ЗАЩО МЕ ПИТАШ?
Не пиша отдавна и питам Ви, има ли смисъл
да влагаш във думи, енергия, воля, любов?
Стихът е изкуство, жив е само има ли мисъл
има ли хора, а не андерталци, от минало зов. ...

Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината от там блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън) .
Виж, в средата на морето е изваян
твоят образ насред синята вода ...

Все по-голяма става
тишината помежду ни -
от изгубените думи...
***
Нямаше луна - ...

Сред морето успокоява се вълна -
сърцето трогна ти, хубава жена.
Жаждата тиха за идеал и красота
лекува душа, огорчена от света.
Ела за миг поне, мило дете, ...

Стоя на прага на деня.
Какво ли всъщност, ден, ми носиш?
Усмихвам се, не те виня...
Задай ми твоите въпроси!
Ще търся отговор сама, ...

Любовта е всичко в живота ни земен.
Тя е ангел хранител, звезда пътеводна,
светлина и надежда, вяра и сила,
нежност и радост, щастие, вярност.
Щом има любов във дните ни светли, ...

ВАКСИНАТА
Навремето ни ваксинираха против едра, дребна и средна шарка, срещу коклюш, заушка и скарлатина, ама някои от нас се уредиха и с ваксина срещу карък. И им вървеше, вървеше им с гаджетата, с постовете, с консултантските хонорари, даже и на тото им вървеше. А то веднъж, като си уредиш с таква ...

Малка светеща искрица в мрака, вдъхваща необяснимо спокойствие, надежда и увереност. Искрица, която сякаш никога няма да угасне и същевременно образ заблуждаващ, че никога няма да изчезне.
Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, н ...

Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложе ...

Ти си игра, която не искам да играя -
болка, за която не искам нищо да зная,
смърт, която не мога да избегна -
единствения път, по който към себе си да побегна!
Ти си много по-силен от моя страх от мрака, ...

Доброто и злото
са двете дръвчета
садени в душата.
Расте ти дръвчето,
което поливаш ...

Смърт, поспри! Остави ме да видя това русо момиче.
Остави ни за малко сами....
Този миг ми го дай - той за мен е едничък.
А след това, ако щеш, ме вземи.
Смърт, поспри. Аз те моля - минутка изчакай. ...

Не следвай вълчата ми сянка!
Не влизай в тъжните ми светове!
Една луна, прегризана до болка
достатъчна е, воят ми да побере.
Не идвай в дебрите на лудостта ми! ...

Не вярвай, а бъди самата вяра,
докрай приел и пак – докрай отдал.
Душата ти достатъчно е стара –
спести ù на надеждите товара,
на спомените – душния воал. ...

Едва деветнадесетгодишна бях,
принца мой прегръщах и летях!
Влюбени се носехме из парка,
опиянени от обичта ни жарка -
с копнеж за дом, семейство, за деца, ...

САМОТА
Събудих се, а празно е леглото ми,
лежи до мене плюшено мече.
Къде си, обич моя на живота ми?
Времето ми в самота тече. ...

И най-големият е със проблеми...
И той човекът се коси.
Великите царе за пример вземи,
и те се плашат от оси!
И техните очи с' сълзи се пълнят, ...

ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Втор ...

Усмивката ли ме привлича?
Целувката и тялото, което...
Сърцето ми ли те обича?
Душата ми намери те където....
Огънят се срещна със водата. ...

... тя се отпуска в мрачната прегръдка на празнотата, сама се завива в захаросани вчерашни паяжини и я чака: илюзионната спирала на близалката никога не закъснява.
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...

Щастието е балон
който пораства голям и отразява небето
а в апогея на съществуването си се пръска
и залепя тъжни останки
и слюнка на нечия стена. ...

Светът ми съкрушен е,
когато си далеч.
Без теб не чувствам радост,
сърцето ми сякаш е лед.
Днес дойде и днес си отиде. ...

Ще припалят усмивки край мен
и току се усмихна и аз,
ще ме жегнат със въглен червен,
сякаш тикат в лицето ми фас.
А светът си е същият свят, ...

Барабаните са на "автопилот",от сега да кажа,за да не се заяде един колега :).

Следобедът нарами си въздишките
и бавно по пътеката на мравките
към хоризонта тръгна...
Превърна се в лилава точка...
И след като пчелите се прибраха в кошерите ...

Една ли бе, или пък много?
Една ли ти докосна нашите сърца?
Дойде в часа ни, светла, нова
и в нас събуди силните слова.
Нима не бяха други като теб, ...

Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие - ...

Дъждът вали и чука по стъклата,
дърветата са мокри от сълзи...
Една надежда спря в далечината
и още вкаменена там стои...
Дъждът вали и чука по стъклата, ...

На свечеряване
Когато на свечеряване
усетиш ласката на две ръце.
И онази, притихналата
нежност в погледа, ...

Отпивай на глътки живота,
полека, той бързо напива,
и грабва те дръзко, веднага,
оставя ти вкус на тръпчиво.
И вмъква се във вените твои, ...

Кураж
От керемидите на моя свят
вали зашеметяваща височина...
И не излитане
над всички грешници ...

Слънцето се показваше зад хълма, огрявайки постепенно селцето, сгушено в подножието. Петлите кукуригаха, единият по-силно от другия, за да оповестят началото на новият ден. Ранобудните селянки вече тичаха из двора, коя чистеше, коя оправяше багажите на мъжа си, който ще заминаваше за дърва. Преди ня ...