Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...

Роза.
Сърцето ми открадна ти,
затова роза трябва да ми подариш.
Нека тя да е изпълнена с любов
и с нашите мечти и различни ...

Ако бях вятърът див -
във косите ти щях да притихна,
да те милвам с поглед игрив,
да шептя в тебе сгушен, усмихнат.
Ако бях облакът бурен - ...

Мале, бех изпаднала у една депресия. И от какво, да се чуди човек, като няма кой да ме нерви. На работа съм по цял ден пред компютъра. Като се прибера, влизам у ФБ и си пиша с приятели. Толкова много ги имам и все са готини. Какви хубави снимки си качват, направо холивудски звезди. Мъжът ми си гледа ...

Ура, не съм аз вече домакиня.
Не бъркам манджи и не режа лук!
Не съм готвачка, нито съм слугиня.
С парцала и престилката – дотук!
Въобще не се изнервям по опашки. ...

Майкъл Нютън казва в “Следите на душите”, че преди да се родим, избираме сюжета на живота си, а душите, които срещаме, са от нашия духовен кръг. Тук следва да констатираме, че нито едно познанство на Земята не е случайно, няма давност и има много смисъл. Трудностите и бедите, които ни спохождат, са ...

Сънища... отминало щастие,
и многоточия от недоимане.
Живот, като разпятие.
Далечно, минало обичане.
Пролет... и отминава, ...

Самотата си възпях в усамотение
и със себе си се уча да живея.
И в мене няма капчица съмнение,
че всичко вече мога да изпея.
Че смисълът е в мислите самотни ...

Аз на тебе посвещавам стих,
който чакала си ти с години.
Тъй в душата ти любов родих
в най-светлите от Бога рими.
А в пустиня процъфтя живот. ...

Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...

Всичките пари на света не могат заменят щастието да обичаш и да бъдеш обичан.
Дали богатството се измерва само в пари? - Човек може да притежава най-многото пари на света и пак да не е истински богат. Истински богатият има близки и приятели, които да го обичат и да държат на него, подкрепят го.
Тяхн ...

Тебе съм искал само.
Тебе сънувах в нощта.
Искам на моето рамо
ти да дочакаш пак деня,
да разпилея твоите коси, ...

В сладките нощи...
В сладките нощи, когато
се обича до безумие, до огън,
тогава с върха на пръстите
онемял те преоткривам жадно. ...

Притиска ни със облаци небето.
След вятъра вървят мъгли.
Замръзнало в ръмежа е полето...
Артритът се обажда и боли!
По цял ден слънцето го няма, ...

По бизнес
Аз съм слаб и висок. Работя в една известна мултинационална компания. Заемам достатъчно висока позиция, за да мога да си позволя пътувания до екзотични дестинации и да си купувам маркови дрехи и обувки. Карам скъпа служебна кола, в която прекарвам половината си ден. Смятам себе си за талан ...

Не смея да си запуша ушите, за да не чуя воплите на съвестта си.
Глупостта е най-опасният враг, защото никой не иска да се изправи срещу себе си...
Пушачите щели да си преместят времето с един Фас напред.
Разделиха се поради несходства в психичните отклонения.
КозЯ Мостра - изберете българското от и ...

Някои неща се случват така неочаквано, че няма време да ги осъзнаеш и да ги приемеш за реалност. Само преди няколко часа го изпратих, щеше да пътува до родния си град да се види с родителите си. Често пътуваше - сам или с мен - обичаше да шофира, а и пътят до там не беше кой знае колко. Местността б ...

Любовта ми се намръщи.
Изгоря без пламък.
Бе с години моя същност.
Ала днес я няма.
Метна раница през рамо. ...

Обичта е като дете.
Вечно в наивност
подкрепя делата ти
и чисто се радва.
Верността на сърце, ...

Притискам се към теб
с цялото си тяло,
дръвче прекрасно,
обсипано в бяло.
От теб струи ...

Роска
Роска и сега е много красива. Макар вече да е госпожа Венкова, за познатите ѝ от едно време тя си остава същото прекрасно и ведро девойче. Родителите ѝ бяха емигранти от Вардарска Македония и живееха бедно, но винаги успяваха да осигурят минималното за самочувствието на едно момиче. Носеше се ...

Във шепата на твоята усмивка
се разтопи и моето сърце.
А мъжкото ми чувство се предаде
на твойте бяло-слънчеви ръце.
Под сянката на твоята завивка ...

Издишаш от милиони дупчици...
Е, аз ли трябва да те "помпам"?
И да поемам негативите и луд, че си...
Съжалявам, мили ми човеко, кротвам...
Ще си мълча, ще гледам как се давиш... ...

откривам те тук
ти си глас на Земя
жена
майка
болчица моя ...

АЗ СЪМ ЛУД
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
Аз съм луд, много луд, страшно луд…
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
С любов зареден, като буре с барут. ...

Нощ е!
И тъмата в своята мощ е!
Звездите покрили небето, тъй ясно,
а щурчетата пеят все така прекрасно,
а нейде там, в далечината мрачна, ...

Deep in my soul rainy drops are falling.
Deep in the broken heart - there is a sorrow.
How many tears I have cried for you -
my lonely nights covered the pain
with ash and blue. ...

Again you’re dancing on my nerves
Like Sunny Bunny on bare wall.
And me undressing all reserves,
Remaining only naked doll.
And in my eyes are charcoils hidden ...

Scene after scene
I fade away… and blend in the end
But when will I see them?
When Will I be able to write the whole thing?
You tell me! I don’t know ...

Six months of work had finally paid off. Jackson put the phone on the desk and leaned back in his chair, running his hands through his hair. He couldn't believe what had just happened. The conversation was going over and over in his mind. He couldn't forget the voice of his publisher, telling him th ...

Спалнята си ремонтирах
с два пирона.
Спя на нея като Крез.

СЛЕДВАЙ СЕ…
Няма страдание, само представа.
Лее се бяла безбрежност,
слушаш сърцето си – тиха китара,
шепнат ти капките – време. ...

То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето, ...

Тоз разказ за “Очи към себе си” не става,
защото случката не е със мен,
а е за дядо Слав и баба Слава.
И дядо Слав бил някога ерген,
а пък мома е била баба Слава. ...

Битие като път - падаш, ставаш, изтупваш се, тръгваш...
Срещу теб или слънцето - в силата ти е въпроса.
Всеки ден е борба: или с дявола в теб се надлъгваш,
или сядаш в най-тихия кът на душата си боса.
Докато завали. Пасианси редиш от дъжда, ...