Време за спомени
Знам, че нищо няма да бъде същото,
но някой ден, пораснала, несъща,
и още по детски припряна,
ще се кача на тавана ...

Ти въстана!
Ти пак въстана!
Реки от хора потекоха напред!
Отвориха се стари рани,
а аз съм само слаб поет. ...

СЛЕД ДЪЖДА
“...върху чергата на света
петелът простря цветна песен да съхне”
Хорхе Карера АНДРАДЕ, Еквадор
Ръмят прозрачни дъждове над мен ...

Ясен
Събудена от сянката на ясен,
отворила очите си в листата,
снагата ми е в ствола тясен
и с клони търся небесата. ...

До следващ път.
До следващото тайнство.
До прегръдка.
До милване.
До разтуптяна гръд. ...

Когато здрачът пристъпи оттатък
и безлунно се спусне вече нощта,
навън тишината беззвучно ридае,
загърнала с плаща си всяка душа.
Тогава със себе си ти разговаряш, ...

Вечният огън там далеч гори,
капитанът и ротата се строяват,
за почест всички шапки свалят,
последна почит отдават със сълзи...
А народът сляп, окаян - шуми, ...

Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...

Мушици еднодневни край канала,
от вятъра вечерен сте размърдвани.
Жужите палаво и тъй сте дребни,
но компенсирате размера си с усърдие.
В дегизировката на крехки жертви ...

Някакъв странен бацил ме мори,
гърдите ми стяга, главата гори,
сърцето спринтира за златен медал,
стомахът на топка, в очите пожар.
Краката омекнали, като желе. ...

Мечта събрана в кутия,
не мога вечно да я крия!
Не мога, няма и не искам!
Не мога повече да я подтискам!
Мечта приличаща на нея, ...

Все тъй сърцето кърви. Вината е в тебе, Животе.
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.
Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.
И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост. ...

РАЯТ
Като парцал виси небето -
дрипливо, мръсно одеало.
Представям си (кипи джезвето),
че всички носят дрехи в бяло. ...

Любовен елексир
Нощта отминава, денят се усмихва,
утро настъпва с песен красива,
песента се носи навън и утихва,
но в мойта душа трепти тя жива. ...

Час за излитане
Хубаво е посред нощните завеси
някой да пререже правилата,
върху голите дървета да намята
думи, несъбрани в словоред за двама. ...

Едни очи проблясват в тъмнината,
мъжки парфюм по устните горчи.
Ръцете ми потрепват тъй неволно,
а в него отразяват се безброй звезди.
На малки глътчици допивам си кафето, ...

Слънцето огрява ме всеки ден,
дава ми любовта, която даваш ти на мен.
Правиш ме най-щастливото момиче,
защото отглеждаш ме като нежно кокиче.
И аз в плен любовен съм ...

Душата ми се гърчеше
във ъгъла
и показно
кървеше бели стихове.
В ума ми се въздигаха ...

ПОПРЕКАЛИЛИ
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...

Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...

Когато затихнат камбаните,
които си удрял без жал
онези мечти - изживяните,
и онези, потънали в кал,
са лотоси, заспали в тръстиката. ...

ТРЕТИ МАРТ
Тази дата
не може да се празнува
по стар
или нов стил. ...

Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...

Хлапак
Незнайно откъде
се появи хлапак.
Протегна две ръце
към идещия влак. ...

Живеем както можем
инфарктно и нелепо.
Настръхнала е кожата
на времето свирепо.
Душите си въстанали ...

БЪЛГАРИЯ
От раждането ти измина много време.
Изминаха от него векове,
ала годините на са за тебе бреме
и не тежат на твойте рамене. ...

Muse - Madness
I... I can't get these memories out of my mind.
And some kind of madness has started to evolve.
I... I tried so hard to let you go
But some kind of madness is swallowing me whole, yeah. ...

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...

Добър ден, читателю! Как се чувстваш в тази пълна с празни хора държава? Харесва ли ти да живееш заобиколен от байганьовци? Допадат ли ти дамите с високи токчета и нисък коефициент на интелигентност? А младежите с бързи коли и бавна мисловна дейност? Горд ли си с това, че свободата е сравнена със са ...

Ниско студовете плуват
там във голата гора.
С четка - зимна - те рисуват
по напукана кора.
Снежно-бяло одеяло ...

Отново се връщам аз сред полето.
Там слънцето зрее. Водата трепти.
И търся във себе си мълком детето...
Откри ли го вече във себе си ти?
А то се пробужда със звън на китара, ...

Изпих вината.
Не остана капчица
на дъното на спомена.
Под сянката
на стари рани ...

Сълзи в очите имаш ти,
това веднага прочети.
Да дойдат те към мойто тяло
и ти да засияеш цяла!
Видя ли, нищо трудно няма. ...

Ще ни върне ли някой пак дните изгубени,
изгубени заедно със младостта?!
Или ще останат въздишки и спомени
и папки архивни на глупостта?
Ще дойдат ли сили в крилата опърлени, ...