Играх живот. А игра ли беше всичко?
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти. ...

КУЛИНАРИЯ
Четвърт век ще стане вече,
от както сме във тоз гювеч.
Лют, солен и постен е гювеча,
зиме - леден, лете – нажежен. ...

Толкова измислени приятели -
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека - ...

Виждали ли сте Дъгата? Аз я видях. Видях я отразена върху крилото на един самолет, който стоеше неподвижен във въздуха. Или поне реших, че съм я видял, защото самият самолет в очите ми представляваше малка сребриста точка, приела приблизителната форма на самолет. Дъгата е истински видима само като о ...

Мама! Тя ме е мене родила!
До ден днешен съм под нейна закрила.
Тихо и кротко в кревата лежи си,
но пък из цялата къща магия вълшебна
не спира да носи! ...

Изповед
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили. ...

Обичам дългите ти мигли, играещи със слънчевия лъч. Обичам косата ти, лумнала в огъня от морски залез. Обичам хладните ти мокри пръсти, когато се наплуваш в синята безбрежност. Ръцете ти в косите ми, ръцете ти в ръцете ми – това е най-прекрасното за мен. Обичам да шептим до бутилката с вино, да крад ...

Влюбеният мъж
Влюбеният мъж е кон с капаци.
Кон? Не, магаре... Катър дори,
защото влюбиш ли се ти,
за достойнството си забрави. ...

Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...

От утре вече ще те мразя,
ще ти бъда смъртен враг.
Гърба ти няма аз да пазя,
ще те наранявам пак и пак.
От утре ще съм Змията, ...

Любовни наркотици
Странно нещо е любовта… Стремиш се цял живот неистово към нея… Когато я няма, усещаш с цялата си душа изпълващата те празнота, мъка… Изпитваш почти физическа болка, когато е несподелена, загубена… Екзалтираш се от щастие, когато си влюбен, обичаш… Фаворитизираш, боготвориш друго чо ...

Трептят лъчите,
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването ...

АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини? ...

Зарадван бях със стихове чудесни, от една жена.
Отвърнах й със стихче излязло от моето сърце.
И тя продължи да ме радва,
със стихове докосвайки моята душа.
А защо съм радостен сега. ...

Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.
Улавяше сълзите ми без милост до последно... ...

Шала и шапката остава само една ивица от Полезрението, но и това стигаше за да се вижда разцепващото равнината дере. Мястото беше много добро за засада. Проблемът беше мразовития вятър идващ от към планината, но не беше само това Сакари говореше твърде много, а Туук твърде малко.
- ... Какво значени ...

Моят олтар
Ти си моята богиня,
ти си моята мечта,
ти си моята Родина,
ти си моята съдба. ...

Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...

крадем един от друг
по милиметър липса,
всеки път когато
телата ни са засмукали
тъга и необратимост. ...

Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата. ...

> Дилема
>
> В Театъра на сенките декорът е излишен
>
> защото смисълът си има роля, а щом ...

Lena K. Sadler
The exact circumstances of the origin of The Urantia Book are unknown. The book and its publishers do not name a human author. Instead, it is written as if directly presented by numerous celestial beings appointed to the task of providing an "epochal" religious revelation. [8][9]
As e ...

„Сиромашко” лято...
Когато гаргите тревожно
над мен се вият на ята,
досещам се, че неотложно
сега пристъпва Есента... ...

Напомни ми да забравя -
усмивката ти лъчезарна.
Напомни ми да забравя -
бездната в очите ти безкрайна.
Напомни ми за миговете, ...

Броеници
Не пускай злото във сърцето,
колкото и да боли.
Нали светулката да свети
в тъмното не спира и ...

На мама
Нарисувах те отдясно, до сърцето,
да ме топлиш и да ме закриляш вечно,
за да си с мен от здрач до светло,
дори като си нейде надалече. ...

Научих се да вярвам във доброто!
Научих се със сълзите в нощта.
През погледите, думите и злото
и въпреки на хора наглостта!
Научих се да вярвам на сърцата, ...

"Поръчан" стих
В сърцето и душата си те нося,
обземаш мислите щом в миг
почувствам свободата своя
да дишам волно и напиша стих. ...

***
Ръцете издрани до кръв,
от спомена късайки мислите...
и болката пак е любов - изморена
но толкова истинска!... ...

Животът си оставих тук. Във черното така изтече.
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.
Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.
И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен. ...

Споделената любов сюжета изгражда
и така създадена продължава с години,
а липсва ли тя – несигурност поражда –
тогава общото се дели наполовина.
Дотук всичко беше едно цяло, ...