Гълъбово ми е. И синьо до припадък.
Очите ме болят от сбъднато небе.
Сърцето ми не е сърце, а клада.
Ръцете – впряг от необяздени криле.
Безсънно ми е даже и в съня нетраен. ...

Ако ще говориш - говори.
Аз ще слушам.
Това го мога - относително добре.
Ушите даже няма да запуша.
Няма да кръстосам и ръце. ...

Тази сутрин към шест
нещо в мене се счупи,
спах спокойно нощес,
вчера вино си купих,
пих го с малко вода, ...

Определих си среща
с моята душа,
там - на съдбата
на кръстопътя,
че отнеха я очите ...

Трябваше ти муза май на тебе
и твойта муза взех, че станах аз.
Рисуваше ме и нощем, и денем,
а колелото как се завъртя...
Трябваше ми муза май на мене ...

Kакво е любовта,
когато не е споделена -
затворена врата,
усмивка уморена.
Струва ли си да влагаш чувства, ...

Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...

Обичам тишината в мен,
тя най-искрено говори,
когато другите мълчат,
тя винаги с мен ще спори!
Обичам светлината в мен, ...

Остави отворена вратата,
не заключвай моите крила,
аз съм дъщеря на Южен вятър,
аз съм птица и ще отлетя!
Ще разбия всякаква решетка ...

Обичам те! Отчаяно и тайно
години вече всичко в мен не спира
да те копнее. Думичка случайно
за теб дочута, кара да пулсира
сърцето ми във ритъма на степ... ...

Пак към село ме повеждат
сънищата ми – сестри!
Връщат ми една надежда
в идващите старини:
баба, дядо, чичо, лели ...

Обречени души
- Върви си. Моля те! - Тя безмълвно, с натежали от горест очи, го погали нежно по челото.
Промуши се сякаш видение през полуотворената врата и изчезна като мираж от погледа му.
Превъртя ключа и се облегна съсипана и уморена от вътрешната страна на вратата. Той остана отвън, а тя отвътр ...

Отдавна ми омръзна да боля.
Мастилените сълзи ги изплаках.
От римите не цъфнаха цветя,
от песните ми птици не запяха...
Остана само кръстът да тежи, ...

Нещо взе, че ми кипна под веждата
и сега ще затръшна вратата,
ще си метна на рамо надеждата
и ще взема да хвана гората.
Нека всички си хапят езиците ...

И студ отвсякъде ме стяга.
Мълчание отдавна ме гнети.
И мъката в душата ляга,
а мисъл в друга орбита лети.
Животът крак ми слага твърдо. ...

За изгрева и пясъчните замъци сега тъгувам...
Очи затварям - да не наднича слънцето в мечтите ми.
Отчаян вик отправям в нищото, но кой,
но кой ме чува?
В часовника на вечността годините отронват песъчинки... ...

Огън. Плам. Пожари.
Очи. Сърце. Гари.
Студ. Лед. Кристали.
Тишина. Души. Катедрали.
Поглед. Страст. Ухание ...

И ето пак съм сам,
знаейки, че ти си нейде там,
със самотата идва и сестра ù тъга,
и мъчителен става деня.
Просълзен и мълчалив, ...

Задимена от цигарен дим стая,
пепелник с пожълтял отровен фас...
В стаята малка стоя и мечтая
и пуша в греховен екстаз.
По стените няма картини, ...

Навремето, когато аз бях малък,
на майка ми за пèша се държах...
И тя отделяше от своя собствен залък;
и страховете ми изгонваше без страх!
За къра ни тя готвеше храна, в дисаги. ...

ХЕРАКЛИТ И ПЪТЯТ
“Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път.”
Хераклит
Не знам на кръстопът ли съм роден,
или самият аз съм кръстопътен, ...

Не жали, мой гларус ранен!
Болката ти се лекува!
Чакам да се върнеш при мен!
Времето не ме интересува!
За теб ще пуши палав комин! ...

нова гънка
дразнещо ококорена
в деня ми
спокоен и лош
някаква кривина ...

Свободата на българина е на върха на потребителската вилица...
Напразно викахме Неволята. Тя е била съвършено глуха.
Откакто спрях да чета вестници и да гледам новини, заживях дълго и щастливо.
Парадокс на вкусовото поведение: За вечно киселите хора най-голям кеф е, когато пресолят манджата на други ...

Не можеш да ме разбереш. Не се опитвай.
Ще става все по-тъмно във ума ти.
Искам да ме съблечеш. Но ме изпитвай.
Усещай как треперя от дъха ти.
Не искам друго. Само да ме галиш. ...

Идвам тихо и съвсем за малко,
после пак изчезвам и не можеш да ме откриеш ти.
Не оставям след себе си диря,
не ме търси, а опитай да ме забравиш и просто продължи.
Тази вечер съм тиха. ...

СЪВЕСТ
Опитах да си изплета съвест
с бабините шишове,
с онези, с които плетеше шушони.
Бях ги намерил на тавана ...

Дълги, неравни, бледи редици,
бледи, изпити редици на жертви,
бащи и деца, майки и старци, невинни девици,
безмълвни войници в лобния поход,
в окови изправен човешки копнеж! ...

Такаа, аз не съм добър в лириката и тази
творба я направих, само
защото приятелката ми Сиси ме помоли.
Не съм спазвал никакви правила.
Е, нека това е специален поздрав за теб, Сиси^^ ...

С неравномерни, глухи стъпки
животът ще премине покрай тебе,
ще ти остави много кръпки,
но може би мечтите ще ти вземе!
Животът в люлка ще те залюлее ...

Остана ми само билетче за влака
за спомен от тази любов.
Още съм там, на гарата чакам,
но този път влакът е нов.
Билетчето, синьо и смачкано, пазя - ...

Беше летен ден
и сякаш нашепваше
ми слънцето за нещо.
Нещо като мъничко любов!
И сърцето ми туптеше ...

Днес не беше хубав ден,
не се присмях на един човек, не измамих, не излъгах,
но най-вече повярвах, че и другите не ми вярват на лъжите.
Грешка....
Никога, ама никога не си мисли колко ти вярват другите, а мисли, че си ги вкарал в процес на мислене. ...

БЕЗ ВИНА
Поляха ме обилно със вода,
когато исках да горя.
И после пак със същата вода
измиха си ръцете, ...

Дъждът вали и мокри моите коси,
а по лицето ми се сливат капки и сълзи.
Вървя по пътя пак сама,
надвесил се над мен града, пита ме за моята тъга.
Вървя и знам, че моята съдба ...

Мина вчерашният ден
(Скит)
Мина вчерашният ден и днес не те познавам.
Забравяш кой стои отсреща, при всяка страстна среща...
... А метереологичните условия са подходящи за раздяла ...