Лежа на тревата, зелена, в утринна роса,
Слънчеви лъчи кожата ми милват нежно,
Буквите в книгата ми – мравчици в строя,
Птици пеят ми песен, нежна и звездна.
Но черни облаци слънцето скриха, ...

Съхрани се. Не слизай от стремето.
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...

П О П Ъ Т Я 18
Малкото грахово зрънце на Принцесата,
скрито под многото пластове от Материя,
е предизвикателството фино за поетите,
от Бездънния Безкрай на чувствата Истина да отсеят. ...

Изминаха пет години, откакто те загубихме, но болката и празнотата, които остави, са все така живи и остри, сякаш беше вчера. Няма ден, в който да не мисля за теб и да не усещам тежестта на отсъствието ти. Всяка сутрин, когато се събуждам, ми липсва твоето "добро утро". Всяка вечер, когато заспивам, ...

I want to see what's there
I want to unveil the true one you are,
the one you're hiding behind that shell.
I want to see the unseen
to untangle the tangled ...

Преда със думи, времето е кука,
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, ...

Ръцете помнят всяка топлина,
докосвала свенливата им кожа
и всяка незасъхнала следа
от кървавото острие на ножа.
В постелята на звездните мечти ...

Викнаха майстори. Всеки знае това колко нерви, време и пари е. Но въпреки всичко щеше да си струва. Тя заслужаваше и повече. Макар и вече да беше почти здрава, все още държеше едната патерица да седи в стаята й.
И така - една слънчева съботна утрин ремонта започна. Към десет и половина дойде Човека ...

Този разказ е оригинален и преведен от самия автор.
Глава 1: "Нощен гост"
Нощта в селото беше толкова тъмна, че изглеждаше, сякаш самият мрак се бе сгъстил до осезаема плътност. Мъглата се стелеше по земята, скривайки очертанията на старите колиби, скърцащите огради и обраслите пътеки. В тази тишина ...

Исус заговори и Му каза:
Какво да сторя за тебе?
Слепецът Му каза:Учителю,
да прогледна.
Марк 10:51 ...

АВТОПОРТРЕТ С РИМИ
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...

Всяка крачка на високо
е към вътрешен и собствен връх.
Всяко вдишване дълбоко
е пропит с простора дъх.
Всяка мисъл в планината ...

Без вина виновен
от неизказаните думи.
Света обиколих
по неведомите друми...
Видях добро и зло. ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 63
Няма да крия от вас, че съм “любопитко” или “любознайко”, знам, че има разлика, но все пак е много трудно да се определи границата между тези две понятия. И при двата случая, човек си пъха носа на разни места. Докато любознателноста се счита за положително качество, то любопитст ...

Събужда се природата полека
Иззад баира слънцето изгря
Омайни мириси се носят надалеко
На пресни билки и цветя.
Там птичка някъде изчурулика ...

Уморих се от чакане,
празни надежди се нижеха в дните ми.
Търсих разбиране
в срещи безсмислени.
Вглеждах се в образи ...

Когато можех още да заплача,
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…
Тътрузеха се черните ми мисли, ...

Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...

Помниш ли, ония дюли
със напукани пети,
дето някой взе да брули.
И тепето да кънти…
Колко време от тогава, ...

РАЗЛИЧНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
По-дълго искам да се застоиш
в градинката – до белите фонтани.
Все някога ще стигна до Париж.
Но точно днес копнея да остана. ...

Живеем във фалшиви времена.
Усет ако имаш даже малко,
виждаш колко срамно, колко жалко,
примирено свели сме глава,
между вечно свити рамена. ...

"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...

Очите ти отново
танцуваха по мен.
В нозете ми олово
и на греха във плен.
Гърдите ми са в скоби ...

(Из "От онзи корен - горския...", Автобиографична повест, Плевен, 2023) ... ... От лагер-школата в седми клас, в Троянския край, съм запазила интересен спомен - от незабравимо за мен лято ... Почти веднага се сприятелихме с Нели от Русе. И следобед, тайно и често напускахме с нея лагера, за да се по ...

Сърцето ми още те чака
Навън е красиво и лятно,
омайват ме нежно цветята
и времето сякаш е златно,
трепти от любов синевата. ...

Хайкушия
- Човеко,
нито си еко,
но его.
Психайку ...

Здравей Червено Слънце с наивно признатата детска мечта!
Думите не идват, а душата ми отнесено за теб трепти
В копнежа на мислите и в сънищата - блян отново си ти ...
Като безкраен цветен пейзаж разкошно омайна,
Свеж утринен полъх в китна пролет сияйна. ...

Какво са думите,
когато всичко е отнето?
Потупване по рамото,
а къса се сърцето,
не достигат те ...

Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващ ...

На всички наши Ангели /жените/ с поклон и обич
Ангел си със дяволска душа!
Дявол си със ангелско сърце!
След пожара ти си пепелта,
а след буря чистото небе! ...

Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои, ...

Мрак, буреносни облаци в нощта.
Душата се вие над гмежта.
Лети високо тя над небесата
Рее се в космичната безтегловност
Със звездния дъжд в грациозност ...

С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...

П О П Ъ Т Я 17
Н А А Л Е К О
Продължава и днес с апломб,да ехти,
прескочил Пространството и Поривите на Времето,
на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях, ...

Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...