ВЕЗНИ
Окуцялото време край нас
почуква със свойта тояга.
Оставаме под негова власт -
защото младостта ни избяга. ...

Пещерняци
Казах ли ви, че Ивко и Павко са запалени любители на приключенията. Но въпреки това и двамата работят- всеки във своята област и така се издържат и осигуряват прехраната си. Ивко е художник, а Павко - артист. Двамата братя наеха приземния етаж на повече от сто години изоставена къща. Ремон ...

Многоточия
Две ръце
с обичане
спират тишината.
Гальовни са. Топли. ...

Обич моя
Обич моя, откъде дойде?
Кой ти каза как да ме намериш?
Вече късно е, но хайде, влез.
От студ си посинял и цял трепериш. ...

СЪН
Събудих се с кисело настроение. „По дяволите! От сутринта съм с главоболие, а е само вторник!”. Отворих очи, а до мен котката се протягаше блажено с изпънати напред лапички, стърчаща нагоре опашка като антенка и с излизащо от отворената ѝ уста извито езиче. В такива дни я мразех. Тя по цял ден с ...

Още помня онзи миг вълшебен,
очи искрящи, прелестни коси,
горещи устни - сякаш съм обсебен,
внезапно сякаш гръм ме покоси.
В сърцето ми бушуваха и още ...

Така дойде и си отиде,
че дори не осъзнах...
Кога отмина времето красиво,
когато с теб щастлива бях!
И така са ми фалшиви дните, ...

Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...

Когато си отиде половината
от цялото, дарило Ви с живот.
Когато трима станат четиримата
и изчезне всичко, дето е Било,
тогава всеки празник става мъчен, ...

Блажени са
бедните
духом
и слухом -
защото на техните ...

И нека съм котка... с девет живота...
Огънят тихо догаря в камина...
Не искам дните ти аз да крада,
а всеки мой ден в твоя да влиза...
И нека съм котка... с девет живота... ...

За да те забравя
Макар всичко, е хубаво да бъдеш притиснат в прегръдките на някой, дори и в този миг да мисля за друг, който ме ранява без да забелязва обичта ми, пак оставам в прегръдките на друг и ще се отдам до край. Макар че обичам друг, толкова близко до мен, но в същото време толкова далечен, ...

---
През сто небета-клади прелетях —
намерих те, желаех да съм с тебе.
Да беше взел перо от пепелта!
Да беше ме превърнал в някой лебед! ...

Стоя с цигарата си
и прогонвам Самотата.
Обсъждаме
парливите въпроси на деня.
Целуваме се с нея ...

Така геройски кукурига,
че да го чуе даже глух.
Със него утрото пристига,
събужда се и моят слух.
Изпъчил гордо на стобора ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните н ...

Този кръст е мой.
Не се плаши.
Даден ми е.
После ще го вземат.
Тих си остани. ...

На разума мъглив - безкрайност,
умираше възкръсналата жар,
родила се в космическата кал,
невиждала човешка трайност.
Прелитат шепоти, умори, ...

Г Л А Р У С Ч Е Т О
Върху комина на една висока къща в красив Черноморски курорт имаше голямо гнездо. В него живееше семейство Гларуси. Татко и мама Гларуси с двете си малки дечица. Едното се беше излюпило няколко часа по-рано от другото и гордо се наричаше Батко.
Мама и татко Гларуси по цял ден оби ...

Подарих ти спомени за времена,
когато след години,
пред камината с лула,
ще разказваш на любимия си внук,
за онази дива и страстна луна. ...

За всичко съм виновен само аз.
Грешките си на никой не преписвам.
Не малко в живота си сгреших,
и не малко болка причиних си.
Да можех времето да върна го назад, ...

Дочувам претоварения трафик,
седейки в бездушната стая,
сам, обмислям своя график,
но без право да мечтая.
Колко трудно може да повярваш ...

Нашият свят е изпълнен с еднаквост. Въпреки дребните разлики във външния вид, всички сме до някаква степен еднакви – хора от плът и кръв. Не сме перфектни, но винаги имаме семейство и приятели, които да ни обичат.
Причина за това не е начинът, по който изглеждаме, а това, което носим в себе си. Вина ...

Там... по реката
сипят се листа.
Дървета извиват
край нея снага.
Прошарени клони ...

И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми отива да съм грешница.
Отхапах, и дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила, ...

спира дъхът ти
и мислиш...
дълго съпреживяваш това,
и после дълго страдаш...
не може да се върне мига, ...

Нима си преродена фея
от приказка една,
изящна, нежна орхидея -
тъй чувствена жена...
И твоят цвят се е разлистил ...

ЗАВРЪЩАНЕ
Връщам се със трепет у дома,
за да остана с теб за дълго,
отдадена докрай на светостта,
сърцето със която ми е пълно. ...

Сега в мрака се лутам,
тихичка музика чувам
и ме е страх!
Самота.
Бродя сама из улиците. ...

Поемам риска да те нямам,
поемам го със всички минуси,
лишавам се дори от патоса
на влюбените си усилия.
Поемам риска да те губя ...

събуден
в мрака
от сън
непробуден
да бъда ...

Не отивам - все още - към рая.
Грешен съм - и пак ще греша.
Ала искам - дори преди края -
да спася още нечия душа.
Не, не искам безсмъртие лесно. ...

От огъня остана дим. И майката, която плаче.
Това е да си блуден син. Да се сливаш тайничко със здрача.
Да носиш във сърцето кал. И мъничко поле - тревица.
Да отричаш, че си някак цял... без крилете на щастлива птица.
А какво е да си вечно друг? И съдбата си дори подписал. ...

Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.
Луноходи летят ...

Паркетът
Кой казва, че предметите не могат да имат бурна биография? Напротив, те имат минало, прояви в настоящето и надежди за бъдещето. Често тяхната съдба е по-невероятна от тази на човека.
Паркетът си отвися порядъчно дълго, докато му дойде времето да блесне в пълния си чар за радост на домашни и ...

Животът ми - една дълга пиеса.
С правите улици. И кривото рамо,
от много поклони пред стара завеса.
Аз чувах как ми ръкопляскат само.
С любов насищах пейките бездомни. ...

... Вятър събаря от клони
листа, пожълтели от глад;
прах към земята се рони
върху пустинния град.
Есен пристига навреме, ...

Майка
Очите ти изтекоха по него.
Пресъхнаха от сълзи. Потъмняха.
И все нататък, към вратата гледат,
с надеждата да се отворят плахо. ...

Не си царица звездна, нито фея,
не си с неземна красота.
Не си от приказките орхидея,
а просто - моята мечта!
Не си сирена морска, нито Пепеляшка, ...