Момчето и птичката
момчето:
Пиленце мое мaлко,
зaщо ми посърнaло стоиш?
Преди ми пееше слaдко, ...

и пак вали
и порой
и отново е събота
защото не обичам почивните дни
няма ме... изгубена в дъжда ...

П Р О М Я Н А Т А
Човек никога не остава един и същ. Всеки миг от живота му оставя своя отпечатък върху характера и мирогледа му. Всяка клетка от тялото му запазва в себе си спомена за преживяните емоции. Всяка радост, всяка грешка и всяко изпитание ни правят по-осъзнати и цялостни. Но не можем да о ...

Ах! Къде си, лято мое?
Няма те от сто лета!
Като птиче във усое
чезне твоята следа.
Вече зима ме затрупа - ...

Ти знаеш ли, че изгревът има сини очи?
Не вярваш?...
Аз го видях едва тази сутрин.
Утре ще те събудя по тъмно -
прегърнати да постоим, ...

Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри. ...

Като на кино
Не ме обичай толкова наужким
с „Желая те” изтъркано до блясък.
Отдавна тези думи са ненужни
и краят на сюжета ми е ясен. ...

> I dream of rain, I dream of gardens in the desert sand. I wake in vain, I dream of love as time runs through my hand…
Лежах си насред огромна поляна. Зелена и свежа. Тревата гъделичкаше кожата ми, а утринната роса, стичаща се от крехките ù листенца, се пропиваше в косата ми. Небето беше толкова си ...

Гледаш ме - сърцето се поддържа,
погледът ми хваща синьото небе
и сякаш съм държан на въже,
а ти гледаш ме и гледаш ме.
Във шепите - сияние световно ...

Нали си спомняш стария рибар,
пришил морето в хлъзгавите мрежи?
Във стъпките му дишаше прибоя
и раковини в пясъка редеше.
Къщурката му - като морска птица - ...

Пердета, изцапани с капки кръв от толкова
екзекутирани мухи,
парченца стъкълца проблясват по ъглите
от хилядите пламенни кавги.
Един ръждясал вентилатор центрофужи въздуха, ...

В СТИХ
По бързея на времето
дописвам стих
и в него има всичко...
Но себе си ...

Слагам грим -
поредната маска.
Изтривам го...
остават петна -
неразбраните чувства ...

Често вдигам пълната чаша -
наливам късмета с кураж.
Животът не ще ме изплаши -
с асфалт, калдаръм и паваж.
Моята вяра е по-вярна от сметка - ...

96.
Е... това беше вече гръм от ясно небе.
Или наистина имаше флеш роял, или блъфираше, за да го уплаши и да се откаже.
Трябваше да извика пак на помощ, чрез Силата сканиращият лъч на Ясно съзнанието си и да го отправи към щита с който Дарт Вейдър беше завоалирал своите карти, за да ги “види”.
И той ...

Душата ти прилича на стихия
забравена от бурното море,
когато го преплуваш ще откриеш
една вълна на твойте брегове!
Сърцето ти за мен е пирамида, ...

Стихии на грешница
Като изгряващо слънце, прегърнало всичкото,
разпиляла късчета нежност от себе си
да докосвам твоето тяло със тяло.
И вдъхнала твоите мисли, ...

Върви по пътя си поета.
След него глутница от псета.
Че лаят и ръмжат не е беда,
щом той оставя винаги СЛЕДА.

Тази нощ ще се превърна във луна,
през прозореца ще вляза, за да те опия,
с лунно вино и целувки на жена,
ще ти подаря магия.
Ще бъда приказно добра, ...

Любовта ми е паричка на дъното на кладенец,
а аз - русалка - тъмноока, тъмнокоса,
и по камъчета бели във ръка с венец -
тичам... с пламнали очи и боса...
Тичам с вятъра, от облаците мамена, ...

Лежа така, едва,
а твоят бриз ме гали.
Безвременно се носи
душата на парцали.
Сега е кратко лято, ...

Просяците ровят в кофите за смет,
ровя аз във спомените си навред,
просяците се молят за прехрана,
а аз спомен, за който да се хвана.
Пуст за мене е светът сюрреалистичен, ...

Печалният образ на рицар
Залезът тихо умираше! Последна огнена въздишка и стон за живот - после черните облаци го задушиха.
Заваля. Копнежно-бързо, задъхано, небето отмиваше местопрестъплението.
Трептенията на неоновите светлини, пречупени от водните капки, пръскат дъги в хиляди посоки.
Всеки далече ...

Една жена подаде ми ръка,
с нея пак открих аз Любовта.
Една изстрадала душа, жена,
протегна тя към мен ръка.
Поех я аз нежно с усмивка в уста, ...

На всички вече ни е ясно, че държавата е болна. Мнозина търсят политически решения, други искат да сменят системата на управление, но истината е, че управлението на държавата е болно в самият корен. Хората искат да подкастрим само короната и клоните, т.е. да сменим системата на управление или този-о ...

минувачи
злоупотребили със себе си
се спъват
в лицата си
и те се сменят ...

Къде отиде обичта ми ?
Люляла ме в море-мечти.
Днес цяла съм с открити рани,
това по всичко ми личи.
Но стига толкоз да се вайкам - ...

Черно ми е, знаеш ли!?...
Защото... защото нищо не е
честно на този свят.
Защо и ние двамата със тебе,
не бяхме част от него, ...

Днес ще дойда при теб
с бяла риза, обръснат небрежно,
с бяло вино и с хляб
под листа от накапала нежност.
Ще притворя очи ...

Сънувай ме така че да намразиш
на утрото усмивката невинна
и делничните мисли на талази,
заприпкали към тебе безпричинно.
Сънувай ме открила чрез косите си ...

Зелените очи на пролетта
ме гледат през разлистените клони,
озъртам се за скрити чудеса,
деца край мене весело се гонят.
Мечтая за корона от цветя, ...

Аз отидох в този чуден град,
голям и разкошен, рай, а не ад.
Няма хаос там, що хората да прогони.
Без продавач отделяш пари за свещи,
а тук, в България, не важат закони ...

Мечтата на един моряк...
Море!...Величие безкрайно
изстрадал съм те в самота!...
А мога ли със тебе тайно
да споделя една мечта?... ...

Къде се губих, Господи, къде
по пътищата, твоите, господни,
небрежно метнал сивото сетре,
в сърце понесъл стихове бунтовни?
В пустинята, по пясъчния дял, ...

Come with me, feel my touch, I'll light you up,
and shine on me with hidden flames,
grant me life and I will live it for you,
I'll match the movements of your dance.
Сред сенките, прикрит във кротка свян, ...