ДОВИЖДАНЕ, ДЕЦА!
Довиждане деца! Отивате далече.
По всички краища на този пъстър свят.
Довиждане ! Аз ще се моля вечер,
да помните, че има път назад. ...

Мисли...
Едно селце* във гордият Балкан,
в страни от Времето, самотно доживява
последните си дни във тоя неразбран,
объркан свят, потънало в забрава, ...

Завърнаха се и тримата в базата. Зачакаха Крум да се върне. Вече бе полунощ, но него още го нямаше.
-Трябва да го потърсите. Притеснявам се за него. – каза Мария.
-В това тъмно вие си излизайте! – каза Емил.
-Права е. Да го потърсим! - каза Иво Полицая.
-Искате да го търсите, няма проблем. Само дето ...

РОЗАТА КОНСУЕЛО
Скритите послания на „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери
Авторът Антоан дьо Сент-Екзюпери е световно известен, като най-популярни са произведенията му „Южна поща”, „Земя на хората”, „Нощен полет”, „Боен пилот”, „Писмо до един заложник” и „Малкият принц”. Самият автор по профе ...

СВЯТ І
Светът край мен е цветен сън прозрачен
или картина на незнаен гений,
или вълшебна приказка сред здрача...
Но истински ли е светът край мене? ...

Онази жена – нереалната,
заплете косите си с пръсти.
Завърза после краищата с облаци,
гръмотевично изтляли, гъсти.
Преметна плитки – гъвкави копнежи, ...

Обичане - това е храм.
Домът е на душата.
Сърце на длан.
И слънце във ръката.
Това е свобода. ...

Сякаш те са мракът, а ти си светлината.
Сякаш те са злото, а ти си добрината.
Сякаш те са реалността, а ти си чудесата.
Сякаш ти си истината, а те лъжата.
Сякаш ти си възрастният, а те децата. ...

Малко смях.
Трева зелена…
Малко грях.
Топла къща…
Сив комин. ...

Съжалявам.
И някой ден, някой ден ще се видим отново,
някъде там - високо, чисто, светло-синьо...
Където ангели и птици никога не са сами,
за да изпеем песните от несбъднати мечти. ...

Виж ме! Хубаво сега ме виж!
Аз винаги така ще се усмихвам!
Аз силна съм! В това ли ме виниш?!
Недей! С години трябваше да свиквам!
Нима си мислиш, че ще можеш да ме спреш, ...

Омайна си, знаеш ли!?
Утринните лъчи се надпреварват
кой да те погали пръв.
Дърпам завесите, за да съм аз.
Снощи ми каза: “Искам да мириша на теб”. ...

Намери ме, крещи до безпамет нощта.
Открадни всички мои минути…
После дълго рисувай със устни страстта,
ако ще този свят да се срути,
като много измислена, чужда вина… ...

Как мога аз без теб да живея,
като на мечтите ми даваш ти криле.
Как мога аз по теб да не копнея,
като в мен тупти твоето сърце.
Как мога аз дъх да си поема, ...

Концерт сред бурята
Има спомени, които си струва да пренесеш през времето...
Има преживявания, които граничат с нереалното...
Красиво!
Уникално! ...

Щураво ми е. Крещя и пея.
Иска ми се всички да прегръщам.
Весело с небето да се слея.
Да не съм сега една и съща.
Щураво ми е. Танцувам лудо. ...

Изгаря душата ми
и пепел остава,
разпиляна от вятъра, в безкрайния мир.
Вода я отмива
и на Земята предава я, ...

Боря се със себе си.
Тичам зад следите.
Имам много белези.
Мокри са очите.
Боря се със себе си. ...

Сам си пия, сам се смея,
сам понякога си плача
и така ще доживя
чак до срещата с палача.
Ако вятърът смени си ...

Нечий живот като слънце ти ще огрееш,
ще огряваш го, без да залязваш и нощем, и денем,
ще го топлиш с присъствието си, с погледа, с гръдта си,
с допира на твоите по неговите устни.
Ще бъдеш ти в очите му необикновена, ...

Ангели срещу Демони
Глава 8: Разбулени тайни
-Не мога сам да си представя колко много невинни съм убил и то по най-бруталния начин! – Аз
-И какво от това?! – Дейв
- Защо Дейв, защо ти трябваше да ми причинявам това? – Аз ...

Такъв е животът ми, който живея.
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие, ...

Прибирам се от своя офис вкъщи.
Край мен – витрини, лъскави коли...
За кой ли път и месец май се мръщи –
подухва вятър, ситен дъжд вали.
На фарове съм, с пуснати чистачки. ...

Знам, всеки има дом.
И всекиму се дава
уют, крила и сила,
що всичко получава.
А ти вървиш ...

Не разбирам феминистките!
Говорете си каквото искате!
Жената е нежна! Тя дава живот!
Тя носи надежда! Топли своя имот!
Има нужда от сила! От мъж! ...

В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,
по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.
Шасито старо на количка бебешка тя бута,
той смело скача в кофите за смет.
Пластмасови шишета празни, светлосини, ...

Исках да мога спокойно да ходя
по улици грешни, в спомени свити...
В желание днешно тогава да бродя,
а страници празни от щастие скрити...
Душата ми гладна за времето беше, ...

Ако се смеем, когато ни се плаче,
Ако обичаме, вместо да мразим,
Ако прощаваме, вместо да отвърнем,
Ако хвалим, вместо да отречем -
Тогава ще станем богове. ...

Смръдливочeрна нощ
Тъмночeрна и смръдлива e нощта,
както животът ми смръдливочeрeн!
Когато слънцe грee горe прeз дeня,
ми напомня всe, чe идващата нощ - ...

Проклетникът беше всичко.
Беше земя, беше небе.
Беше пясък, беше море.
Беше усмивка, беше сълза.
Беше радост, беше тъга. ...

Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите...
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците....
И плачех заедно със твоите неволи, ...

Ходейки по улицата, аз мечтая.
Искам от природата да се смая.
Дъжда чакам с нетърпение да дойде.
Природата душата си нек' разгърне.
Тъжен и самотен, под него пак бродя. ...

Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...