ЛУДА ПЕСЕН
... ниско слънце, висока облачност,
дълги нощи – и къси дни,
даже моята дейност – мисловната,
върху старите лаври пладни, ...

Добро утро мила моя!
Сънувах те, да знаеш.
Беше притихнала, красива,
същински блян, докосван с пръсти!
Знай, душата ми е твоя! ...

Ден
Ще се изправя най-сетне от кревата,
ще потърся погледа с очи.
Ще събера усмивките, стопили се в стената
и тъй до мене ще си ти. ...

Аз вярвам в тази любов,
започнала по първи петли,
на разсъмване.
Имала всичко в този живот,
даже и от други, още преди ...

Живеем в ново динамично време:
земята ни е с черен креп и грим,
небето нишки огнени оплете
от оръдейни изстрели и дим.
Далечните космически простори ...

По-прегракнал от стара винилова плоча с гласа на Висоцки,
по-пиян от представата грешна за ранната смърт на Есенин –
до забрава и късни прозрения този живот се проточи
и за себе си ходя да питам на бързея речните мрени.
Ще се срине до камък и пепел ...

Има нещо тъжно в празните училищни дворове,
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...

В страните на великите държавници
не вярват на лекета и продажници.
На всеки появил се нов измамник
е лепнат етикет със надпис “задник.”
В държавата на скъсаните задници, ...

ВИК
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Разбиха се вените на слънцето
и дойдох
в този близък, забравен предел, ...

Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...

Моя болка и мечта
Като вятър те прегръщам,
радвам ти се всеки ден.
Като слънце те целувам,
мое щастие за мен. ...

Понеже затворите ни все по са кът
и по конфорт не отговарят
на евростандартите,
(а парите народни трябва да се пестят)
пък престъпленията са ежечасни, ...

КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен. ...

Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...

Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.
Кога минаха? Аз побелях, ...

Грациозна и красива,
Във пирует се вихри тя.
Слънцето в косите скрила.
Тя е пленителна жена.
Залата е пълна фурна. ...

Разказа е преведен от самия автор!
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...

Затворен в бетонната кутия,
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие, ...

Съдбовни вдъхновения
настъпили са пътя
ветреят се дърветата
не мърдат и не бързат
А ние сме задръстени ...

В прегръдка ти ме залюлей,
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.
По стъпките ми би вървял ...

Искам да бъда с теб винаги,
всеки път да те опознавам.
И искам всички да го знаят,
че щастливо те обичам..,
Искам да бъда с теб винаги, ...

ДРУГИЯТ В МЕН
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма, ...

От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...

Нима е изненада в този свят?
Днес си беден.Утре си богат!
И тръгваш света да оправяш...
Успехи крехки!Криле на слава
и почести до някакъв момент... ...

СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз, ...

Стига вече стресове и аларми! –
на медиите чак къса се ларинкса.
Може би с тез пожари
един отчаян саможертвеник-комплексар
компенсира дефицита ...

Ако някога решиш да си отидеш
направи го без да се замисляш
Просто се хвани за перката
на някой самолет
И докато прелиташ ...

КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...

2024г.

Шепа български спортисти
ни зарадваха в Париж!
Седем… наши медалисти
ни донесоха престиж!
Първо злато за страната ...

ВРЪЩАНЕ КЪМ ДЕТСТВОТО
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Най-сетне топлият гълъб от морето в мен лети.
Сега с една крачка съм по-близо до себе си,
до мъртвия предел от детството. ...

посветено
Тя отлита нанякъде с неизвестна посока.
В мен сърцето разкъсано, сякаш спира да бие.
Аз те моля единствено - теб, от високото,
изпрати ѝ любов и добра орисия. ...

Прегръдки ...
С “Добро утро“ мъжа си прегръщам,
с внучките – нежно се гушваме, също…
Със сърдечна, тъй топла прегръдка
синът ни – сила, утеха ни вдъхва… ...