завладява цялото ти тяло. Вече с нечовешки усилия ста ...

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...

Усмивката... вълшебно чудо...
Стаена страст в сърцето лудо.
Звезда, открила в тъмнината
пътека стигаща луната...
Усмивката... красиво цвете... ...

Ще дойдеш ли с мен, някога, някъде…
без значение, всъщност, къде …
Без цел и посока, гонейки вятъра –
с единствена граница – просто небе.
Аз ще бъда до тебе, някога, някъде, ...

Календар
/или първия сблъсък на мечтите с реалността./
Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.
Ние. Нашата младост.
Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. раз ...

Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупос ...

Една много тъжна любовна история...
... и истинска при това.
Цял ден бесувал Северният вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай до край полята ...