Угасеният фар...
(вечните моряшки истории)
Това е стара и тъжна История значи,
но в моряшките кръчми е с край разкрасен:
за красива жена, за любов, за моряци ...

Бог сътвори Човека
даде му да обработва красивата земя
да се храни с екологично чиста храна
Дявола създаде Получовека
даде му да унищожава земята ...

Картина черна. Контрасти бели върху нея…
Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…
А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…
През много трудности преминах, и това ще преживея…
За да успея – катарзисът ми явно беше нужен… ...

Живяла някога фея, която се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея си има и своите предимс ...

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” – Артур Шопенхауер
Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след сек ...

Над мен се простира сиво небе,
обгръщат ме тихи, сиви мъгли –
такъв е животът. Уви, цветове...
Сивотата убива. Ах, сиви тъги...
И всичко изглежда безсмислено тук. ...

Червило ще оставя...
на сърцето ти
и в ноздрите ти моя аромат.
Очите си ще сложа на лицето ти,
във вените ти буйната ми страст. ...

Загубих се сред "Трябва..." и "Не трябва...",
сред чужди "Искам..." и "Не искам...".
За мечтите си успях аз да забравя.
И всичко туй - заради едно обичане.
Пътеката под локви от сълзи изгубих. ...

КОНСУЛТИНГ
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...

Побързай. Не се бави.
Ела и ме вземи.
С мен животът ти
ще е песен,
без никакви тревоги. ...

Миналото безвъзвратно
завръща се завчас,
завръща се, обръща се,
да смаже то и нас.
Нима стряхата самотна ...

Мигът е по-справедлив от живота (като мен)
Затова ме е яд на невероятния ми ум (като мен)
Не е справедливо да си умен (като мен)
Това е сигурно (като мен)
Всичко е по-добре от това да си умен (като мен) ...

РАЖДАНЕ НА НОВИЯ СВЯТ
Изтръпнал е мигът от празнословия.
От скрупулите - сгушен е викът.
Мечти разхождат се в изгнания.
Стихът се къпе... във мълчание. ...

Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.
Тази бяла невеста с усмивка разнищи ...

Целувай ме и замълчи...
че думите са обещания.
Да разсъбличаме мечти.
Искаш ли да го направим?
Очакването как тежи... ...

Заповядай, влез. Налей си
Шардоне.
Отпий си дъх. Макар и да
горчи.
Какъв е сън. Да останем ...

Ще чакам!
Заспивам и сънувам,
засмян, красив и мил,
на прага ти заставаш,
поглед в мене впил. ...

Утринта е студена, защото си тръгвам...
приготвям кафе и целувам очите ти.
Нощта бе красива, но кратка,
прегръщаш ме нежно
и отново си сам на перона на времето... ...

КРИМ
С поклон пред жертвите от БЕРКУТ,
защитавали с телата си
реда и законността в Киев.
Защото, Крим – избра да си свободен, ...

Бавно пуша, цигара след цигара
и не виждам друго, освен годината в календара
Бавно животът ми минава
И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава
Чувствата ми бавно изстиват ...

И пак, разбира се, кънти в главата ми желание -
да те прегърна, да обгърна раменете ти със плам.
И восъчно топейки се, изтичайки в омайности -
да слея твоята със мойта длан.
И как копнея за случайността, за срещата. ...

/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка. ...

Думи цинични на уста
използват младите по света –
не може да се излезе с тях на глава!
Ни уважение имат, ни страх
от по-големите, от мъдростта – ...

В политиката - пълен провал,
в етиката - липса на морал,
промишленост - почти унищожена,
аграрна икономика - унизена.
Туй е на прехода равносметката, ...

Гледайки облаците...
бели кораби под остър вятър,
космосът прехласва се...

Вина ли?
Да, огромна.
Като езерото бистро на духа,
преливащо от самота...
Добротата, ...

ТРЪНЧЕ
Щом повее вьнка вятър
и цветецът се разтвори
с тебе нещо си говоря...
Пращам пролетния вятьр ...

*Само за хора, които търсят отмора! :)
Ей, карък съм днеска! Късметът ми липсва,
'Ич не ми върви. реката ме носи,
К'вото 'фана ше оплескам, със сажди посипан
важен ден, ама не би. във ден със въпроси. ...

Като дъжд
Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.
Упорито притопли скованите в мраз сетива.
Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.
Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

"Напразно ровиш тази пепел"
Павел Матев
Сега разравям тази пепел
от моя си живот градим.
С око внимателно го ровя... ...

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още съненото ми лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънчевите лъчи да ме събуждат и да ми дават сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...

На село старците са много.
Младежите са гости от града.
И селото е в изнемога,
тук, брате мой, царува старостта!
Като зомбирани са всички, ...

Не ми говори за Бог!
Не, за Христос недей! Не говори ми,
че нищо повече не ми се слуша!
Омръзнало ми е от голи думи,
та даже и дошло ми е до гуша! ...

Вчера
Вчера си тръгна от мен,
каза: "отивам си вкъщи,
имам палат построен
от минало, спомени също." ...

В нощи като тази си ми нужен...
когато ми е трудно да заспя,
когато е студено и съм тъжна
или съм на ръба на пропастта.
В такива нощи мъчно се живее. ...

Към небето се взирам,
слънцето или луната стои?
В главата мисли минават,
а времето се мени.
Вятър духа, слънцето пече, ...