Топлина
Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа. ...

Като рицар без броня, душата
си залагам на ролетка и впивам
поглед в твоята снимка бледа, създавайки
фалшиви спомени за теб и мънички, светлинни надежди.
Поредна нощ, отново откривам те в ...

Днес ми е тъжно...
както бе вчера.
И сърцето не спира да плаче.
Сълзите се стичат,
аз цяла треперя, ...

Замират сълзите от нежния полъх
на твойте думи, като леки вълни.
Заспиват мечтите под лекия допир
на твойте устни, като малки рози.
Затихват искрите под парещия устрем ...

Ето ги мойте шепа мечти,
оставям ги на дъното на кладенеца ти.
Последна надежда в морето хвърлям.
Изтривам сълзите си
и смело напред тръгвам!

Доста често в живота се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той надали е лек. Един път ще е между две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш, какво? Там и ...

Айде, сняг,
стопи се,
изпари се,
изчезни –
във въздуха се скрий. ...

Небето е сиво,
няма и звезди.
Облаци кръжат,
а вятърът свисти.
Зима е вече, ...

Книгите около мен винаги предизвикват странно усещане!...
Откъсването от тях е равнозначно на спряло дихание…
От тяхното присъствие околният свят придобива особено излъчване…
Думите са недостатъчни, за да се опише подобно състояние на духа…
Надявам се, всеки свързан с книгите, без усилия да ме разбере. ...

Как Чико Чиков стана Манго Мангов
Току-що Чико беше станал човек, но не съвсем. Още си беше мургавелко и доста косматичък. Упорито криеше червеното дупе в съдраните си гащи, за да не може и “чичо Дарвин” да познае произхода му.
В дом “Майка и дете” Чико се ползваше с особен авторитет и привилегии, з ...

В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...

На небцето ми заседнаха
безброй вулгарни думи.
Ще ги плюя до припадък,
бесовете си ще лея,
за вас, ...

Любов ли е да любиш до полуда,
забравил себе си и всички в този свят?
Пиян да си, без вино да си вкусил,
пиян и болен от любов.
Това е болест... и не се лекува. ...

Понякога просто трябва да приемем случващото се.
Не защото така трябва, а защото няма какво повече да направим!
Имаме силата и възможността да променяме и създаваме куп неща,
но нямаме магията да върнем един човешкия живот!
Защо съдбата е толкова строга спрямо нас? ...

Какво стана?
Питам се сега.
Нали уж мен обичаше?!
Или всичко е било лъжа?!
Кажи ми, сега как да те забравя? ...

Първи дубъл
След първото завъртане
земята спря да се върти
Започваме
Никой не приема ...

Песента на рома Ромео
На трон от леден мрак и вражи сняг
старецът бял февруари простенва,
а един ромски Ромео припява на глас
своята севда за жена и ревност. ...

И хората гадни били и не виждали в себе си смях;
и хората странни били; не знаели какво точно е грях;
и хората бедни били, а имали повече кеш;
и хората славата ровели и ставали все повече леш.
Аз ли? Аз повече имах от всеки човек ...

Твоята липса я усещам във всеки един миг,
затова, липсваш ли ми, посвещавам ти стих.
В тежките ми, безсънни нощи, мислейки си за теб,
пиша ли, пиша стих след стих, куплет след куплет,
не мога да спра, искам да ти посветя всеки ред, ...

Пухче перушина
срещу две машини
На пътен възел „Детелина”
(в ремонт от н’ам коя година)
летеше пухче перушина: ...

Денят затваря цветната си чашка,
полюшва резедаво стебълце,
върти по кучешки щастлив опашка,
заспивайки в потайно легълце.
Нощта се спуска – хищна пеперуда - ...

Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима, ...

Не я познавам! Тя е там, в огледалото и ме гледа странно. Обръща си главата наляво, след това надясно и е вперила зоркия си поглед в мен.
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но ...

ВЕРТИКАЛНО НАДОЛУ
Из цикъла: "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Днес всички ще строим завод! -
бе казал някога поетът. ...

Той винаги застава под върбата,
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята, ...

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над ...

Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея. ...

"Приказка за любовта"
Тази нощ небето прости се с любов -
вечна, далечна.
Изпепели се, изтри се и блесна.
Очите ù бяха дълбоки, ...

УРАНОВИТЕ ХОРА
Урановите хора са
твърде странни птици.
Щом срещнат те - разбираш -
пленен си от умници. ...

Дойде ли време пак да се замислим,
или смирено да изчакаме ковчега Ноев,
душите си от мръсотия да изчистим,
да се покаем, а не да си създаваме герои.
Дали и този път ще се размине, ...

Малката светулка мълчалива,
е палава и игрива.
Но в ръката пламъче държи.
Внимавай! Ще те изгори!

14 Февруари
Част 3: Искам да запомниш днешния ден с усмивка
Разкарваха се в парка цял следобед. Говореха си на много и различни теми, някой би казал, че се познаваха от малки, без да подозира, че се познават едва от няколко часа. Когато стана време да се прибира, той изпрати Любов до тях. Преди да с ...

Тишината ми говори.
Тишината в моята душа кънти.
Тишината не спира да кара сърцето ми да тупти.
Тихо е, а отвътре гори.
Наум душата не говори... крещи... ...