от
прах и
пепел - обич и
любов избавят и спасяват

с
билки изцелява
Еньовден и благославя

И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия, ...

ТАНЦУВАЩИЯТ С ДУМИ
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...

It used to be so easy
riding my bike all day and night
rollercoasters made me dizzy
every other day a children fight
It’s not the same these days ...

Аз те викам във юнския мрак
и реката пред мен е стаена.
Вече час каменистият бряг
трепне с мойта душевна вселена.
Аз те викам, кармично сломен, ...

Душата ми е нежна - капчици роса,
когато утрото със слънце ме погали,
опитвам се на рамене света да понеса,
като Сизиф(а), камък да търкалям
по склона на живота стръмен и безкраен… ...

"Ке се върна върна тая вечер кьоркютук пиян"
вечер, свят, измит след дъжд
охладени страсти
спрени на война стрелби
пак съм пиян ...

Така е светло в този юнски ден -
най-дългият от всички, най-обичан.
Защото той е онзи ден рожден
на моето омайващо момиче,
което прави ме отново млад, ...

Отче Иване от Рила,
ти,който си наша закрила:
помагай и бди над България!
За бъдно те моля;и сила!
Моите сили вече стареят, ...

Обичам ви...макар да не показвам...
Любов се трудно с истина твори!?
Не искам да ви главозамайвам.
Нито с нея в окови вързвам.
Тя е като пиратка в мрака... ...

Опитах се. Мълчах те до безкрайност,
сто стиха в чаша вино... Полумрак...
а ти ми се усмихваше потайно:
Сърцето те издава, няма как.
Опитах се. Луната е свидетел, ...

СЕЛФИ СЪС СТАРАТА МИ ШАПКА
... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива, ...

ЯГОДОВО ПЪЛНОЛУНИЕ
У мене диви бесове не виха,
страхът – да ме надвие, не успя.
Не знаеш сутрин колко ми е тихо,
щом литне ми нанейде си сънят. ...

Седя си аз сега в бабината къща,
Запустяла през изминалите дни.
Мисля си как ни един миг се не връща,
Отлетял тъй бърже с дедите ни.
Оглеждам се в празните й стаи, ...

През зимните пролети и летните есени
когато сезоните сплитат чувства и пръсти,
разглеждаме весели, подреждаме с трепети,
невъзможни възможности на сложности пъстри.
И цялото щуране в щурчови скокове, ...

Грубо момче блъснало с велосипед нарочно калинка.
Грижливо момиче я положило с листо на длан.
Със счупени краче и крилце не можела да литне.
Родителите не разрешили да я прибере.
Оставило я до дърво в парка. ...

Е, хайде, ужили ме
пчелице жужаща ---
аз пак ще взема
стръкче липов цвят!
Ще вдъхна, после ще го ...

Ловеч
Над Ловеч е синьо небето,
над Ловеч блестят светлини,
вълнува се силно сърцето
и слънцето златно трепти. ...

I wish I could remember all the past
And all the lives I lived before,
But allas, my remembrances don't last
Perhaps I need to learn a little more.
I have a feeling there is something hidden. ...

Работя като старши глуповед във фабрика за производство на реалности.
Работата ми е много трудна, отговорна и по тази причина – ниско платена. Но ние всички получаваме това, което заслужаваме. Предполагам, че у нас възнагражденията са начин да бъде отмъстен работодателят задето ни е наел; и ако прос ...

П О П Ъ Т Я 22
Отправил целеустремен мечтателски поглед,
към простора на Единственият,Безграничен Безкрай,
с неограниченият му низ от пъстри възможности
свободно се рея над контрастни видения от Ад и от Рай... ...

Седя на пейка. Няма как, налага се - възрастта, коленете.
Това му е хубавото на стареенето - очовечаваш се, преди да се лишиш от човечността си. Примерно.
Наоколо майки. Някои - още бременни. Други с колички На трети още не им личи.
Понякога и бащи се появяват. Това не ми харесва. Те са все намръщен ...

„Де е българското?“ – питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството. Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят.
Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“
Дядо Съби от Гара Бов, вдо ...

СТРАННА ПТИЦА
Мен цял живот Неволята ме учи
със всекиго да съм добър човек –
дори да ме залае злобно куче,
да делна с него хлебеца си мек, ...

Боях се сякаш себе си да срещна,
живеех само в песен, или стих,
удобна бях ви, но се промених.
Сега дали съм свята, или грешна,
по вашите аршини? Май не искам, ...

Искам да съм волна птица,
(но съм в клетка затворена)
да летя из синьото небе,
и вятър да докосва лицето ми.
Искам да съм цвете, роза благоуханна, ...

Нощта е стара циганка,
краде последната звезда
и всеки пъстър цвят
потъва в нейната торба.
Изплуват сенки от кьошета, ...

Пие ми се –
ала не от изветрялото
самочувствие на Облаците
Пие ми се –
от пенливото шампанско ...

Не взех в ръцете си живот,
проплакал в миг след глътка въздух.
Не бях се радвал на любов,
която да не си отиде бързо...
Не се заклех във вечна вярност, ...

Мамо, сега имам най-много нужда от теб.
Има едно момче, мамо, Едоард.
Знаеш ли, обичам го, мамо.
Нищо,че той ме остави, аз пак си го обичам.
Любов ми е, мамо, любов ми е. ...

Учителката наблюдаваше децата внимателно с присвити очи. Беше задала въпрос и всички вдигаха ръце, за да отговорят. Единствено Иванчо равнодушно наблюдаваше всеобщото вълнение. Отегчената му физиономия я провокира да вдигне него:
- Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!
- Не мога, госпожо. Не съм я р ...