И какво като е вече сутрин?
И какво като не спя?
Вас не мож’ да ви събуди
никой от злокобната тъма,
дето в цялото ви тяло ...

Не тъжи, мое светло момиче,
всяка зима си тръгва след време.
Не обричай душата си птича
във студа сам-сама да трепери.
Виж, снежинките - беличко-сини ...

октомври 2013 Румяна Славова
Смутен звън на пиано
разчупва застинала тишина.
Луната
с паяжинов лъч посребрява ...

Снежинка
Миличка снежинка
малка като прашинка.
Идваш с лекота
и носиш радостта. ...

Отново ми се иска да съм малка -
като дете да бъда потопена,
в купела с водата осветена.
Нечистото от мен да се отмие,
петна от злоба, мисли с черна кал ...

Краткият полет
Като от гръм
прогонена птица
долетях едва
под старата стряха. ...

q

Животът си отива като миг.
Мен погледни, секундите изтичат,
повярвай ми, не съществува друг живот,
сега е нужно само да се обичаме.
Във тебе вярвам, като в господ, ...

Обичам топлото си легло,
музиката под душа,
аромата на кафето,
Обичам да ми казват „Добро утро“ с усмивка.
Обичам хората, които мислят за мен, ...

- Ще ти донеса сода – рече Сашка - или предпочиташ чай?
- Чаша вино по-добре.
Тя излезе и се върна с бутилка евтино червено вино и една чаша. Само една. Не пиеше в четни дни от седмицата. Затова пък в нечетните се запиваше зверски, нахълтваше в букмейкърския пункт отсреща и вдигаше ужасен скандал, т ...

Да не ретушираме духа си.
Белезите са сила,
бръчките - съвършенство.
Безброй са слънчевите дни
и звездните нощи. ...

С есента дойде
и както топлите багри
след пожара на лятото
оцветяват света,
така ти украси живота ми ...

И слънцето го няма тук. И дните ми са тъй студени.
Все уча се да бъда груб. А мога ли да съм хиена?
Очите ми са струя кръв. Две дяволски самотни бездни.
Боли ненужният ми дъх. Болят във мен и раните порезни.
А чудя се на своя Бог. Дори и пътят ми не е човешки. ...

Кръстопътища
В пепеливо житие, където са реки, блата,
мъгла пребулила небето и света,
вълни пенливи, в приток приютени,
стени, скали и сенки, в мрака притаени. ...

С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза ...

Виждам те - да, теб!
Не се опитвай да си бесен.
Чувам те като любим куплет
на стара, но любима песен.
Недей да бягаш от страстта, ...

Oтъркаля се в снега
моето коте бяло,
после близа по прага -
млякото разляло...
И лежи сега увито ...

Последно – тук не ме търси,
отдавна я няма моята сянка там,
разбрах всъщност коя си ти
и тръгнах, но този път сам.
Загубих се в този свят празен, ...

Когато те исках - ти беше далеч.
Когато те търсих - сякаш небето те взе.
Когато изгарях - не успя да ме спасиш.
Когато те обичах - в друга се влюби ти!
Когато не знаех - не ме научи. ...

И събирам във шепи света
И събирам във шепи света:
Като песен на малко момиче.
Като бисерно чиста роса.
Като думичка тиха - "обичам"... ...

Животът - стар раздрънкан бус,
даже без да има зимни гуми...
Студено е, не е по моя вкус.
Само много сняг - от думи...
Коловозите пред мен са очертани. ...

Мрачно.
Небето плаче.
Капките с пълна сила
падат и се удрят в земята
или замърсените стъкла ...

Съдят полицай, че причинява щета на престъпник, по време на опита му да възпре неговата престъпна дейност - какво означава това, подценяване на службата на полицията?
Не! Тук не просто се подценява службата на полицаите, тук просто се покровителства една маргинална маса хора, които считат, че само с ...

В бедната българска страна
как да се реализира млада жена?
Ако завършила е педагогика
по простата логика
учителка ще стане тя, ...

Нарисувах те
Със собствените си ръце
започвам стилно аз да те рисувам!
Вълнувам се като дете…
Там, в картината ще те жадувам! ...

Мислех да сънувам лято,
но попаднах във сънотеката със сънища зимни
и вместо лястовиче ято,
видях прозорци заскрежени и комини димни.
Красиво бе... ...

Лъки Ламендо лъска бомбето
на десния си чепик в левия крачол
на раирания костюм от Лучиано
за седемстотин и петдесет долара.
Лъки Ламендо погледна златните ...

Свърши хубавото време...
( есенно-зимна импресия)
Свърши хубавото време,
скоро сняг ще завали,
северният вятър стене, ...

Отчаяна съм - да.
Отчаях се от тебе.
От вечните ти страхове безмерни.
И лъжа теб и лъжа мене -
не те обичам. ...

Не можеш да се контролираш,
щом в теб нахълта Любовта!
И ти пред нищо не се спираш
да махнеш пречките в света!
Нахлува тя, като стихия, ...

Той е само един. Зарад него, навярно, си струва
девет чужди, далечни земи да пребродя сама,
девет бурни морета в мрачна нощ без компас да преплувам,
в девет адски огнища като грешник проклет да горя.
Той е само един. Може би, само той заслужава ...

Сънувам! Мятам се в кошмари!
Лицето ми пламти от незаслужени шамари!
Сърцето ми препуска в бясно диско!
Душата се е свила в корема ми ниско!
Вместо слънчево утро - приспивателно в дар! ...

Облак черен - врабчета мълчаливи,
събуждат мрака с копринени крила,
спускат се, прелитат,
прах в шепи разпилял се,
потъва и замлъква в посивялата трева. ...

Съдба-игра
Играта за таблет приключи,
зара на прелъстяването хвърлих,
чара си не занемарих,
любовната случка бе на път ...

Искаш ли ме?
Защо?
Нима си привлечен от тялото ми?
От усмивката?
От излъчването ми? ...

Някъде, не знам къде, съществува тишина.
Тя не се открива, очаква друг да я намери.
Молих се, с допряни длани и наведена глава,
но как горе да ме чуят, щом гласът в ума дори трепери.
Гневът е изкушение, знам, по пътя го разбрах, ...

Наместо сбогом пускам тази песен
и нищичко на глас не ще изричам.
По релсите ще тръгна, ще е лесно...
Наум ще им припявам, че обичам...
Обичам те! И винаги така ще е! ...

Апатично пак минава моят ден,
не виждам радост, нито светлина,
от сиви облаци съм обграден,
в мрака бавно гине моята душа.
Звуците са някак глухи, ...

Не ти го пожелавам, но може и теб да застигне...
Когато задуха от север насрещният вятър
и дръзко нахлуе в света ти – подреден и прилежен,
и рязко разлюлее под твоите крачки земята...
когато усещаш, че губиш последна надежда, ...

Тя е доста грозна. При това - гола изпод кожух с дълги косми от миеща се мечка. И когато влиза разкопчана в студиото, погледите се приковават. Още преди да свали с присъщия си жест това космато палто, всички вече се досещат. И очакват. С ужас и настойчивост. И с бялото хладнокръвие на страха, че ще ...