Като на сън минават дните ми,
за нощите дори не смея да говоря.
Ще прочетете по очите ми,
как с демоните в мене аз се боря.
Преплувах вече толкова морета ...

Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги, ...

Женската любов - стихия е!
Помита всичко в своя път,
Такава тя е! - Орисия е!
Нагон и страст...
Облечени във плът!...

Мирис на вносни цигари, аромат на евтин парфюм.
спомени жълти и стари събрани във снимков албум,
лица запечатани някога от някой умел фотограф,
застанали усмихнати някъде пред фототапет със жираф,
прегърнати и влюбени истински, поне във отминали дни, ...

Ще ми простиш ли някога Любов
Че само в тебе бяла се откривам
И само в твоя вечен благослов
Надежда за мечтите си събирам
Ще ми простиш ли тихата тъга ...

... връщане на отлежалата есен... напред...
Тишината ти ръми. И пари.
Устните ми - жадни исполини.
Има чепка на лозата. Стара.
Късам зрънце. И отпивам вино. ...

Губя те! И себе си губя... Писна ми да започвам отначало, защото краят винаги е тъжен. Къде е "И заживели щастливо"? Уморих се да се привързвам към хора, които си тръгват от живота ми ей така и забравят, че съществувам. А се опитах, кълна се опитах да бъда аутсайдер, да не създавам близки отношения ...

Приготвяне на пилешка супа
Нарязваш ядовете с лука -
сълзите рукват на потоп.
Не плачеш. Октопода си улучил!
Подсмърчаш като в опело. ...

Забравил вятърът
навярно,
как грабваше ме
в шепите си - сито.
Отсяваше дъжда ...

Повикай ме да гледаме Залеза!...
Когато Слънцето допре водата,
а ти си в унес, като на молебен,
повикай ме при тебе на скалата:
да гледаме към Залезът вълшебен!... ...

Веднаж ли буря ни гърмя,
пороен дъжд веднаж ли плиска
върху свещената земя
от Търнов, до Преслав и Плиска.
Във Златен век с перо и меч ...

Пробуждам се сама в тишината,
стон и вик процепват тишината.
Сърцето ми в едно с твойто да се слее,
душата за твоята копнее.
Ръката ми в твоята ще потъне, ...

Изтребват се тварите на таз земя,
не кръв се лее, а самата душа.
Погълнати от звяра,
лъжливо даващ им вяра.
Жадно жетвари дебнат, ...

Не свивай ти гнездо в короната
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие, ...

Разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича. ...

Той е просто човече,
макар от дървото направен.
Стига го съдихте вече,
достатъчно светът е покварен.
Вие му хвърляте камъни, ...

Прошка
Празници се трупат,
докато Пролетта
чакаме. Все трудят
се хората - беда ...

Прости ми зa всичко, с което съгреших,
зa думите, с които нaрaних,
но моля те помни,
че в животa ми вaжнa си ми ти!
Моля те прости! ...

Докъде я докара, Октай?
До под крушата.
Младостта ти засяда
като топка във клоните,
насинена от ритане ...

О, Българийо любима, защо направи
ти така, децата ни от тука да заминат?
Там нейде в чуждата земя,
гръб да превиват за хляб и за вода.
А моето сърце сега е свито от болка и тъга, ...

Студеното време
- Чакай малко, ти за какъв се имаш?!
Това възмущение беше изразено от едно момиче, което беше се изправило срещу съученика си, за да го нападне. За щастие на момчето една жена се намеси.
- Писна ми от вас! – почна да крещи тя, хващайки момичето за ръката и удряйки момчето.
- Г-жо, аз ...

Днес в този хубав ден
Прошка искам,
прошка давам,
от грешките аз се поучавам.
Понякога хората ранявам, но ...

Ах, люти са твоите рани, Родино,
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!
От битки по пътя ти си уморена. ...

В немилост
Завистта сърца почерня,
Носи на човек беди,
Тя е болест непотребна
И нанася куп злини. ...

Любовта
Любовта - полет на нежността,
любовта - стръкче от душата,
любовта - неизмерима със земята!
Понякога е тревожна, ...

И зад чертата
утре ще премина,
като износен
и обрулен мъж.
И може бързо ...

Къде си, Щастие? Къде?
Къде се запиля?
Вятърът ли нанякъде те отвя!?
Остави ме сама с болка и самота.
Къде си, Щастие любимо? ...

ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да св ...

Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с ка ...

НА СИРНИЦА
Омръзнаха ми вече правдите.
Безбожници във храмовете да вървят.
Омръзна ми на мъка да се радвам.
И да вървя към себе си без път. ...

Мама аз те наричам,
аз така силно теб обичам,
връзката наша е най-силна,
защото си преодоляла всяка
една моя сълза и болка заедно ...

Навън мъгливо свършва се денят,
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...

Вече трети ден обагрен е в червено,
чистият пресветъл идеал,
комуто някой някога отдал -
живот и дом, и чедо, и колено.
А днес е трети ден ...

ГРЕШКАТА
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...

Разпадах се на хиляди парчета...
На хиляди самотни светове,
на хиляди червени светофари,
на толкова любови на парче...
На толкова „Здравей“, наивно първи, ...

Кладенец на вдъхновение - 02.03.2014
Затварям очите си и виждам само
множество от думи разпилени.
Не успявам да ги подредя изцяло,
а времето изтича пропиляно. ...