Живееш веднъж
Винаги се поставяме пред дилемата: Как да живея?
Сякаш няма да има утре или да мисля за бъдещето. Ще ви представя нещата от моята гледна точка:
Предпочитам да живея така, сякаш няма да има утре, но заедно с това да не се поддавам изцяло на инстинктите си. Не знаеш какво ще се случи утр ...

Ти си еволюирал паразит!
Огромна грешка на природата!
Отровата си пръскаш по света.
Гадта проклета от съня си!
Груб си, луд си и боклук си! ...

Не ме помни, защото ще боли.
Познавам се във спомените хорски.
Там все късам нечии души.
И раздавам удари под пояса.
Не ме помни, защото ще се разрушиш. ...

Какво е животът? Отговорът на този въпрос на пръв поглед изглежда елементарен, но само за обикновения човек, желаещ да се занимава единствено с въпроси, които засягат личностното му битие, а не културното познание за заобикалящия го свят. За любознателната личност е точно обратното. Тя дълбае в дебр ...

Обич под наем
Разрових из боклука на мечтите си.
Цветя за разсад. Пътуване в Австралия.
Море под наем. Шепа късни спомени
се блъскаха в прозореца, заспалия. ...

Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, ч ...

Наздраве!

За мен си всичко,
дори и мойта самота
и ако нявга догоря
като огнище,
ще ти остане ...

Огромно, слънцето залязва
в безлистения Боабаб,
а тук, в аурата желязна,
Замбези бави своя бяг.
Задъхан, джипът ни "Тойота" ...

За бездомната Любов...
И мисля си : Това, че съществуваш
и също мислиш някъде за мен
е толкова прекрасно, че си струва
да те желая вечер вдъхновен... ...

Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взира ...

Сляпа нощ се е спуснала над блудния град и сякаш за миг е затъпила мерзостта му.
А Луната, окована в сиви облаци, оплаква себе си, скитник познат и участта му.
Тихо и глухо е всичко навред.
Нощта се е отдала на мрака в ложето брачно.
А Той върви сам, обгърнат в своите мисли черни и съзнание мрачно. ...

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде ран ...

На гроба ми ела самичка, а не със онзи, с който те видях,
седни на пейката и отдъхни си, нищо, че по нея има прах,
отдавна никой няма да е сядал, щом пълно е със бурени навред,
седни за малко да те видя, нали в живота си обичах теб,
нали и във смъртта ще те обичам, тъй както себе си не бях, ...

Безмилостно на времето резците
не спират по лицата да браздят,
гравюрата си издълбават с дните.
Но твоят образ в паметта ми скрит е –
все същият – величествен, крилат, ...

Омекнал порив, биричка, шкембе.
Чорап вмирисан. С дупка. Горе.
И вкиснал дъх. И кариес. Небе.
Муха. Брада. Без контра.
Два лева. Прашни. В заден джоб. ...

Понякога светът ми става малък
и скрива се във твоите ръце,
а всеки миг със тебе е подарък
и няма начин нищо да ме спре.
Поглеждам те. Очите ми са огнени ...

Сърцето ми ранено отново от лъжи,
не си тръгвай – остани.
Счупено на две се моли,
не си тръгвай – остани.
Твърде късно ли е? ...

Пристига смъртта... и полека
над заспалите вече очи
лъч чертае ефирна пътека
към света, в който няма сълзи!
Там, където е вечната обич – ...

Цвят
Аз съм цвят със розови листа,
пея и във въздуха се рея.
За красиви думи аз копнея,
за да мога с красотата да се слея. ...

Искам да те гледам във очите,
да потъвам в тяхното море,
с пръсти да ти ровя във косите
и да целувам любимото лице ...
Искам да те чувствам в ръцете си, ...

ФАТАЛНО НАСЛЕДСТВО
Повтаряха ни някога до втръсване:
"Няма на земята по-щастливи!
Празнувайте!" И плюскаха до пръсване,
а ние бяхме гладни, мълчаливи. ...

Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване ...

Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще ...

Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.
Дали в дълбокото зелено ще потъна ...

Защото нямам право да те следвам
(дори не помня кой реши това),
сега потъвам в тази страшна бездна
(дано следите ти да залича).
Обличам се във бяло. За последно ...

УШОТО
Не мога да си сдържа и почвам да се хиля още като се появи на вратата на кафенето и все се питам, „как па никой не го забеляза и да го направи звездата на комедиен сериал”.
Скица си е Рачо Капура, щото е с дълги крака, късо тяло, пъпешовидна глава и уши на елфче, едното от които два пъти по-уш ...

Искаш ли да остана?
Това въпросът е на мойте дни,
който с оковите си хладни успя да ме плени!
Искаш ли да остана?
Tова отеква в моята глава. ...

Не се завръщат духовете на снежинките,
а върху айсберги издъхват ветрове
в годината на източния кон.
Един безимен, чужд и ненадеен сезон,
във който припознавам ексцентрика Бог ...