В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче.
От поредната измама ...

Не те познавам
Не те познавам...
Луната не грее за тебе
и моите коси не са те докосвали.
Може би само за миг... ...

Нежно
Нежна пъпка – пролетна, уханна
е сърцето ми – тръпнещо, горещо,
с усмивка сутрин щом до теб се будя.
Нежна ласка – галеща, изгаряща ...

Врабчо днес е най-щастлив.
Вижте колко е красив!
С мартеничка награден,
лично сплетена от мен.
Гордо крачи по бараката ...

Да желаеш Смъртта,
а да получаваш само Болка!
Да ходиш, а да усещаш,
че не помръдваш изобщо!
Да гледаш и да не виждаш, ...

Не идвай!
Не съм те заслужила.
Обичах.
Ревнувах.
Прощавах. ...

Със магнетична сила ме привличаш,
дъхът ти спира бързите стрелки...
Не трябват думи – знам, че ме обичаш:
живота си ти с мене сподели!
Трепти в гласа издайническа нота – ...

Събудих се, огледах се и осъзнах, че отново си било само сън. Отново бях сама в стая, обвита в мрак, с душа, изпълнена с тишина и сърце, крещящо от болка. Защо си сън? Задавам си този въпрос всяка секунда. Защо не дойдеш поне веднъж, поне за час. Преминават тежко дните ми чувала съм че те има, но ни ...

Вземи очите ми добри
и взорът ми да изгори.
Вземи последната троха.
Лишù ме даже от стреха.
Вземи ми слънцето добро. ...

На жената, която каза тия дни "цял
живот съм била щастливо влюбена в един човек,
и въпреки перипетиите любовта ни оцеля"
Тя ще се познае :)
Колко пролети с теб преживяхме, ...

Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...

Опърничавост
Дали не остарявам преждевременно
на вятъра от лунните зографии?
Виж, зимна кротост е в коси насмел,
а кладенци, изсъхнали и вкаменени, ...

Нима е възможно това?
Толкова предателства и подлост
да има в една човешка душа,
за която съм можела да умра.
Да обичаш човек така силно ...

Съзерцавам твоята обвивка.
Допълваме се и се смеем.
Радостта е твоята усмивка.
Вълшебно в любовта живеем.
Щастливи сме, благодариме. ...

Кажи, ти знаеш ли
къде се крие Самотата?
Къде е свила
своето гнездо?
Макар че тя на всички е, ...

АБСУРДЕН СВЯТ
“Някой ден, когато се съмне среднощ...”
Силвия МИХАЙЛОВА, “Тогава”
“Noche, que noche nochera...” *
Федерико Гарсия ЛОРКА ...

Кой си ти, така да ме усмихваш
със едно здравей и добро утро.
Сякаш с утрото ми влизаш
в къщата, и ми става топло, топло.
Кой си ти? Да питам ли лъчите ...

ПЛАГИАТСТВО! ДОКОГА?!
Ех, вий, завистници бездушни,
крадете пак, крадете!
Вземете рожбите ми всички,
под тях се подпишете! ...

АПАТИЯ
Апатия обвзела ме е трайно.
Аз знам че състояние е крайно,
но не мога някак да я контролирам
и когато си поискам да я спирам. ...

Красива, нежна, усмихната и топла,
искряща и будна,
о, колко божествена е тя.
Нямам думи, нямам, да опиша аз
красотата и нежността, впили се в нея. ...

Интервал­... От време.
На прогнилия ми сал
съм привързал утрото – и ветровете.
Но попътният не е ли с мен,
няма как да го достигна; ...

"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...

Димът от мисли пак ме задушава -
(а иначе опитвам да изчистя
отровата от грешното си тяло).
Но не сега. От утре ще го мисля.
Очите ми пресъхнали до сиво са - ...

Ники се върна в края на лятото. Искаше да се видим. Няма да крия как блъскаше сърцето ми от страх, от вълнение, шеметно беше.
Когато се погледнахме в очите, знаехме какво ще се случи и се случи. Не ми беше първият, но с него открих всички тайни на секса. Беше всеотдаен и търпелив, заедно се учихме н ...

Когато не си до мен,
когато падне нощта.
Виждам как безброй звезди
изпълват нощното небе.
Сякаш толкова топлийки ...

Имам себе си
Имам себе си
с достойнството
да не падам
на колене пред никого. ...

Добър вечер, безкрайна Приятелко!
Тъмнината на тъмно е хубава.
Ти се върна, защото си смахната.
Аз умея да чакам и губя.
Виждаш – още е алчно диванчето ...

The End Of This Chapter
[Intro]
[Phone rings]
"Hello?
- Well, well, how are you? ...

Подкрепяй ме, Любов!
Усещания имаме безкрайни!
Едно от тях e - Любовта!
Тя крие мисли, чувства, тайни,
създава красоти, руши света. ...

За нея мисля ден и нощ -
в съня, в реалността,
в живота ми, в небитието...
За нея, за простената любов,
от призраците на живота прелъстена. ...

Нашето семейство не е като другите. Сутрин тръгваме всички заедно, качваме се до един в татковата кола и потегляме. А ние сме много хора! Разбира се, аз винаги седя на задната седалка до прозореца. Даже по-големият ми брат знае, че това си е моето място и когато е забравил това, аз му го напомням с ...