Бягаме от себе си.
Мигове, дни, години...
Крием се под стряхата-илюзия,
когато Истината силно завали.
Затваряме прозорците-предчувствия, ...

В "балкана" са и пак копаят,
да търсят редки старини,
студентите ни нещо правят,
и не от вчера - от лани!
Копаят все по върховете, ...

Сочни, алени устни!
Топла, дъхава пазва!
Разсъблечени чувства!
Огнен миг на екстаза!
След изгарящи страсти – ...

Жените, които обичах, са виж: до една задомени.
Въздушни и леки, или от живак, дваж по-течни.
Каприз е да питам дали още мислят за мене.
Замръзнал съм в тяхната памет, подобно на глетчер.
Жените, които обичах, не търсиха лукса, разкоша, ...

Както някога
Нали забраненият плод е по-сладък,
а пълнолунието носи сила омайна,
брахме чужди череши в нощта както някога -
пакост, години останала в тайна. ...

17
— Какво?! – казах, недружелюбна както обикновено.
Гледаше ме странно, сякаш съм индивид от нова невиждана досега порода плъхове. После се обърна и ме остави на мира.
— Пуши ми се! Айде с мен на пейката, че не издържам.
— Днес не съм в настроение за разходка. Може ли да отидеш сама? – попитах с пл ...

Тъга
Мрак е в моето сърце
няма миг покой за мен
болката тъй силно ме боде
аз съм в мрачен плен! ...

Избрах те
между цветове
и светлосенки
неземна красота.
Прегърнах те, ...

Неволи...
Черното куче в зелената сянка
на ниските, гъсти треви...
Плътна черта на отричане - чака
да видим какво не върви! ...

Все другата.....
Все другата врата отварям!
Все другият въпрос от тест?
Все другата любов намирам...
Все нещо либства ми... Защо? ...

Скъсявам се до късче неизбежност
по мярка са ми само думите
и всичките пропуснати възможности
да кажа нещо смислено на тръгване...
… и вятърът навън ми е по мярка ...

Ще чакам да се влюбиш в мен
А аз ще ти мълча
Ще крещиш в лицето ми
А аз ще ти мълча
Ще бъда твоя кошмар през деня и през нощта ...

От върха на Дървото на живота
Очите ми рисуват картина,
видях я такава върху слънчева рефлуксия,
хубава като жена, която пие жадно лимонада!
Море слънчогледи – без приливи, ...

Не съм докосвала писеца с години
и дневника стар прах събира,
и някакъв страх в мен възпира
да започна да мисля във рими.
Реших аз, че не струвам, не умея ...

Не искам да съм силна
Не искам да съм силна.
Не искам да съм умна и добра.
Аз искам да съм най-обикновена,
Да мислят ме дори да леко глупава жена. ...

Четирнайста е дата. От месеца юли.
Най-черна. Превратна в моя живот.
И нищо че вън слънце яростно жули,
не чувам, не виждам, не сещам и Бог.
Всяка дума е болка. Мисълта е прокоба. ...

Рисуваш я в бяло,
поставяш ù ореол.
И криле ù даваш,
а в присъствието ù
звучи ангелски хор. ...

Излетът
Тази седмица беше последната от продължаващата вече повече от месец строителна сага. Трябваше да приключа с кофража до петък и да налеем затварящата плоча. След това имах две седмици свободни от работа по ямата, докато стегне бетонът и двудневни финални усилия по разваляне на кофража и зарив ...

Изпълнен с надежди и мечти,
сетих се за теб - как сияеш ти.
Радост първо аз усетих,
но сега - разочарован, се оттеглих.
Като летен залез аз те губя, ...

Черен демон в чужда кожа...
Мир под нея да намери не може.
Жадува за болка, жадува за мъст!
Време е да бъдеш разпънат на кръст!
Жажда гори ме за твоите сълзи! ...

Искам
Душата страда,
сърцето плаче
в безмълвен вой
то стене всеки ден, ...

Ще се спомине този път.
Чертичката неясна на съдбата.
Две локви, шипка,
и...
скалата. ...

Знам къде си тръгнал тази нощ -
Отиваш да целуваш чужди устни.
Преглъщам си ненужния въпрос...
за да намеря сили да те пусна.
Усмихвам се, донасям ти кафе, ...

Не плачи аз моля не плачи!
Очите ти през мойте ще гледат.
И нека в тях надежда се чете,
че други му не са желали те...
Изтрий сълзите си горчиви, ...

Дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, тихо ти шепти,
за една усмивка, смях разнася вятърът
и прегръдки мили топлиха душата ти.
Дни и нощи минаха. Беше тя, нали? ...

Пъргаво бяло поточе,
чува се ромол, клокочи,
бърза надолу по склона.
С него потегля листенце,
иска в полето да иде, ...

На времето стрелките спират,
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...
Без цел вървя и без посока ...

МОРСКО АДАЖИО
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
А слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист. ...

Тази сутрин градът засия,
влезе през тънките цепки на щорите.
В светло жълто денят се изля
по алеите, пейките, хората...
И изпълни площада с възторг, ...

Слънцето днес не дойде,
само деня светлината си спусна,
като паяжина съща беше за теб и мен,
заради дъждовното време.
Задъхват се и неизписаните редове, ...

ПРОЛУКА
Отдавна нищо, нищо не сънувам,
а случи ли се, трудно преразказвам.
По-будна и от будните будувам.
Разсърден ми е Някой... И наказва. ...

Седнала на пейката във парка,
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...

Тази история...моята история - е изповед. За ваш късмет тя е най-горещата и скандалната история от всички. Разкажете я на някой свещеник и той ще ви посъветва да се учите от греховете ми. Аз не съм по голям католик от Папата, но съм срещал достатъчно свещеници, за да научи едно нещо за изповедта: ТЯ ...

Sia- "Soon We'll Be Found"
Come along it is the break of day
Surely now, you'll have some things to say
It's not the time for telling tales on me
So come along, it wont be long ...

- Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
- Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
- Мони, моля те. ...

Никога!
Никога няма да се науча!
Никога няма да бъда друг!
Никога няма да спра да обичам,
никога, като ДРУГ! ...

Сама съм като лист на вятъра
откъснат от онази буря снощи
и нося се без път (в очакване)
какво ли ще се случи още.
Изгубих и посоката, и вярата, ...