Няма никога да си простиш,
ако видиш ме до друг да крача,
ала зная, че ще си личи
само щом останеш сам във здрача.
Ти си силен, твойте рамене ...

Потърсих Те, Господи...
сред тътена на мощни водопади,
сред вятъра над бурните вълни,
сред ритъма на морските каскади,
в прибоя на крайбрежните води, ...

Търся те, искам те някъде в себе си,
всяка минута е дъх на очакване,
сложих ръка, за да пазя постелята,
нищо че в нея се гърчихме с вятъра.
Нищо, че заедно дома си отрекохме. ...

В ТЪМНОТО виждам по-поносима реалност.
Светлината – не зная какво да я правя.
Невъзможно ми е да я побера
нито в длани, нито във очи.
Тя ми носи само слепота... ...

И тази сутрин съм във парка.
Посрещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка,
листа затичаха след мен.
И лягаха смирено на земята, ...

През тишината на непълните нощи,
през лицето и ушите, невидяна живина.
В далечината, през очите, светлина на свещи,
обля ме като вълна, дълбока самота.
Над небето, на земята, ...

Детство
В памет на Роска
Винаги към детството ме връщат
онези плачещи върби,
под които с теб зидахме си къща ...

Запознаваш се с хора. С времето те стават твои близки, твои приятели, като семейство. Разчиташ на тях и те разчитат на теб. Споделяте добри и лоши мигове заедно. В един момент осъзнаваш, че обичаш тези хора и си мислиш: "какво ми трябва повече, след като имам добри приятели". И не след дълго човекът ...

Любовница да се наричаш,
първа гордост е за теб.
Нощна блудница, заничаш
от чаршафа тъй нелеп.
А сутрин кротко на гърдите ...

Моите шепоти,
като морски вълни
във началото на сезона,
кротко стигнали бряг,
се разливат на пяна; ...

Пламъците пишат по ръцете ни
думите, родени в нощен час.
В пръсти, от докосване преплетени,
стих разпалва чудната си власт.
Може би е чувство неизказано. ...

Не отминавай
така мълчаливо,
моля те, горчиво е,
нещо кажи ми -
поздрав, обида, ...

Балада.

Опитах се да напиша български текст на известен рок. Не си харесвам пеенето, но може някой друг да опита по-сполучливо. Приятно слушане!

Морето ме галеше с нова прегръдка -
красива, топла, нежна, изпепеляваща.
Говореше ми за някаква тръпка,
която е силна, властна и прощаваща.
Пясъкът нежно докосваше моите длани, ...

На мъжа до мен
Виж, в очите ми греят искри,
нощем слънцето в тях се скри,
сякаш топъл огън посред зима,
така съм, нали до мен те има. ...

Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода, ...

Спирам с очите да обичам,
докосването тленно наранява.
Близката любов отричам -
от нея загуба остава.
Ще обичам отдалече... ...

Погледнах я. Седяща на мекия стол, гушнала чашата близо
до гърдите си, загледана в хоризонта, винаги все така далеч от момента.
Замечтана в нещо, което едва ли ще включва мен. Имах чувството,
че е просто образ на моето съзнание и ако се обърна настрана,
тя ще изчезне. Не че не е ставало. ...

- Ледена кралица... - казват - ... трябва да я видиш! Няма капка милост!
Със камшика си в ръка,
във всекиго всява страх и мъничко тъга!
Истината е, че си обгърната в техния лед.
Но отвътре още си жива, още живота със сърцето си чувстваш! ...

На Ива.
---
Липсваш ми.
Безцветно утро.
Ден безсмислен с капчица ...

Десница слънцето протяга
да пипне милата по пъпа.
Любовна примка то затяга
на своята другарка скъпа.
А после в пазвата ù бърка, ...

Л Я Т О
Шарени градини, Слънчице в небето.
Мирис на цветята - радост в душата.
Житен клас в полето - песен в сърцето!
Облачета бели в кичурчета сбрани. ...

Делът ми ще бъде безпощаден,
изтича скръбното ми време вече.
Наближава залезът прощален,
светът е в мрак и е безчовечен!
И имам към теб една молба, ...

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е светът или всевиждащ. Същият този свят, който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, който ни осигурява пример за подражание и ни дава още с раждането ни правия път, който трябва да следваме. Нека си помислим един сляп свят може ...

Алексис... името ми е Алексис
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че то ...

В СТРАНАТА НА МАМА
Сезонът в страната на мама един е:
край къщата блеснала, цялата в охра,
страхът, както сляпо дете, ще отмине...
припомнило нейното име и образ. ...

Имунизиран от любов
Пробуждам се като след много дълъг сън или хибернация.
Завръщам се от света на мъртвите.
Далечният космос.
Мрачен, студен, бездушен... ...