Да бях аз бог за тебе, сътворен от обич,
в душата ти бих вдигнал моя кръст,
но как ще се въздигна нейде горе,
без вярата ти аз съм шепа пръст.
Ще скриеш ласка в твоята молитва, ...

Грешниците...
Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.
След тях остава пепел от нецелуната тъга...
Тревите проследяват пътя им
през призмата на росни бисери, ...

Във пролетната... бяла тишина
намерих ключ под гиздавата бука,
във длани скрих го... той ми зашептя -
ръждясвам от любов захвърлен тука!
Захвърлен ли... и можеш да говориш? ...

От мрака идва моето сърце,
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...

Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз ...

В живота има много тежки моменти, но хората, които ни помагат да ги преодолеем, са приятелите... тези тъй истински приятели, които правят всичко за нас, само и само да ни видят усмихнати след труден период, в който сме били умряли и те толкова истински се опитват да ни съживят и да ни покажат хубава ...

Една очаквана надежда.
Жената - несънуван сън.
И Бог пред нея се навежда...
Различна вътре и отвън.
Жената е желано бреме. ...

ТИШИНА
“Душата ми кънти от тишина.”
Георги ДРАМБОЗОВ
“А в тишината стена.”
Валери СТАНКОВ, “Рисунка с въглен” ...

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ
(Един страшно криминален разказ)
Отворих вратата на купето. Вътре се гушеше един-единствен пътник. Поздравих небрежно, като му хвърлих бегъл поглед и седнах срещу него. Пътуването се очертаваше приятно. Красиви гледки на планини и поля, които се нижеха през прозореца и един културен ...

... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в г ...

За нежност копнее ми душата,
за добро, красота и нирвана,
ела при мен, дете на светлината,
излекувай в сърцето тази рана!
От теб сласт не искам аз, ...

И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...

Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
влиза в моя дом и мойта същност.
И не ме оставя тук дори ...

Какво ми остана от моя Бургас:
няколко миди, черупки и пясък,
трудно преглътната самота,
душа - разплетено водорасло.
Какво ми остана: сол и море, ...

Но е тъжно такова обичане -
аз - тебе, ти - нея, тя - друг.
Все невъзможните гари пресичаме -
ти със любимата, аз със съпруг.
И са глупаво-смешни законите: ...

Зодия Рак
Не може да ми стига да те няма,
не трябва и да свикваш със това,
че нашата любов е драма,
аз само съм виновен за това... ...

ЗАЩО, СЕСТРИЧКО, МЕ ОСТАВИ
Защо, сестричко, ме остави?
Защо ме тежко нарани?
Какво животът с теб направи,
та черна орис ослани? ...

4.
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...

Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...

Дали не се превърнах в дъжд?
Очите ми се изваляха.
Порой са. Изведнъж
и облаците проумяха
как лудо разпилях се в тишината, ...

Не съм от жените, които
ще срещнеш навън в полунощ.
Не мигам с очи дяволито.
Сърце не разменям за грош.
Съвсем не залагам капани, ...

Не ме поглеждай косо,
приятелю от вчерашния ми живот.
Брегът безплоден ти оставих -
на заминаване!
Не никне нищо там. ...

1 За синдикалистите и работодателите
За мене вие сте дребнави!
Ще трябва да се отчетете!
Егоизмът ви ще ви удави!
Като вдовици пак ревете?! ...

Не пиша стих и епиграми
Събудих се и в петък. До неделя
ще драсна пак за тебе някой стих,
във който няма дума да обеля
как в липсата ти снощи се напих. ...

Ще навлека дънки охлузени
или пък къса поличка...
Усмихната, с пъстроцветна блузка,
последен шанс да изглеждам момиче.
Ще вплета във косата си ...

Беше се облегнала леко на дясната си страна и гледаше замечтано през прозореца. Всъщност това не е съвсем вярно: тя по-скоро мъчително се взираше през него. Беше толкова изцапан, а зрението ù вече тъй отслабваше от възрастта, че едва успяваше да различи какво имаше отвън. Свечеряваше се и захладнява ...

Контраст
И все през бурите понесен
вървиш по път съзидан с векове.
В душата ти назрява песен,
кръвта със ясен порив те зове. ...

Тъжна съм, времето като че ли спря,
изобщо не минават дните.
В мен сякаш нещо умря,
спътник са ми само дните.
Самотна съм и това ме изгаря, ...

Разгневени старчета, безразлични млади.
Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.
Има днес побратими Мунчо идиота.
Още век ще патиме. Сложен е живота.
Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем. ...

Аз ще пиша
за очите,
които
сбъдват сънища
и припомнят мечти... ...

Някъде в моя свят
бях изгубена в моите думи,
някъде в моя свят
без частица от тебе.
Едно чудовище вирее ...

имам ли право,
имам ли ...
и сърцето пак закрещя
и въпросът пак се ската
имам ли право, ...

Кой си ти бе, човече, избрал да не бъде Човек?!
И опрял пистолет до главата ми гледаш мистично.
Имаш твърде внезапни очи - за крадец и дете.
Нито много добри, нито толкова зли и всевишни.
За какво са ти моите свършени левчета?! Виж, ...

В картината пред теб ще се родя,
от пламъка на твоята стихия
и цвето-трепетно ще разцъфтя,
докосната от живата магия.
А слънцето над нас ще влива жар ...

През прозореца надничат слънчеви лъчи…
Разпръскват се сякаш хиляди пъстроцветни дъги.
Изливат се като дъжд от устните ми думи
Такива, каквито не съм предполагала, че съществуват в ума ми.
Изненадващо добре звучаха те на глас ...

Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...

"Аз искам да те помня все така..."
Димчо Дебелянов
Искам да те виждам все така -
с пленителна усмивка бяла,
като кристално-нежната Луна ...

Любовта идва - нечакана,
различна, своенравна...
Нетактична е... понякога.
А даже... бива и нахална.
Най-първо грима ми изтри - ...