VI
Оставаха по-малко от дванадесет часа до първата мисия на Албърт. Младежът изключително се вълнуваше и не спираше да мисли за предстоящата задача. През последните няколко дни обучителят им сержант Смит беше утроил тринеровките и почти не им оставаше време за сън, а Албърт и през ум не му минаваше ...

Какво правим с болката – тази нефизическата... виждам как човек, на които се възхищавам се самоунищожава, как запушва собствения си вътрешен глас само и само, за да не поглежда истината в очите.
Виждам как творчески цъфти, но тялото му линее, умът му застила удобна покривка на повърхността на съзнан ...

Пътувахме вече към борсата.
Каква ти борса, стоката от хубава по-хубава, минава прекупвач, гледа, пипа, потупва,...какво ли разбира, освен че целта му е да намали цената и да има по-голям кяр.
- Госпойце, ша ти ги взема сичките, ама на по-ниска цена - завъртя се някакъв плешивко
- Не, цената ми е съ ...

Когато денят си отива със вик,
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...

Сънливо разрошвам коси, потънали в отвъдното.
Премествам празен поглед върху буквите на онова писмо.
Мълча, уловила някак тъгата на прецъфтелите рози.
Тихо и неумолимо е.
Захвърлила юздите на умората, с огнени устни, с уплашен взор поглеждам към познатия глас. ...

Виждах как агонизираше под парещите лъчи на слънцето. Уж беше млада, а изглеждаше ужасно. Свита на две с разкъсани сиви дрехи, лежеше в страни на пътя. Обърнах се леко към нея, но не спрях. Не ѝ подадох ръка, за да се изправи. Само след няколко метра, нещо дълбоко в мен започна да се свива. Тази жен ...

Зимата се изтърколи бавно, отстъпвайки величествено трона на новата пролет. Сегеван напредваше с тренировките, а Бартак в опита си с жените.
Пред шатрата винаги имаше двайсетина чакащи, но той се пресрами една вечер и я посети. Нямаше възможност да избере жена, а на светлината на една свещ не се виж ...

Три коня алени, най-бързите, игривите,
от изгрев чак до залез ги пришпорва юни
и слънчогледи златни втъкнал им е в гривите,
разцъфват макове потайно помежду ни.
Лицето ми рисува нощем в лавандулите, ...

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...

ПОДШУШНАТО НА СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дорде ухае здрачът на липи
и пазвата му зрее – пълнолунна,
и звездно мляко в извора кипи,
ела при мене и ще те целуна. ...

Додето Месецът от хълма абдикира
по тесните пътечки на смъртта -
Зората като гущер се провира,
щастлива чак до утре сутринта!
Аз виждам как Зората дефилира! ...

В БУЛЕВАРДЕН ТЕАТЪР
От устни със усмивки фалшиви,
щедро се леят думи лъжливи,
в булеварден театър с жалки актьори,
аплодирани от заблудени клакьори. ...

За нищо на света не ще извая
аз същността ти днес по чужд шаблон.
Промяната изкуствена накрая
се пука като временен балон.
Под бури и съмнения подслон ...

Част 5
Слизаме и докато чакаме, аз сръгвам Многознаев в ребрата, при което той подскача, изохквайки пита:
- Ох бе Безумски какво ти става?
- Обърни внимание, как и изглеждат очите!
- Защо!? ...

Щом мишена е душата и на показ се излага,
защо ли се съмнявате - за криене нищо няма ...
Свидното ми родно място бивше село е, сега град -
със сладка изворна вода, с гори дъбови прекрасни ...
Тъй детските ми дни летяха с книжки и приятелки, ...

ОБИЧ
Не искам мигът ни да свършва.
Слънца сме над новия ден.
От тебе страха ще избърша
и пак ще се гушнеш при мен. ...

История ми разкажи,
история обикновена.
Разкажи, но без лъжи,
само истина целебна.
Нека да усетя истината, ...

Липсва ми - морето, топлите вълни,
когато не бях над езерото,
което всеки ден кърви.
Липсват ми - крилата неотрязани,
когато оковите не тежаха ...

Обичам те. Това е повик
на най-любимия ми зов
и всичко нежно е и ново,
мигът за полет е готов.
Летенето така увлича, ...

Не е лесно да си прост, зная го от опит.
Не мога да разбера умен, който, избирайки в настоящето асансьора към ада на миналото наместо ескалатора към рая на бъдещето, без принуда и плата се възторгва, когато нашественическа войска похищава световен участък и че на алчна страна мишена е неговата.

Ние не защитаваме идеи!
Зад личности сме се скрили!!
Знаят го всички злодеи
и затова са дебили!
Кой го е еня за партия? ...

Дом на злото 12
23. Първа доза информация 2 част.
- Ацтеки? Те не бяха ли...
- Да - прекъсна го Мел - в Мексико най-вече, което е страшно далече от тук. И това го знам. Но е факт. А може би, знаеш, че именно ацтекската култура е призната за най-кървавата в двете америки. На това ще се върнем пак... ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...

в памет на загиналите
по пътищата на България
Щом сме тръгнали,Боже,единно
по пътеките наши,твърде нелепи...
И за истината Твоя,сме още слепи: ...

Прекрасна нежност
и отпускаща се страст...
Завладяваща душевност
и липса на контраст...
Хармонията завладява, ...

“Пролет е в моите очи”
Пролет е в моите очи.
Навън всичко се пука и цъфти.
По улиците скитат деца ревящи, заглушени от шум на косачки.
Нека студовете вървят по ...

Сега, след хапчетата, тялото не го болеше както при събуждането и Милош се надигна с мъка, нагласи възглавницата под главата си и разгледа санитарката Анка. Наглед тромава, заради едрото тяло, тя чевръсто сновеше из стаята, внасяше порядък, изскачаше навън и те чуваха ситните ѝ крачици из коридора, ...

Един замах със лък от конски косми –
и нотите ще лумнат като клада!
Той може своя век да доизноси
с една цигулка само за награда.
Ще хвърлят две-три свещи сянка сива ...

Умни и чисти сме, светли едни,
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим, ...

Дори от другите съм чýвал: запри се, дявол да те вземе!
Ако мерзостта нещо струва... Запри се, в болното ни време!😥

Слушай, Илчо, слушай, чичовото! Това, дето си намислил за женитбата, е хубаво нещо. Не ще и дума... Ама защо не попита бай ти Рангел преди да решиш? Ей, Илчо, от патил човек, никой не знае по-добре! Аз това съм го разбрал отдавна. Когато се обичате, когато има любов, както се казва, добре. Ама няма ...

АЗ ПОВЕЧЕ ЗАНИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...