Една невероятна любов
Не искам в сънищата да те имам,
не искам да съм буден до зори!
Не искам всяка сутрин да попивам
оставените през нощта сълзи! ...

Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...

На гърбици от хиляди камили
пътува залезът към сетния си ден.
Отнася спомените с щастие препили
в цвета си гаснещ, моравочервен.
...Не сключих ли облог с живота ...

В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...

ИСКРА ЗА БЕЗНАДЕЖДЕН ОГЪН
Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера ...

Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка ...

В себе си да вярваш е нужно!
Много чакане и трудности има
в тоз наш живот, това е тъжно,
но щастието е цел постижима!
Не подхождай със страх към света, ...

На 21-на бил, безработен,
за блудство, изнасилване
осъждан;
контакти нямал, ала пиел
и странял, и ходел ...

Врабеца летеше в небето,
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца ...

Луда съм, пияна,
пияна от любов.
Искам да дойда, да те хвана,
да остана цял живот.
Луда съм, пияна, ...

Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...

Представителите на поколението Z (1) постепенно навлизат на пазара на труда и колкото по-скоро работодателите намерят общ език с тях, толкова повече ползи ще донесат zoomers (1) . Но как могат да се справят кариеристите ( от групата Y или Millennials ) с вчерашните ученици, които не могат да бъдат в ...

Преди да се изплашиш, че ще тръгна
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...

Сто пъти да ме /из/лъжат - НЕКА!
Ще понеса аз тази дан.
Но, заради стоте измами на човека,
не ще отхвърля искрената /протегната/ длан.
........................................................................................................ ...

"Няма безплатен обяд!"
Това от древността битува.
Родени голи в този свят:
със слънце и звезди пътуваме.
"Няма безплатен обяд!" ...

Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...

Архива на сърцето си прелиствам -
и радости, и болки обобщавам.
Една любов аз само притежавам
и с нея в спомените се заскитвам.
Да се завърна в прежно не опитвам ...

***
Времето застива в травертин,
в пустошта оазиси виреят.
Призракът на славата ехти,
в каменния, празен колизеум. ...

Пусни ме, някой ден ще се върна.
Ивайло Диманов
Изпрати ме, някой ден ще се върна
по- добра, по-красива, по-дръзка,
почерняла – от лъчите на слънцето, ...

Един тефтер ми купи моят син –
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...

ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК
... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –
разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,
делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"
на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси. ...

С полезащитни пояси горски
в Добруджа спираха от север
ветрищата
някога тоталитар-комунистите.
Сега с мечове златната плът ...

Обич давам.
Обич без пари.
Обичта си подарявам.
и от това не ме боли!
Макар че без тъга не може ...

Ж Е Н С К А С И Л А
-Ти понякога вярваш ли на жена?-
-Не,никак не вярвам дори,
но ми харесва,тя да вярва,че вярвам в това,
иначе няма как животът ни да върви. ...

Сънища
на д-р Шопова
Как искам –
като дете
да се разплача – ...

Залах какво, чука, а пироните криех...
надявах се да не успеят да ме разпнат.
Различен, странен, не преглъщащ
законите земни днес нищо не вършат.
Въжето претрито от опити стари... ...

Превод на песента ми:
(Стих 1)
В сенките, които ни заобикалят:
Мрак, безпокойство и болка...
Шепотът на дявола се стремява да ни обърка.... ...

"Голямо сърце в нощта" от Дарина Дикова
Композитор и пианист: Дарина Дикова

Това е музика за филмови продукции.
Този инструментал има още 12 инструмента и звуци,
както и още 3 части,
но за безплатно слушане мога да публикувам само това.
Наслаждавайте се! ...

ГЪЛЪБИЦЕ, В СЪНЯ МИ ЗАГУКАЛА
... ние влязохме вече във скуката, с кеф си казваме: – Лека нощ! –
гълъбице! – в съня ми загукала, май, не спим вече в звездния кош,
напоследък са много особени всички срещи във Blizoo и Twoo,
и са ялови всички следобеди! – с дълги разговори по същество, ...

Не ме е страх от самотата…
от тишината, верен мой приятел
от коловозите пресичащи ума
от мислите ми личен наблюдател…
Не ме е страх от вътрешния глас ...

ЕКСКУРЗИЯТА
Април, краят на шестдесетте години на ХХ век. Два големи автобуса, пълни с весели и жизнени, преизпълнени с очаквания за романтични преживявания ученици от техникума. Пътувахме на екскурзия из България. Седем дни - спомен за цял живот! Тръгнахме от Елхово. Да уточня - губят ми се някои м ...

Дълбоко в очите пролет настана.
Зазвучава валсът на любовта.
В полусън, в тайна нирвана
пулсира сърце в миг доброта.
Дълбоко в очите смисъл прошепва ...

Къде си се загубила, човечност,
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...

АЗ СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА
... красивото на старостта
е в тайнството – да бъда хрисим,
от мене нищичко в света! –
да знам, че вече не зависи, ...

Без теб не мога да живея,
сърцето ти затворено мълчи.
Без теб не мога да се смея,
но знам, не ме обичаш ти.
Без теб светът е скучен, тъжен, ...

След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...