О, зад прозореца,
навънка е студено.
Денят се влачи бавно
уморен.
И всичко е ...

Гнездата
на щъркелите и лястовиците
са произведение на изкуството.
Дизайн съвършен
за труда им по тях. ...

В детската градина
Сутрин рано ставам аз
и обличам се завчас,
с кукла, с дрешка във ръка
аз поемам от дома, ...

... Може дълго да бягаш
преди да решиш да останеш,
можеш дълго да мислиш,
може дълго да искаш, може дълго
да се криеш, може дълго ...

Моето сърце...
Моето сърце…
единствено теб обича,
само то иска „миличка“ да те нарича.
Моето сърце… ...

Уроците си ги уча с любов
Уроците си ги уча с любов.
С грешките и с поуките.
След тежките разпятия,
през чистилища ...

когато разделиш света
между небето и земята
и в тихата добра трева
полегне тихичко сърцето
ще се роди една сълза... ...

Тих ромон на дъжд
удря по прозореца ми...
удря по душата ми,
струйки дъжд пречистват сърцето ми...
Шепти ми за спомени... ...

Ти с природата донасяш
уханието на любовта,
докоснато от твоята
божествена ръка.
След твоите стъпки ...

Хартиени мечти –
цветя в небето
и детски смях ги следва
като празник...
Една сълза ...

Обичане
Подреждаш живота ми.
С дума, с жест, с усмивка
казваш ми хиляди неща.
Докосваш душата ми, ...

Пази любовта си за утре
и нежните ласки за летните вечери,
сега вече е есен и трябва да тръгваш...
по пътя, унесен в мислите си...
Пази радостния трепет в гърдите си, ...

Объркана е, но защо ли?
Май че и до днес не знае тя.
Все някой ще ù плаче, ще се моли,
А тя ще тръшва входната врат
Дали е към дома ù или към сърцето, ...

За кратко отдай се,
вярвай и мечтай.
Представи си завинаги
и люби ме така.
Сякаш любовта ни ...

имам нужда от силен човек
такъв който да може да свие
снопове светлина
да направи въже
с яко морски възли ...

Какво е и каква е любовта?
Такава е, каквато ни се случи.
Понякога е слънчев водопад,
понякога е като тъжен ручей.
Понякога – подплашена сърна, ...

Устата ми изпръхват от студеното.
Парцалчета прехапвам, мълчалив.
Самотен вятър хваща си вретеното
и бялото засуква в кръг мъглив.
Усмихвам се на тъжната феерия, ...

Приятели, приятели, къде сте,
когато сладкото вгорчи?
Когато слизат боговете
да видят моите очи
обърнати към красотите, ...

От любов дойдох на този свят,
с нея аз израснах и живях,
завивка бе на скиталеца номад,
докато неусетно бавно остарях.
Загърнах с нея моя син, ...

В предчувствия тъгувам обезлистен,
от сбъднати тревоги уморен.
И късна есен вее поривисто
прощалната си изповед за мен.
“Отивам си. След мене идва зима. ...

Спомням „лошото” ни време
днес, като минавам тук,
а край улицата дреме
цял завод. И нито звук
от просторните му зали ...

Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...

Бурята отмина.
Вятърът утихна. Отнесе със себе си и последната прашинка красота.
Остана само празнотата върху опустошената земя.
Слънцето напече. Жарко. И изгори и последната тревичка, последната капка живот. Остана само самота.
Дъждът го няма вече цяла вечност. Сякаш със бурята реши и той завеки да ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 13-та част
Взех телефона си в ръце и влезнах в последно набраните номера. Избрах желания номер и се спрях. Чудех се дали да му звънна или да изчакам. Избрах второто. Оставих апарата на масата и се отпуснах назад към леглото. Започнах да мисля. Колкото п ...

Сама до болка наранена,
вината носеща за грешките на някой друг,
живях до този миг смирена
изгаряща от плам и студ.
Но стига вече! ...

Прочети ме, любов, прочети ме
като спиращ дъха ти роман,
всяка страница - с моето име,
всеки ред да е с трепет желан.
И изпей, любов - като песен, ...

Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ
всички плитки на морските вихри солени.
Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем,
астматично издишам небесни полени...
Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно ...

По истински случай
Какво ли трябва да се случи,
в училището да се учи?
Това тук май не е за вяра,
на даскала да викат ,,Звяра"! ...

От Слънцето силно се будя,
От плясъка на вълните мечтая
И сякаш животът минава
в една пълна заблуда.
От мрак и тишина, ...

Няма я къщата. И няма минало.
Гледа с око укорително яма.
И с нас е същото. Вчера ни имало,
а днес, уви, вече ни няма.
Остават мислите. И тихи спомени ...