ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...

По улицата,крива ...вода ръждива се разлива.
Небето тъй се е събрало ,че нийде няма бяло.
А тъмнината ,тя във нея ,пролайва светлината.
Страх,начало ли е или нечий грях,съскане,Боже!Времена,лютиви чушки.
Отново ,мъглата е предвесник на беда. ...

A young heart's world - in a cage,
trapped in a tower, till the morrows age.
It breathes its tears, it tastes its rage,
kept in soft skin, woven of sage.
A fragile soul, heard not calls, ...

Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...

Петя
За Дубарова Петя ще поговоря
Тук в стил скромно поетичен.
Стиховете на момичето това,
Поетесата прекрасна – песни ...

Точката на топене
на стоманеното ми сърце
е някъде между
топлотата на бедрата ти
и пронизващия студ ...

Полудяваш в живота, когато не разбираш какво ти е дал.
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...

В днешно време девствеността сякаш е бреме
и девойките бързат някой да им я вземе.

Борбата е безмилостна.
Жестока.
Борбата,както казват,
е себична.
Аз печеля, ...

Обвити в мъгла - необятни селения,
лъкатушат в просъници дните
и се вмъкват внезапни прозрения,
щом на Бог вечер видя очите.
Всепрониква и отвътре ме жари ...

Сотни телег: запряженных волами, парой и тройками лошадей свозят из ближних карьеров: камень, песок, гальку, жарству – отсыпают полотно новой шоссейной дороги.
Где то далеко грохочут орудия, оккупационная власть торопится обустраивать завоёванную территорию, что бы наяву убить распутицу войны.
От гл ...

Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева. ...

Мини край мен, дори набързо...
Нахлуй в безцветния ми свят
и с мъжкия си аромат
повикай погледа ми дързък.
Опий ме с плътния си тембър ...

Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...

Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...

Две очи - Вселени,
те са винаги засмени!
Една уста и хиляди целувки...
две ръце и много женствени милувки...
И глас, подобен на рекичка- ...

Мечтание излъчва ми душата
отвъд пределите на самотата.
И низост, и невежество, страдание
не спират волята ми от желание
да ме изпълва с яркост красотата. ...

Не знам какво към теб ме тика-
ти си мойта Евридика.
А аз съм прост градски злодей,
нямам общо със Орфей.
Арфа аз не знам какво е, ...

1975-та година. Хладният въздух щипе бузките на зачервени дечица с плетени ушанки. Те подтичват подир забързаните си майки на плоските павета. Широкият площад сияе величествено, обрамчен от червени стени. По средата му всява респект четвъртит монумент, мавзолей на Пролетарския вожд от началото на ве ...

Разхожда ме кучето. И отиваме до магазина на Ангел, бивш наш ученик,– футбола да обсъдим.
Влиза купувач, иска сирене. Ама от онова – вчерашното, много хубаво било.
Ангел вика:
- То партидата е добра…
Включвам се: ...

НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада. ...

МОМИЧЕТО НА МОЯ УЖАС
Въшлив клошар,
докопал влажен фас –
по гарите денят ми се изниза.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз, ...

Романтика -
Шише ракия,
мяука котка зад комарника,
и загорелият комшия
налел си е една стограмка, ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 16
Тъмната Енергия е квинтесенцията,
тъмна материя не съществува,
основен контекст на концепцията
как Свръх Разума с нас контактува. ...

Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...

След ковидната суша
народът пак е в храма
и проповеди слуша,
но капка вяра няма.
Очаква знаци в слава, ...

За дупето ли? Какво да кажа?!
Смея ли да се изкажа?!
Това въпрос е деликатен,
а пък искам да съм акуратен!
ДупЕто на жената е магия! ...

Числата 0 и 1 са най-странните и загадъчни числа в математиката. Изкушавам се да кажа, че те всъщност не са никакви числа. Но как да ги наричаме тогава? Може би интегратори?! Да бих могъл да се свържа с духа на великия Готфрид Лайбниц, бих му задал един-единствен въпрос - какво разбира той под тези ...

Поръсена със скреж
Почти зелена,
Ме накара да забравя,
Че иде зима.
Върху босата ми пета ...

Побързах да си кажа: „Стига! Край!
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях. ...

Припнало е лудо Ленче,
от столетницата изгонено,
припнало е лудото еленче,
от шопарче едро поканено!
Тръгна лудо Ленче за парица ...

Пред мен е тази твоя красота
пробудила духа на свежестта.
Финесът на природата сплотен
разчувства с пролет истински света
и знам надежда ще е в светъл ден. ...

Какво му трябва на човек...
жена която го обича,
деца, който нужда имат от това
да им дарява спокойствие в сърцето...
и внуци, който да го даряват с усмивка ...

Посветено на И. В.
Кой си ти? Не знам, кажи ми.
Аз коя съм? Прошепни ми
и по име назови ме,
не това, което зная, ...

Един не обича боб и пиле
другия от риба пак се крие.
Да не става дума за спанак
или да направя качамак.
Картофки и кюфтета много обичат ...

В света,
в който днес живеем...
витае миризма на смърт.
Войната –
облак е събуден, ...

Марина живееше сама в близост до гората, отдавна децата й се бяха преместили в града, в селото жителите се брояха на пръстите на двете ръце, нямаше работа, нито транспорт до близките населени места. Нито можеха да работят, нито децата на училище да ходят... А мъжът й почина преди две години. Оттогав ...