П О П Ъ Т Я 37
Поетите повдигат безброй екзестенциални въпроси,
напрягайки на Духа капацитетната тяга,
като например,на този Свят изобщо защо сме
или защо шапката понякога много яко ни стяга? ...

Поглеждах сегиз-тогиз часовника си. Минава 10 часа, а от Добрин няма и следа.
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синх ...

Когато мъжете заминат за фронта,
а ние останем тук вкъщи сами –
празен поглед впит в хоризонта,
клетви, въздишки, молитви, сълзи.
Няма да тръгнем – как така бежанци? ...

Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...

Очите мои ли? За плакане не са.
И любовта мълчи, и оцелява. Някак.
И остаряла още вярва в чудеса,
ако научи нещо, то е как се чака.
Душата моя ли? Присвила е нозе, ...

Н2О*
В уютното фоайе на виенския хотел Ибис имаше малко хора - трима млади човека ровещи в телефоните си, по-възрастен мъж от тях, облечен в тиролски дрехи, четящ хартиено печатно издание, всеки зает с традиционното за възрастта си четиво, стройна дама, привличаща всеки мъжки поглед, облечена в цвет ...

Прегръдка нежна на брега,
очите впити в синевата
и гали пристана върха,
прокарал вени през скалата.
Красиво утро, въздух чист, ...

Иванчо: Тате, защо българските комунисти са в такава криза?
Бащата: Защото им се свършиха километрите!

Ще драсна скучно злободневие
по бялото поле на лѝста.
Живот ли? Просто ежедневие.
И няколко банални липси.
Ще се забавя преднамерено. ...

Трудно е да пуснеш някого към когото си привързан. Но още по-трудно е да не искаш да пуснеш някого , въпреки, че ти дава безброй причини да го направиш. Наранява те, причинява ти болка, но раздялата не е опция. Търпиш, търпиш.......Но в един момент нещо се случва. Розовите очила се счупват, и започв ...

Представяш ли си? Юли…
Например точно в този час
разходка из Прованса?
Дълбоко вдишваш ти. А аз,
разглеждайки нюанса ...

БАЩА МИ СИ ОТИВА
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят, ...

Улици прашни от мрак натежали,
зад тишината въздишки,
среща на залези зад хоризонта,
низ от копринени нишки.
Гонят се облаци, носещи мълнии, ...

Понеже втората световна война бе между коалиции, българските бомбардирания не бяха англо-американски, но съюзнически.
Понеже пакт Рибентроп-Молотов бе предвидил полско поделяне, септемврийското ѝ начало не бе райхово, но германо-съветско.
Понеже бе възможна чрез хабсбургски неутралитет и спечелена ч ...

От времето на старите романи
със тежки порти, замъци, коне –
аз идвам пак при тебе като спомен
от ария на Жул Масне…
Какво като перонът равнодушен ...

Отдалечавам се.
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост- ...

Да бях се влюбила във друг,
небето щеше да е ведросиньо.
Да бях се влюбила във друг,
ще се усмихвам мило и щастливо.
Но ти живота ми плени ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 66
Финландия е една прекрасна северна страна. Родината на Дядо Коледа е Лапландия, една от областите на Финландия. Това е угро-фински народ, и езикът им принадлежи на угро-финската езикова група. Другите живи езици от тази група са унгарския и естонския. Но общите им думи можете да ...

ЩЕ БЪДЕШ РАЙ
Не знам дали си чувала, Родино...
Преди да слязат на земята ти, душите
избират тежка мисия - венчило
със теб ...и чакат "горе" със години... ...

Усмивката ти - слънце,
разпръсква времена отминали,
като игли забиват се у мен,
спомени - почти погинали.
Топъл лъч погалва, ...

Ежедневки 72
1. Маскирах се, като Парламента... и се напълних с проститутки и сводници...
2. Винаги крия по някой номер в ръкавите... въпреки, че обикновено съм по потник...
3. Не пия само, когато спя... тоест, не алкохолът, безсъзнанието ме мори...
4. Алергичен съм, към простотията... тоест, към се ...

Жива съм, дишам, пея и горя,
ала душата ми по теб полетя.
Грешка?! Дали?!
Надеждата отдавна умъртвих аз,
защото знам, че никога няма да има нас. ...

Два домата,магданоз!
Люта чушка, соев сос!
Всичко туй в една чиния
и шишенце със ракия
е народната салата! ...

“Защото всеки арабин има както огромен нос, така и огромен порив да си играе с женското сърце.”
Той си лежеше и носа го сърбеше
вика си - да вземе да се почеше!
Тука ръгне, там ръгне -
носът му рѐче да кръвне! ...

Думите се леят през върха на химикала ми
и се стелят забързани върху белия лист,
на мозъка клетките в забързана надпревара
ваят на Истината поетически Обелиск.
Процеса наблюдавам аз отстрани ...

Един от многото… Съвсем обикновен.
Приличат си досущ в квартала.
Тук изгревът събужда моя ден.
В панелна рамка слънцето узрява
като оранжев плод насред кашпѝте, ...

Може да ви е известно, че много учени по странни стечения на обстоятелствата са изчезнали, когато са се опитвали да разтълкуват писанията на „Стария завет“. Библията, така позната и достъпна, всъщност е код, който могат да прочетат правилно единствено посветените. На обикновените хора, е дадено да п ...

Вехти чувства споделени
между тебе и между мен:
пеят светли всеки ден!
Пойни птици прелетели
в утрото на ранна доба ...

Честито на всички приятели на футболната игра! Току-що Ла Фурия Роха гилотинира националния отбор на Франция с 2:1 и стана първият излъчен финалист на Европейското първенство по футбол. Французите поведоха с 1:0, но с два гениални гола испанците демонстрираха, че футболната игра е преди всичко изкус ...

Отдавна ме отлъчиха от рая си,
и "не се вписва" етикет си имам.
Но в нощите не мигвам и мечтая си,
да бъда просто твоята любима.
Та като казах "просто" се захласнаха, ...

Още когато само Бог съществуваше
и Вселената с ръцете си създаваше.
Още когато нямаше ги дните, нощите,
аз вече те обичах, аз вече те обичах.
Още от първия ден на Сътворението, ...

Ех, веднъж и на мене да се падне...
да сънувам мокър сън с Наоми
да се боря цяла нощ у нас!
Голяма битка, пот и тръпка...
Нямам думи ,само .екс. ...

Сънувах те снощи сред огън небесен,
звездите рисуваха с звездния прах,
​​​​​​на фона на истински хубава песен,
как двама танцуваме горе без страх.
И сякаш нощта ни приветстваше двама, ...

И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат, ...

КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...

Кратки хумористични истории с неочакван край
🐐🐐🐐
Малкото козле отива на училище и в първият учебен ден старата коза го пита.
- Ти какъв искаш да станеш, като пораснеш?
Козлето се замислило и казало: ...

Отпивам глътката поредна от момент безкраен,
отпивам, а пък вятърът долива ли, долива ми - тъга.
И изплува пак картина сива, спомен таен,
Чак я чувам как ридае,моята душа.
Търси, лута се из тоз пейзаж застинал, ...