Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. То ...

Животът
е екшън масовка -
престрелка
с погледи и думи.
А върху снимачната площадка ...

Не спирай никога да ме целуваш, чу ли?!
Дори когато дърпам се без право, безпричинно,
дори когато съм напук безумна, безразсъдна,
ината, твърдоглава и безпаметно обидна...
Бъди ми доживотната присъда!!! ...

Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...

Когато края на света стигна до ръба си,
геноцидът го бутна откъм гърба, смеейки се –
радваше се, че му е сложил края.
Дъното, посрещна края с ново начало,
а геноцидът, се разтвори в пустотата на пространството, ...

КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...

В бурята...
Вятърът опънал черни струни
във зловещото безлуние
виеше като вдовица
върху пресен гроб... ...

Залутах се в селóто като сляп –
бях срещнал вече моята изгора:
към фурната, когато вадят хляб,
жена се бе запътила през двора.
Очите ми залепнаха натам ...

В памет на Невена Коканова и Раде Маркович!
Полунощен прескачам оградите
и душата ми вечност краде.
Пак ме зърваш с очите си, кладите,
зад пролука от светло перде. ...

Отиде си. С миража ми за слънце
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет ...

Един човек ми каза, че ако не говоря с теб и
не ти кажа какво чувствам, ще започна да
си говоря сама и сама себе си ще унищожа!
След това си помислих, че не искам цял живот
да си задавам този глупав въпрос, чийто отговор ...

Вчера повикахме мъртвите.
И погребахме родната къща.
Да бъдат спокойни душите им
там, откъдето само любовта се завръща.
Мама ви на умряло ...

Празник в древния Тримонциум
Ооо! чудна нощ и дали не сънувам, и денят ще да тури край на моя сън. Две думи още мили мой Катанецо и после лека нощ. Ще се видим догодина във Вакарел.
Древен град на три тепета, Тримонциум! Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим. Град познал победите на Филип Македонски/ са ...

Модерато кантабиле
Теменужена вечер беше обгърнала многовековния град. Скалите на шестте тепета отдаваха събраната през деня топлина, а лек полъх приятно галеше лицата на тези които се разхождаха из градския парк. Дървета и храсти облекли новите си летни премени се кипреха около асфалтираните алеи в ...

Приказка за Жена и Мъж...
Аз зная притчи, не една-
за любовта, която мъж
при среща с хубава жена
си пожелава изведнъж; ...

Прегърни ме,
все едно е края,
никой съм за теб,
аз знам,
имитирай чувство, ...

Измоли ме за вечност!
Измоли ме за миг!
Даже в скрита далечност
да се скитам безлик.
И в безпаметен вятър ...

Ела до мен, хвани ме за ръка,
душата ми сега е чиста, бяла,
отново жива е след тази самота,
събудена, искри и пак е цяла.
А знаеш, някога линееше сама, ...

СРС – словото се радва на свобода
„Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито
което да не стане известно и да не излезе наяве.”
( Евангелие от Лука гл. 8 ст. 17)
Вече знаем за това: ...

---
Ето, пак си дошла — непоканена,
в тежки бягства петите охлузила —
и ще трябва отново да храня
със кръвта си фалшивите музи. ...

Счупени
прозорците на детството.
Упоена болка,
сън-врата,
а на спомена ...

Замръзнал съм откакто си отиде:
сърцето ми е скулптура от лед,
ръцете ми не са докосвани с години,
очите ми не спряха да тъжат.
Замръзналото ми сърце копнее ...

Ставай, български народе,
стига във вериги си лежал,
доста са те лъгали „породи”,
бутайки те в лепкавата кал!
Ставай, твоят сън премина, ...

Избрах живот със теб
и в бурите, и в зноя.
Да бъдеш само мой
и аз да бъда твоя.
За мен си обичта, ...

Една усмивка от небе...
и няколко сълзи дъждовни,
венец луната да сплете
в морето с пръски вълноломни.
Южнякът в щур, приветрен валс ...

Слиза сякаш от небе с дъги от обич,
а изкачва висоти със пробег във сърцето.
Извисява се в душата от полята нежност,
и заспива... все така на дясното ти рамо.
Всяко утро със усмивка цветна те очаква ...

все по-малко думи
искат да ги изрека
защото
стаили са се
в ...

Вратът на президента липсва
от съображения за сигурност.

Безмълвна си, отричаш вината си и отказваш да приемеш случилото се. Знам, трудно е за всички ни. Ще го преодолеем, но е нужно време. Нали казват, че то лекува всяка болка, която изпитаме.
Говоря, а сама не си вярвам. В душата си тая толкова гняв и разочарование, че лавата от един вулкан не би ми сти ...

Аз - с цигара в ръка.
Аз - себе си.
Аз - с теб.
Ти - в мен.
Ти - в диханията ми. ...

– Видя ли ги тия бе, какви глупости дрънкаха? – каза Стамат, докато вадеше пижамата си от гардероба. – Нямало, разбираш ли, еволюция, ами животът се бил зародил от някакъв разум!
– Звучеше логично.
Мъжът затвори вратичката и се извърна.
– Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? До ...

ПОСВЕТЕНО НА ЖЕНА
Бих искал да те чувствам все така.
Бих искал вечно да си с мен.
Сред хората с протегната ръка
те търся. Викам те. Ела! ...

Той дойде на 29 септември. Валеше.
Нямам представа какво.
Каза, че съм перфектна,
каза, че съм самотна,
каза и други странни, невярни неща. ...

Изпросено – не ми е сладко:
Прегърни ме от сърце!
Изпросено – не ми е нужно,
нужни са ми две ръце,
които да ме стискат ...

Запалвам тихо свещ.
Една цигулка в мрака започва да тъжи.
Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение
и толкова проклети, обречени души,
че чак усещам мъката… ...

Дълбоко в сенките
Дълбоко в сенките
на мистичната гора.
Отеква вълчи вой.
Стон. От болка. Зов. ...