ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...

ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИЯ ПОЕТ
... когато старият Поет престане стихове да пише,
и призори се буди в пет със чувството, че е излишен,
и свит в кревата на кравай, разлистя сетната си книга,
горчи му утринният чай от мащерка, липа и риган, ...

Какво съм аз?
Назовала се бих, може би,
с прозвището "Поетеса",
но не за всички вас,
а за себе си ...

Нищо ново.Все още треви и дървета
поздравяват вятъра и с плодовете си
пазят живи спомени за нас,хората...
Нищо ново--буря завихря скандална
любов в душите.Небето е огледално ...

Започваш живота си от нула
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата ...

Под сливата седнах,
нагоре погледнах
и реших да пия
вино с дреболия.
Слънцето печеше, ...

радостна тъга
и тъжна радост - в битка
вечна за мига̀
.................................................
друга подредба ...

Залезът пурпурен плаче с огнени съ̀лзи –
За теб!
Във очите на утрото блестят росни капки –
За теб!
Денят е равен и пуст като мъртво море – ...

Сърце мое не плачи , не страдай и не ме мрази. Знам че заради мен цялото покрито си с белези, но няма нищо, ще мине и всичко ще се оправи, повече нищо няма да те боли.
Сърце мое успокои се, забави се. Знам че с всяка моя грешка ти правя нова рана, но това е защото и аз не знам какво да правя и на ко ...

Уж беше Марта топла и добра –
цъфтят дървета, птичките долитат,
а бързо заприлича на жена,
която пак за нещо е сърдита.
И заваля студен, досаден дъжд, ...

Любов от други измерения,
щастливо чисто намерение
на две души отвъд причините,
открили смисъл, без да стине той.
А смисълът усеща, влюбен е, ...

Връщаш се, но пак те няма,
в мислите ми само си,
остана като някаква омая,
но реална, не не си!
И излизаш често от сумрака ...

Миналия месец почина май приятел, когото не бях виждал от "Възродителния процес" Болката и обидата бяха изяли отвътре някогашния весел и възторжен младеж. В негова памет написах този диалог.
***
_ Добър ден! Вие сте Ангел Димитров Попвасилев...
_ Не не! Аз съм...
_ Напротив , вие сте. Ето ви паспорт ...

Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...

Снимки наши
по стените,
спомени в сърцето мое.
Изпити чаши,
мъртви дните. ...

Ежедневки 26
1. Маскирах се, като труп... и ме погребаха...
2. Мога да вдигна кръвното... и на кръвна банка...
3. Мразя чалгата... но съм майстор на кючека...
4. Компенсирам липсата на ум... с прояви на гениалност... ...

Х О Р И З О Н Т И
Когато бях малко момче,
мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,
този откъс сега от това безбрежно небе,
ме връща в скъпи спомени от минали срещи. ...

Обичаш ли ме още? Аз не знам.
Но стана някак по-далечна.
Угасна ли във тебе оня плам
или пък любовта е вечна?
Въпроси много. Отговори няма. ...

"На Александър сме чеда,
но има една голяма беда -
нас ни има три десетилетия,
а вас - тринайсет столетия,
ама кат гърци сме антични, ...

Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чак ...

ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...

ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ КЛЕТКИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
докато
тревожно жонглирах
с червените си кръвни клетки, ...

АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...

ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...

Избирам да не пиша за боклука,
за упадъка и тъмнината.
Не защото не мога да го подуша.
Не! Не искам да му давам крила
и сила, докато за него пиша.

Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...

БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...

I. Укреплението
Бяхме пет месеца в онова укрепление и нямаше изгледи да ни сменят. Нашите предшественици бяха тук на гарнизон година и половина. Помня ги свирепи и брадати, с измачкани униформи, гледащи със злоба чистите ни и усмихнати лица. Казах на Педро Нунес, ефрейтора:
- Паднахме в пещера като ...

Нищо на земята ни красива...
знам не става без дружина!
Щом не хвалиш,хвала няма...
тук мирише на измама.
Ала знам едно,малебито, ...

Летен полъх – изненада,
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...

Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...

Елиминира всеки със различно мнение
със барикадата на строг блокаж -
Това е грях, това е престъпление,
но щедър е към всеки свой доверен паж.
Единствено е верно, к'вото каже, ...