Студено е. Не лази ли по кожата
тази есенно-пълнолунна ледина?
Събужда ли в теб мисли за безбожие?
Побратимяваш ли се с призраци в нощта?
Не ти ли изглежда малка Земята? ...

Какво прави те щастлив, не зная,
но сега да видя усмивката ти желая.
Искам всяка твоя мечта
да се превърне в реалност сега.
Помниш ли звездната нощ, ...

Зимен сън
Наесен ми става
частичка по-розово,
бримка по-жълто.
Дори да вали, ...

Има красота!
Има красота в една есенна тъга...
Има красота в душите ни една в една опрени!
Има красота в какаовия цвят на нашите тела!
Има красота в емоциите преживени! ...

Моя грешна любов,
моя срамна болест,
топъл допир суров
и свенлива горест,
подранила зора ...

Преди не смеех даже да помисля,
че ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!
Но не така решила бе Съдбата, ...

ЗАЛЕЗ В ЕСЕННО ЖЪЛТО
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви. ...

Това, което за мен е непростимо,
отминаваш с гордо вдигната глава,
това, което мен ме наранява,
за теб е прищявка...
Различни сме, ...

Забрави да ми кажеш, че когато тръгваш,
ще вземеш слънцето със целия му блясък,
звездите ще ги сложиш в стария си куфар,
а гларусите ще приспиш в прощален крясък .
Не мога да те моля да останеш, ...

"Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?" ..."
Д. Дамянов
Да, гледам те със ласкави очи,
защото знам, че те боли за нея. ...

Запазих те почти непокътнат,
недокоснат и недообичан,
като изключим, че насън те целувах
и понякога те събличах.
Запазих те леко небрежен, ...

Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...

България за мен е болка.
От нея всеки ден отпивам
и все се питам още колко
остава... Ала не отивам
в далечни, чужди ми родини, ...

"На две дори сърцето си делях"
Kadife
Не съм го делила туй мое сърце -
то цяло туптеше за тебе.
Но ти го погали със хладни ръце ...

Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...

Само глухата тишина тук ме кара да те забравям. Защо стана така? Защо съм толкова глупава? Защо сега се чувствам така?
Искам да не те познавам, искам да не съществуваш. Чувствам се толкова сама, самотна. Стичат се сълзи - всяка вечер, всеки ден, всяка нощ.
Просто те обичам. И това ти никога, никога ...

Ключ - без врата
Стъкло - без прозорец
Сълза - без око
Тъмно - без нощ
Невъзможност! ...

Ден първи:
Беше минавала стотици пъти по този път, но точно днес в горещия летен ден, погледите им се кръстосаха. Делеше ги само стъклото на офиса, в който работеше той. Така се взираха един в друг, че витрината щеше да гръмне.
Ден втори:
Видя го пред кантората му. Чакаше я. Гледаха се копнежно. Той ...

Розови поля и уханни цветя!
Усмихни се! - това е радостта!
Волно да тичаш бос в пясъка,
полъхът на вятъра в косите
и пенливият звън на вълните. ...

За теб
Как се дъхът се затаява, как светът бавно се върти,
как съзнанието замъглява, щом пред мен се усмихваш ти,
как краката подкосява като след тежка жътва през деня,
как пеперуди заиграват, вътре в мен пърхат с крила ...

Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...

Ако за тебе всяка сутрин се събуждам,
ако посвещавам на тебе всеки ден нов,
ако всичко лошо твоя лик прокужда,
това е, мили, това е то ЛЮБОВ!
Ако ръцете твои са за мен потребност, ...

Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...

Тя, любовта - рисува календар на нашите съдби,
там дните са безкрайни, за да не броим!
Рисува огледало за нашите души,
да гледаме пътя, по който ще вървим!
Рисува ни и нас, рисува ни сълзи - ...

На смядовски диалект
Криво ми е, ама на,
кат няма работа на селу,
аз мога само хурки да въртя,
такава, щурава съм си, пусто невидело. ...

Недей тъжи, че загубил си мен, една наивна детска мечта.
Тя обича те с луда страст – примитивна и силна,
аз никому такива чувства няма да посветя.
Тя неуморно в любов ти се врича, аз подобни думи не зная.
Неразривна след теб продължава да тича, аз в обратна посока витая. ...

Болката не стихва, а навън вали.
Тъгувам аз по отминалите дни.
Искам да забравя,
ала не зная как да го направя.
Част от мен си ти, ...

Есен моя жълтолиста...
Есен моя, жълтолиста
ти къде до днес се скита?..
Някой друг ли те залиса,
та за мене не попита?.. ...

Писна ми за някой да гласувам,
после цял живот да страдам, да се страхувам,
а искам спокойно да живея,
без да се измъчвам и от това да полудея.
Но в скапаната ни държава ...

Приближавайки се към теб
с усмивка ще те разтопя,
с поглед ще те съблазня
и точно на дъх разстояние,
в магията на страстта ...

Пътят на борбата - страшен, но славен
Заглавието може да бъде тълкувано по различни начини.
Пътят е пространство, което е незащитено. Той е пълен с опасности. Пътят носи знание и свобода. Но не е като дома - сакрално място, изпълнено с любов и хармония. А когато става дума за път към борбата - той е ...

Усмихнах се!
И утрото за мен се усмихна.
Прегърнах деня,
и той за мен обятията си отвори.
В звездите взрях се през нощта. ...

вдъхновено от:
Aко някога облак скрие луната,
ти недей, недей да тъжиш.
Има нещо в звука, в тишината,
навярно и в нея тъгата гнезди. ...

/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...

Не, не си отивай, както си отиват листата,
почернели от времето и от калния дъжд.
Ти си ми нужен, както росата,
както дори хлябът насъщ.
Живей, живей заради мене ...