блъскаш си главата
в чакмака на въпросите
търсиш истина
но искрите
са злосторници ...

И И - 2
Аз не съм виждал чудо такова-
мъж да поднася цвете на дама
със задник курдисан на стола,
не съзнаващ трагедията на на мимолетната драма. ...

Поезия красива в слуха ми ехти
плава в кръвта ми далечна мелодия
с тонове фини небето трепти
по страните ми стича се бавна рапсодия.
Ухае тревата на броеница от думи ...

Когато те видях
И сякаш ми каза
"Остани"
Не зная защо очаквах да си тръгнеш
Нима това не е шега? ...

Приказка една
(Стихотворение)
Искащи едни две очи,
блуждаещи някъде в
потънали, изгубени мечти. ...

В океан от лунна светлина
в болката дойде до мен ти!
Усетих в сърцето топлина,
пълен с надежди и мечти!
Невинна като синьото небе, ...

На В.
Жена, каквато друга няма!
Изпивам голото й тяло
и кожата й като мляко
със устни нежно очертавам. ...

Има ли механизъм за контрол върху дейността им?
И защо журналистите не се интересуват от това?

Единствена
Ще те обичам и след сто години!
Ще те обичам както и сега!
Времето лети и ще отмине,
но ти ще си единствена в света! ...

С всяка крачка
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно, ...

СТОРЍ ДОБРО?
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...

Глупави жени няма! Има само умни и особено умни 😎
На жените акълът им пречи, на мъжете не им помага😎
И сама да си остана, ще си пиша коментари колкото и
каквито си искам! Поне няма никой да може да ми опонира
и мен да коментира! Да живее блока! ...

Почти невидима е вързала Мъж/Жена
примка някак е завързала двете им сърца!
Тя е спряла всякакви мечти, надежди
тя е в корените вплела, своите семена, вродени!
Приятел, Ти... какво от туй че си жена?! ...

ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...

Допирам рапанчето красиво
На ушенцето ми детско, малко
Чувам шепот на морето диво
Как ми казва 'помечтай другарко'
И затварям аз очи, отлитам, ...

На тази възраст, да изкачиш 1300 стъпала беше трудно. По - спокойно, с равномерно дишане-издишване и натоварване на тялото, трасето по тангентите към култовото стълбище дo Паметника1300 години България беше лежерно. Слизането беше приятно, но въпреки това осемдесет годишният природолюбител и специал ...

Имало едно време един крал, който се мислел за съвършен. Поданиците му се страхували от него, а той си внушавал, че го уважават. Често налагал жестоки наказания, които считал за справедливи и необходими. С годините дворецът, който обитавал все повече опустявал и накрая не останали приближени, които ...

И ето преродени са всички поляни
в растеж и нюанси на пъстрота и цветя.
Май сложи в душите ни чудните краски
с еликсира любовен, от прашец и крила.
С шумолящия повей на чудния бриз, ...

Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...

Манифестациите бяха символ на принудата. Тази на "Най- Българският празник" не правеше изключение. Помня една година бяхме в края на редицата, просто направихме крачка встрани и избягахме. Оказа се безсмислено. Всичко беше затворено и всички бяха на манифестацията като участници или като шпалир.
Оки ...

В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...

Вино си, а имам нужда от вода.
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...

Денят е като раковина,
в която ще открия пясък
и слънце, и море, и диня,
любов в щастлив и летен блясък.
Във всички влюбени копнежи, ...

Поискай само… да ти скоча,
мен името ми е - Атлет!
Изпия ли - три черни скоча,
аз пак ще бъда пубертет,
и с теб ще станем на кълбета, ...

На кой ли му дреме...
Събирам си в шепи -
бодлите от степи.
На смахнато време...
откраднах стрелките. ...

СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...

Не ме чети.
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...

И И
Тръгвам от абревиатурата
на стръмна,зовяща пътека,
напирам към върхове голи и брулени,
в непредвидими забулени следствия... ...

На Роси
Пленяваш с лекота
женските сърца
и без жал мачкаш всяко,
що вече непотребно е за теб. ...

Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко,
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера! ...

Слънчев лъч в скатната стая
напомня за първата среща –
две души опознават омая,
Том и Мери се сливат в безкрая.
В сезоните на лудостта ...

I
Имало едно време
Сивoбелезникав облак дим се издигна към тавана на стаята, преминавайки през необръснатото му лице. Той леко присви кафявите си очи. Вече беше свикнал с всичко това. И дори лекото закашляне, което последва, не можа да отклони вниманието му. В следващия миг нов облак премина през ли ...