Няма укор в гласа ти към мен.
Няма безразличие в мислите ти към мен.
Няма ден, в който да не ме прегърнеш,
да си поговорим и всяка сутрин
с усмивка да ми подариш ...

Не целувай моите устни,
не докосвай ги, ще те запалят!
Като вино сладникаво, вкусни,
омагьосват, тръпнат и галят.
Не докосвай ги, огън гори ги, ...

За мъничко, за мъничко
те искам. Поседни.
За мъничко, за мъничко
да те помилвам като
преди. ...

– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...

(през погледа на едно малко момче)
Зад старата ми схлупена къщурка
я виждам. Там продава всеки ден
кибрити, а очите ù блещукат
като стрели, насочени към мен. ...

Не ме предизвиквай да плюя отрова,
когато съм ял баклава.
Обратното също, повярвай, не мога.
Не е ли понятно това?
Аз дъвча живота и нищо не плюя, ...

Подаде му ръка за „Довиждане“...
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си... ...

Ще те помня
"Аз искам да те помня все така..."
Ще те помня,
като скитница с алабастровата кожа
и с очите, ...

отново потъвам в тази празнота
и се надявам, че спасение е любовта
и отново е тя само ледена стена?
защо ли? защото не обичам себе си,
та искам ти да ме обичаш, ...

Гондолиерът стар, в гондолата си стара,
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама, ...

След болката
След болката жарта оживява
от пулсара в гърдите ми
и ражда огън.
В индиговото безвремие на мига ...

Със устните меки, сънливи
будиш ме сутрин след сутрин.
И тихо нашепвайки думи свенливи,
рисуваш красиви мечти…
Спускаш ми бяла надежда, ...

Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път пр ...

пастелните петна на Роршах
от мечти несподелени
рисува залезът усмихнато:
като работник невнимателен
разсипва кофичката виолетова боя ...

Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...

Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...

Да искаш от бедната огънче,
да искаш от скитник троха,
да искаш и то не от нямане,
от чувство за алчност в ръка.
Да искаш от тъжната спомени, ...

И е бяло... и тихо... и тихо...
Пада сняг и се сбъдват мечти.
Украсена - елхата намигва,
а любов във сърцата искри.
Аз те чакам, ела, говори ми, ...

Мълчанието ни е пламък!
Мълчанието ни е нужно.
А всяка дума – тежък камък,
стени изграждащ помежду ни.
А всяка дума – сабя хладна, ...

Целуни ме, преди да си тръгнеш,
защото аз просто искам да знам,
че днес няма да ме напуснеш
и от себе си никога няма да ме е срам.
Казват, че не е страшно, ...

По "Животът скрит е в дребните неща"
Автор: Дамян Дамянов
Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват ...

Сънувана любов
За тебе мисля, но в съзнанието ми
лице май друго се явява,
уж същата усмивка и очи,
но вече не си ти. ...

Знаеш ли, когато си тръгна, всъщност вече те нямаше,
даже се чудя дали изобщо беше тук...?
Някак от нищото, докато ореолът ми се разрушаваше,
усетих, че след теб няма да има и друг...
Колко пъти те гоних, подритвах, оплитах, крещях, ...

Някой питал ли се е дали
съществува любов между птици?
Дали между вятъра и между игри
техните сърца могат да забият от любовни стрелици?
Някой питал ли се е дали ...

Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...

Тихо в черната нощ се сипе бял сняг,
покривайки твоите следи.
Ти прекрачи външния праг,
без дори да обърнеш очи.
Тръгна си, както всъщност дойде, ...

Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...

На края на града, където пътища пресичат
съдбите човешки, днес с теб се видяхме.
Там, където душите празни се отричат,
след хилядите сълзи, които проляхме.
Там в тунела аз те срещнах случайно, ...

Сега са други времена.
Парите властват.
И блудство с думите –
отдолу та догоре!
Аз в тая суета не съм на наясно. ...

- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... таков ...

Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...

18/08/2011- Мая Санд

Моята дъска ли хлопа –
ах... забравих за Потопа,
щом почувствах на обяд
силен сексуален глад?!
Преди Края на света ...

Не ми достига тишината на разсъмване,
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...

ИМ-ПУЛС
Аз съм мъничка, толкова мъничка,
че почти ще изчезна безследно.
И невидима. Само в просъница
се явявам за малко и чезна. ...

Eеех!
Виждаш ли ги онези младежи
в полунощ насред "Витошка"
пред витрините осветени?
Той - прегърнал през кръста любимата, ...

БЛАГОДАРЯ
Благодаря ти, Господи, че мога да обичам,
подарък и награда е това.
Повярвай ми, аз искрено се вричам
с любов да те възхвалям и ценя. ...

Животът ми да бъде огън -
това от тебе аз го зная.
Началото е като пламък
и знам, че пепел ще е края.
Море голямо - мойта мъка, ...