ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...

Не, информационите огледала нямат нищо общо с работите на Козирев. Тях ги използват на Сириус, за да произвеждат нова информация. Ако огледаме в едно обикновено огледало несиметричен плосък предмет, то съвкупността от него и образа му ражда ново образувание, което е симетрично. Оглеждайки това ново ...

ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет, ...

Вървя по моята ранна есен
с уморени крачки в дъжда.
Нима животът е така лесен?
Нима любовта хваща ръжда?
В косите с пожълтели листа, ...

1. В България Културата е истинска кралица - има си собствен дворец (НДК) и никаква не се явява сред простолюдието...
2. Българският език непрекъснато се обогатява с чуждици, от което всъщност обаче де факто, се получава обратният ефект.
3. Българският политик е, като всеки друг политик, но средата ...

Към светлина и знание повèли
един народ от мъдрост окрилен.
Изваяли житейските повели
и пътя извървели с дух свещен.
Да има бъдеще, което вярва ...

Ти си ангел,
ти си цвете,
ти си песен
сладка на дете!
Ти жена си, ...

Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...

https://linktr.ee/krischo
Автор: Християн Чорбаджийски - Krischo
©️ 2024
Всички права запазени!

"Frozen Landscapes" by Ivan Drakaliev
26.10.2024
г.Москва

Цяла събота… си мислих,
да продам ли моя глас?
Пийнах триста грама уиски
и си легнах късно в нас.
А в неделя станах в седем, ...

Прегръщай ме, прегръщай ме неспирно
сред монолитна тишина.
Аз изтрезнявам ексклузивно
в обятията нереални на съня.
И после буден съм с дежурната пижама, ...

(“Очите ти гълъбо, очите ти
малки вселени са очите ти.”
Вида Пиронкова - “Гълъбо”)
Очите ти, скъпи, очите ти,
залюляват мечтите ми в люлка. ...

И се отказах да блестя ,
защото блясъкът ми дразнел .
Приемах сивотата на деня ,
общувах с хора без души ,
със хора празни . ...

С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.
Любовта е на път да изчезне до век ...

Детство. Баба. Огнище.
Дълги полици. Нектар.
Вишни. Ограда. Градище.
Огън. Жито и Дар.
Песен. Папури. Реката. ...

Вятърът търкаля облак
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме. ...

Най-закъснялото ‘‘Обичам те…‘‘
На Георги и Павлин!
Скъпи братя, почивайте в мир!
Колко пъти, с години преживяно,
на какво ли не, учи ни животът… ...

Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...

Камък камък избива!
Бели пари за черни избори!
Кел файда от богат речник, като политкоректността и толерантността са ми бедни 🙄​
Мечтите са капан за бегълци;
- Жената най се ядосва като не ѝ противореча. Добре, че не може да чете мисли! ...

ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...

Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...

Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа. ...

Две калинки под глогинки,
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...

Искам, Аз да съм!
Искам и да бъда...
Живот, като в сън -
мечта или присъда.
Какво ли, Аз не бях? ...

Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...
Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш.
Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност
и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.
Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая ...

Не ни стига позора
от толкоз полит-тапири –
нашите си,
та на всичко отгоре (за сеир)
и ... юродиви: ...

Странно как
не отговоряш,
а на линия си от час.
Искаш пак
да злепоставяш ...

Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...

Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...

В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна. ...