(на теб)
Когато цъфнат дрянът и бадемът
и пролетта започне да пулсира
под леката завивка на снега,
аз тръгвам, без да мисля за студа. ...

Да пием по чашка любов,
всяка глътка - целувка звънлива,
нежен шепот, немирен копнеж,
в свят от сбъднатост ласка игрива.
В този свят с буйна луна ...

Между небето черно и ледената пръст
живее птица никому потребна,
а тя се нуждае от малко…
От малко топлина,
от малко обич, ...

Малко стихотворение
Родени без криле,
без южен двор, без пролет,
тъгуваме небе и като зимни хора
копнежът ни е резедав и плоден... ...

Почти любов
Защо не забравям? Босонога надежда…
Днес, ако срещнем се, ще бъде случайно.
Защо не забравям? Разходка гореща…
пътят е същ, но следите - незнайни. ...

МАРТИН И БАБА МАРТА
С алени бузки
под шапка с папулка,
с розово носи
между очички - звезди. ...

Нежна камбанка полюшва се вънка.
Уж е камбанка, а пък не звънка.
Леко главица пред Слънчо навежда.
Щом се усмихне, пролет довежда.
Що е то? ...

Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...

Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...

Сама сред хора,
като самотна капка в дъжда...
търся опора,
а от никой няма следа.
И изпивам с поглед тълпата, ...

Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените - ...

Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш ...

Прегърни ме, да убием студа...
И сърце до сърце да забие...
Две тела да разпалят нощта
и в докосване да се открият.
Прегърни ме, и без думи дори, ...

Не чувствам нищо, само празнота,
в душата ми присъстват вече студ и тъмнина.
Кога усмивката на лицето отново ще се появи
и раната така позната в сърцето мигновено ще заличи?
Лъжа, фалш, чувства и мечти ...

Вече не боли... претръпват думите,
с беглото „здравей” се разминаваме.
Вече не мълчим - мълчат куршумите,
раната не пари без загряване.
Вече съм скалиста като статуя - ...

МАРТЕНИЧКИ
Мартенички пременени,
бели, аленочервени,
по якички и ръчички
със надежда носят всички. ...

Не свиквай със мен, няма да остана -
родена съм от твоето съзнание.
Ще изсъхна като кръв от стара рана;
да съм твоя твърде късно (или рано) е.
Да бъда себе си със другите забравям, ...

Ами ако хората бяхме различни?
Ако бяхме устроени по различен начин? Ако хората не бяхме егоистични, ревниви и лицемерни, какво ли щеше да бъде? Някои си мислят, че щеше да е скучно, други го описват като рай. Ако Адам и Ева не бяха избрали греха? Ако не мразехме? Ако не бихме способни да изричаме л ...

Писмо до Дядо Коледа
(На моите прекрасни родители)
Дядо Коледа, безпокоя ли те? Прости!
Реших да ти напиша два-три реда.
Мама казва, че никога не спиш ...

Събудих се твърдо решен,
толкоз твърд, че чак се уплаших,
от ракията ставам кретен,
що народ тия дни напердаших.
Та твърдо реших да не пия! ...

буден съм а сънувам
сън ми се струва щастието
не съм подготвен за това
късметът ме настига
усмихвам се и се радвам ...

Все те оправдавам...
и разбирам!
Все прав си,
дори когато ме боли...
Все пръв си, ...

* * *
Помните ли онази пролет!?
Онази гъвкавата приказка!?
Онова предчувствие и свободно лутане
сред маркирани шосета, ...

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...

Огнени стрели
Загадъчно луна кръжи,
сънят от мене бяга,
а мисли – огнени стрели,
пронизали ме цяла. ...

Тихо е…
защото си далече...
… или защото те изгубих...
тихо е...
И тихо ще е вече! ...

Аз пак съм птица с пеещи крила.
Рисувам ноти по небе от обич.
Изтрила тъжното на няма самота,
задъхвам се от пролетна надеждност.
Над сухи клони ръся цвят от вяра, ...

Душата ми вие от болка,
притиска ме тази среда.
Все смятам защо и доколко,
не мога да свикна с града!
Аз правя голямата крачка ...

Trees entwine in fog and darkness
I still believe sunrise will come
I know I'll see you when hope is scarcest
quite sure you'll be my only light...
And you'll just smile and take my hand, ...

You're on the first place of my list.
It's impossible me to resist.
In this world that has turned into farm,
You possess the allmightiest charm.
There's nothing I can really do, ...

I am free like the wind
- just one of a kind.
You should know that I am a crazy lady,
do you mind?
You can't catch me just like that. ...

And I Love Her
Дадох и цялата си любов -
това е всичко, което имам.
Ако си зърнал моята любима
и ти ще я обикнеш. ...

Едно доста забравено парче на Айк и Тина Търнър,но пък си е импулсивно и сладко за слушане.

I'll Follow The Sun
Един ден просто ще погледнеш ,
за да видиш ,че ме няма...
...а утре може да вали,
така ,че слънцето ще следвам ! ...

Усещане за Пролет...
... и все по-властно Пролетта настъпва,
и всеки миг за себе си подсеща...
Щом дрянът пръв, нетърпелив напъпва-
ухае на цветя... И още нещо... ...

Този текст за народна песен, е написан за фолклорния инструментал „На мегданя”, чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
От 0 min до 1 min. и 37 sec.
У наше село –
село опустело,
оро се повело, ...

Нещо е сбъркан човешкият свят –
много дълбоко, в самата матрица,
сам се разкъсва от страх и от глад...
А пък душата му – птица!
Може би адът е някъде в нас, ...

Пролетта е цвете мило,
расло в моята градинка.
То в душата ми е бùло
и поливано в съдинка.
Лятото е жарко слънце ...

Не съм принцеса, не съм самодива,
не съм фея и ангел не съм,
нито съм демон, със рога криви,
не съм ухание от нечий забравен сън.
Не съм вече нищо магично. ...

Когато се протегнеш и не можеш да простиш,
прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;
и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във
крах, виждаш че си сам и оставяш само прах.
Повярвай си, недей да губиш своят курс - ...