на живота на
сцената - все тъй - любов
незачената

– Ти нямаш власт над мен! И никога не ще имаш! С какво право? Мразя те!
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...

Л О Г И Ч Н О
Политиците се правят на богове,
но как да управляваш тия,които са по-умни от теб,
ако на сериозно не вземат те те
след двуличието на твоите клетви?! ...

На З. Л.
В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората. ...

Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...

Ех, сърце... ти мое, аз!!!
Кога ще се научиш, че ми горчиш,
макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.
Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.
Как ми се иска ... да имам място!? ...

Измислих си, да бъда малка.
На седем или пък на пет,
когато с розова близалка
примамих куклите от вред.
Поканих ги на парти нощно. ...

НОВ ЗНАК В ЛЮБОВТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Нямо годините ми подкопават мечтите. И рият в деня
с ветрове и дъждове – предсказанието ми беше грешно.
Претеглям и преброявам миговете от живота ...

Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...

ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...

Ако някой или нещо, силно те нервира или дразни или те кара да се припираш - в битовизма, изключвам сериозните неща… задай си въпроса, защо е така? Ако си честен ще ти светне, че е защото си бил слаб (а) да го допуснеш. Библията казва, че любовта не се раздразнява, излиза, че ако се палиш и нервираш ...

Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните ...

По телевизията седмици наред даваха бушуващи пожари из страната. Огнеборци с очернени от сажди лица, обгорени длани, едва поемащи си дъх с жестове възпроизвеждаха огнения ад, от къде е тръгнал, до къде се простира и е спрян.
Както бе писал поетът '' взорът надежда не види ''.
Коментаторът по ТВ нази ...

Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...

КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...

Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.

Морето има летни ширини,
а изгревът е розов и потича,
соленото в копнежа ми сладни,
искрящите вълни как ме обичат.
Възторгът е взаимен, тих и бял ...

Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...

Поискаха екстрена реабилитация
(за себе си) информаторите на диктаторите-
с аргументацията:
„И Демокрациите
вече се правят ...

И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...

Мълчи! Чайникът мълчи!
Чаят е сварен, звездите изсветляват...
Идва време за закуска, а къде си ти?
Идват светли дни, прибираш се!
Тиха е постелята ми и тя мълчи! ...

КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто. ...

Когато си единствено по Муза
отдала се на творчески процес,
и вдъхновена си от липсата на секс,
ако пристигна даже и без роза,
без бял жребец и рицарски такъми, ...

Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават. ...

И З Л И Ш Н И
Суверенът е конгломератна компактност,
средната интелигентност актуалността определя на вота,
корупцията отпада от самосебе си, като вероятност,
ако цифровизацията на технологиите завладее всичките квоти. ...

В нашата България има крепост една,
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...

“ Казах ти “Довиждане!”, а май трябваше да е “Сбогом!”. Но това е правилното решение. Ти нямаш нужда от мен. Всъщност никога не си имал. Аз бях тази, която отчаяно се нуждаеше да се грижи за някого. За да я уважава, обича, боготвори…
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...

Ах ти родино
с твойтешумове и цвтове
Ти пробуди радостта в моето сърце
от мъка и тъга громна
в душата ми ...

Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...

Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това м ...

Ако се разровим, за да разберем същината на нещата, рискуваме да пропаднем в бездната. Това отбелязва и Лев Толстой в трактата си "За живота" - може би най-великото произведение, написано от човек. Безусловно предназначението ни е да сме нечия жертва, но по-добре е преждевременно да не узнаваме за т ...

Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...

В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц. ...

Морето – утре, днес и вчера
и в изгрева ще те намеря,
и по вълните ще пътувам
до там, където те жадувам,
в най-вътрешното настояще, ...

Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...