Вечерта прекрасна почна с рецитали.
Залата бе тясна за стиха кристален.
Под китари звънки песни що се пяха –
на мъглата вънка пелена раздраха.
В спомен автографа всеки тук получи. ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пр ...

Към българския народ!...
българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезне
Народе български защо ли
все влачиш тъжната съдба: ...

Една песен от 1986г., записана наскоро.

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случ ...

На Роси Савова
Роси, Роси, как тъй стана,
стихосбирката ти, виж,
от разпни го до осанна
тя сърцето мое грабна – ...

Не е вярно, че всеки сезон изживян,
помахал за сбогом, безследно угасва
и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,
трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.
Есента ми богатата маса нарежда; ...

Запали ме като огън и ме остави,
бавно да угасна и да тлея...
Пепелта от мене разпилей и ти...
нека вятърът да ме отвее!
После бурята във мен викни ...

Черни мисли, напразни надежди.
Хладна зима, отминал живот...
Мрачен ден, незабравени срещи.
Тъжен край на голяма любов...
Леден вятър и стон в тишината. ...

Какви са ти очите, ме попита,
със цвят на глина или чернозем,
ухаят ли на медна пита,
обричат ли на вечен плен.
Какви са ти очите, ме попита, ...

на Камелия Кондова
Няма да крия,
че Тя е стихия -
стихове пише
и стихове диша. ...

Твойта обич пулсира във мене
като нова, свръхнова звезда,
с нея нощем взривявам вселени
и събирам лъчи през деня.
Тя звучи като ода възторжена ...

Синее в сушата на подранило пладне
един домат салатно уморен
припяват тъжни песни – рими празни
любовно свързаните ден след ден
Зората влачи си краката – ...

Задушница е времето, в което близките на мъртвите ходят до гробищата, правят помен и се молят за прошката на починалите. Всеки знае, че има четири Задушници, но за малцина е ясно, че на само една от тях душите от Рая и Ада могат да напуснат вечната си обител и да се върнат за един ден обратно на зем ...

През хиляда морета ще мина,
през хиляди нови луни,
аз съм твойто въздушно момиче
и ти още ме помниш, нали?
Ти във мен ще си цялата вечност, ...

Затварям вратата.
Излизам от тук.
Без дори да си взема нещата,
отивам при друг.
Няма нужда да чакаш, ...

Липсваш ми
Липсва ми... допирът ти,
липсва ми усмивката ти,
твоята милувка и целувка,
нуждая се да те видя отново, ...

Любов ли е, кажи?
Когато без теб ме боли.
Любов ли е, кажи?
Когато вътре в мен
всичко крещи. ...

Когато имаш нужда от мен, аз ще бъда там.
Когато се чувстваш наранен, знай, че не си сам.
Ще те чакам и в нощите студени,
както и в дните от слънце озарени.
Нарани ме, аз ще се оправя, ...

Мечта моя, скрита в чужди копнежи,
капка вода в тъжната пустиня.
Защо животът на друг те подари,
защо не позволи в преградките ти да заспивам?
Не бях ли достойна за теб, ...

Д И Л Е М А
Все от женски род
са и Банка, и Жена!?
Далиии...
... на въображението е само плод? ...

БАБИЧКА
"Бабичко, бабичко, с мераци младежки,
къде си тръгнала и правиш толкова грешки?!
Защо не си гледаш децата и внуци,
плачеш ти, знам, само за малко здрави юмруци! " ...

***
Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!
Ще ми е трудно, но ще се изправя.
С разделите говорим си на „ти“ –
научена съм бързо да забравям. ...

Изронвам тишината като грозд.
Куп гладни птици са очите ми.
Надеждата е само бряг.
Лелеян бряг, мечтата на поетите...
Защото всичко свършва точно в шест. ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 5
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа, ...

Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.
Ужасно спокоен съм - нетипично за мен, ...

По "Не искам да те дишам в поезия"
на Zefpet
Не ме дишай в поезия,
не ме рисувай в ескиз!
Нека осъмнем в амнезия... ...

Ела със мен и нека ти разкажа
история за чудни светове.
Принцеса тук живяла е отдавна,
по-приказна от синьото небе.
Очите ù - по-жежки от огнище, ...

Същата история, различен мъж.
Същият път, краят е тук.
Няма въпроси, отдръпни се.
Следващият чака.
Месеци възстановяване, но една седмица в дълбоки мисли пропилява всички опити да бъдеш чист. ...

КОЛ центъра на Смъртта. Телефонът звъни. Дежурният оператор вдига слушалката...
Оператор: Здравейте, пардон - болейте, слушам ви!
Гражданин: Ало, Смъртта ли е?!
Оператор: Смъртта е много заета, но вашето обаждане е жизненоважно за нас, затова, моля, останете на линия!
Гражданин: Колко ще чакам на ли ...

Уморих се от хората, които ме заобикалят. Сигурна съм, че поне един такъв заобикаля и Вас всеки ден.
Уморих се от тези хора, които изискват прекалено силно вниманието ни, изискват да бъдат част от живота ни. Изморих се от хора, които майсторски циркулират в живота ми. Не обръщат внимание на истински ...

деликатна смърт
в протегнатите сухи клони
за прегръдка
и заспиване
нежността на росна паяжина ...

Криле на птица вятърът ми подари,
комета ярка свободата си ми даде,
звезда орисница със мъдрост ме дари,
а любовта жаравата си ми отдаде.
Земята ме научи да копнея, ...

Горчиво...
Сърцето ти е ябълка в зелено
и чакам цяла вечност да узрее.
Тъй с резен някога и Ева
съребрено Адама e подвела. ...

Тръгнах си, защото много те болях.
А зениците ти викаха за помощ.
Тръгнах си... Така е - не успях!
Май обичах прекалено много.
Точно тебе не можах да те опазя ...

Някога там, в долината,
самотен мъж
поливаше градината си.
Аз тичах под моето хвърчило
и израснах пред очите му. ...