Новата година донесе нова муза.

Мислиш си, че изневерите ти ще прощавам,
че ако се скриеш, няма да разбера ?
Но повярвай ми, мили, аз всичко узнавам
и тогава ще се правя на лоша жена.
Ще се направя, че първия път съм простила, ...

Ако се превърна в пеперуда
с колкото прашинка сърчице,
след красивата заблуда,
ще ме смачкаш с твоите ръце.

НАВИКЪТ И ЛЮБОВТА
Идиотът в моя живот! Най-прекрасният и „безгрешен” мухльо, който някога съм обичала! Абе, и аз съм си една „ценителка” на мъже...
Всички други преди тебе бяха заглавия на списъци за черни точки, целящи опетняване на чистата ми любов към тях. Интересно, защо ли си мисля, че ти дори ...

Импресия без дъх
Ухание на вечер.
Тишината пее парче на Пърпъл.
Усещане за опарващо докосване
оставя без дъх. ...

По стълбите на любовта
изкачваме се уж на шега.
Смятаме се за умници,
накрая озоваваме се в дупка като къртици...
Дали този стълб любовен ...

Моя мила и скъпа страна,
моя китна, красива България,
след безчестия зли оцеля;
който мина, наследство остави!
Не една те настигна злина, ...

За чувствата потърсиха ми сметка.
Сърцето ми виновно е за всичко -
живееше във твърде тясна клетка
и просто днес политна... като птичка!
Навярно ще ме сметнете за луда - ...

Изневяра
Хортензия хвърли последен поглед на лика си в огледалото и остана доволна. Или по-скоро задоволена от образа, в който прозираше хубост, но само ако много пристрастно търсиш следи от приятни черти в отминало време. Тя имаше хубави очи, а както се казва, в тях се четяла душата. При много вним ...

http://vbox7.com/play:4d1b17dc
Друга пие от медта на устните му
и не съзнава, че лицемерна е.
Само на мен до болка липсва ми,
но не мога да кажа какво ми е. ...

Слънце мое,
с теб докрая искам да вървя.
Всичко на земята мога да ти споделя...
Само с поглед караш ме да полетя
и във въздуха любовен да се разтопя. ...

И колкото и да си обещаваш,
че за момче или мъж няма да проплакваш,
появява се един, разпалва ти сърцето,
а след това оставя само дим.
Просто дим, даже спомен няма, ...

Когато правехме от времето разкоши,
забравяхме, че гледа ни света.
Прииждаха в очите ни поройни нощи
и гаснеше засрамена цялата земя.
В каква безкрайност къпехме се с тебе, ...

Пазачът на фара, не!
Почакайте, става дума за нов!
А не оня познайник на Валери Петров.
Та, пазачът на фара запалил цигара,
от мисли прояден, намръщен и гладен. ...

Да изпушим и тази цигара,
да изтрием и тези сълзи.
Ще преглътнем отново провала
и ще сложим усмивка, нали...??
Ще забравим за всички лъжи, ...

И ние сме като птиците.
И умираме сами!
От любов!
А как боли от любовта!
И притискаме ...

Къде си във това хубаво време
и в нощта, скрила хиляди следи,
аз не чакам някой да те вземе,
нито пък при мен да дойдеш ти.
Но дните се редят и си отиват ...

Розови, бели, червени
нежни пъпки, невинни създания,
отворени чашки разливат любов
трепетни звуци, цветни мълчания.
Скритата сила покълва в земята, ...

Пишеше разкази така, както се любеше - напористо, с хъс, без да обръща внимание на времето и усилията, вложени в тях. Разбираше от поезия толкова, колкото диспечер на вечерен влак от кравешки лайна, затова на картичката под името му се мъдреше надпис - "Разказвач на истории". Сам не знаеше откъде му ...

И нищо повече не трябва в тази пролет -
един разцъфнал храст, за обич закопнял,
една обикновена, малка птичка в полет
и мъжки поглед, страстно полудял!
Възторжено небе след дъжд пороен, ...

Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...

Идва ред на моята изповед. Тя е отправена към теб.. и се надявам някой ден да можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш всичко това.
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега ...

С нови трепети
душата ми се храни.
Не ме владее
някогашно минало.
До мен са всички ...

В северния край на града живеел Художникът!
Кой не бил чувал за него? Той имал една полусрутена къща, която се отоплявала само от цветовете на неговата палитра! Беден бил (макар че много поръчки изпълнявал).
Главната причина за неговата бедност била момичето, което живеело в южния край, и което всич ...

Живяло някога едно мастилено петно. Може и да ви се стори странно, но по онова време мастилото още не било измислено. Е как тогава, с право ще ме попитате, ще живее петно от нещо, което още не е изобретено?! Ти с всичкия ли си?! Аз обаче предпочитам да не се отклонявам от целта си, а именно – да ви ...

Простичката мисъл -
че във всичко има смисъл...
това ни трябва днес,
сега...
Малко търпеливост, ...

Надникнах в толкова души,
но в своята така и не надникнах.
Подканих всеки да крещи,
но сам не смея да извикам,
че няма на света жена, ...

Лозунг в устата,
вестник в ръката,
шум във ушите,
сълзи във очите.
Слабост в краката, ...

Със мислите - неукротимите,
със красотата и на римите
ще те преследвам аз от "А" до "Я"
да те рисувам в пролетна боя.
Да те рисувам в белия си лист. ...

Везната на Съдбата се люлее,
а ний на рамената ù стоим:
издигаме се или падаме със нея;
със страх минутите броим!
Когато Слънцето очите ни огрее, ...

ДАНО...
Отстъпих в спора.
Ще ме помнят внуците
като загубил и това сражение...
До днес вървях със стиснати юмруци ...

Затворник съм от майката природа,
решила тя за ден да промени света,
от лято на зима да стане сега.
Стоя си в стаята и почнах да мечтая.
В този дъждовен и ветровит ден, ...

Седя си, гледам в монитора и мисля за НЕГО... За очите му, за усмивката му, за моментите ни заедно, за прегръдките ни, за лигавенето и смеха... Мисля си, ако наистина толкова много означавах за него, щеше ли да си тръгне, щеше ли да ме остави? Липсва ми!... Липсват ми дните, прекарани в разговори, р ...

ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯМЕ НИЩОТО, ДА ЖИВЕЙ ТРУДА!
Не знам защо политици, чиновници, кметове и други държавни дейци се радват, че разкриват работни места от типа на почистване, услуги и т.н. Неща, които за да се работят, се харчи бюджета, но не за инвестиране, а заплати.
Една кметица се похвали, че създала раб ...

Това е вторият от двата ни съвместни разказа по темата за края на света, които написахме с Ива Касабова като експеримент и за които споменах при предишния разказ. Приятно четене :)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ани въздъхна, протегна и се огледа. Димитър драскаше с клечка по пода, Петър не я изпу ...

В събота, в неделя – скука!
В блока – гробна тишина...
Чу съседа си да чука
зад отсрещната врата!
И нали ченге е тайно, ...

Човекът тръгнал е на път,
оставил зад гърба си роден кът.
Тоз роден кът красива бе градина,
но челядта му се лишава вече не година.
Поглежда той назад с поглед тъжен, влажен, ...

Първа глава
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...