Ранена си...
Чувстваш единствено болката и липсата на някой, някой така обичан, но него го няма. Седиш сама в парка и едва възпираш сълзите ти да не потекат... покрай теб минават хора, хора, които не могат да привлекат вниманието ти... сивота, вниманието ти, което е така приковано в изпопадалата, жъ ...

Какво си ти?
Сън или реалност.
Ту си до мен, ту не си.
А от това ме боли.
И пак сама съм в нощта. ...

Управлява ни бандитски "елит",
претърпял мозъчен фалит.
А народът нещастен мизерува,
но това Бойко не го интересува.
Мутрите да са добре, ...

Докосни душата ми с ласки.
Докосни я както преди.
Когато още не знаех
какво е от ласки да боли.
Всеки път с нежност ...

Докосни ме, защото изсъхвам
като цвете без капка вода
и ръцете ти могат да вдъхнат
нов живот, както прави дъжда.
И можеш с очите си само ...

Тихо скърца перото на Зимата,
пише стихове с дъх от кристали
и светлеят в прозорците римите,
от дантелен обков натежали.
По кого ли душа е изгубила? ...

Едно момче беляза
едно сърце.
Едно момиче бе обичано
и беше белязана
с онова чуство за цял живот. ...

Малките висулки останаха след снега
да ни сочат заледения остров.
А секундите разминават се бързо с мига,
в който се пързалям и падам на леда.
Болят ме краката, зави ми се свят, ...

Свободата - дар или бреме?
Всички искат да летят. Да откриват, да чувстват, да бъдат щастливи. Но в свят като днешния, където хората са машинизирани, където всички бързат, без да знаят къде отиват, където всички са еднакви, да бъдеш свободен в повечето случаи означава да бъдеш различен. Защото свобо ...

Отражение
Вълшебно ли е мойто огледало?!
От него парят влюбени звезди,
сияние с космическо начало,
пра-утрото на Аз и Ти. ...

Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече, отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, коет ...

Обезценен е, вижда се, живота!
Забравихме за хората до себе си,
треперим за поредната банкнота,
по съвестите ни остават белези!
Деца на безгранична суета, ...

Без Дом
Здравей! Не съм те виждал от отдавна и ми липсваш, знаеш ли това?
Здравей! Защо така забягна и не искаш да се върнеш у дома?
Не плачи, всичко се оправя - последно сбогом, пълна тишина…
И тази болка по пътя се забравя… нямаш ти никаква вина. ...

Нощес сънувах, че съм Пипи,
обута с черен и червен чорап,
с безброй лунички, рижи плитки,
нещотърсач и морски капитан.
Торба си имах със жълтици, ...

Маршрутка №38
Народе български, и ти народе, там долу на юго-запад, посредствени и сиви сте. Вий гении не раждате. Той геният сам се пръква от празните ви джобове и опустелите души. От доста време и аз го чакам той да се роди. И ти го чакаш, народе, зная те аз. Чакаш друг Тито или Тодор, но уви, за ...

Искаш ли да имаш мечта? Вярваш ли, че имаш мечта? А Кога мечтаеш?
Попитай себе си кога за последно помечта? Дали докато яростно псуваше шофьорите по пътищата, или гледайки красивия си колега и мислейки как ще правиш секс с него. Това мечта ли е? Или пък когато си тъжен, защото не си срещнал любовта ...

Животът без теб е лъжа.
Истина е само любовта.
Всичко на нея ние дължим.
Основа на света е тя.
Тази истинска любов. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
„Ужасен сън сънувах тази нощ!” –
с колегите си в офиса споделя
Иван Петров. „Какъв бе?” „Много лош…
отивам си на вилата в неделя… ...

Бедствието в Бисер
Пропука се стена негодна,
а всепоглъщаща вина
затрупа точните подходи...
и бедствието връхлетя! ...

Ето ни - прегърнали Вечността,
красива, обрисуващи Младостта.
Целунати от лъчите на Луната.
Греещи сърца в милувките на Зората.
Нежно сгушени в дебрите на Красотата. ...

Имало едно време едно прасе-касичка, направено не от порцелан, не от пластмаса, а от... желязо. Металното му тяло било покрито с нежно-розова боя, а муцунката му била старателно изрисувана от изкусна ръка, чак до дупчиците на зурлата. И имало само един отвор – тесният процеп за монети отгоре на гърб ...

Не търсих те, любов.
Не исках те, не чаках.
И все не бях готова,
а другата сега съм.
Не чакам обещания. ...

Сърцето ми изпомпва кръв и спомени
в абсурдна и боляща циркулация.
Заграчи черна врана в клоните.
Дали природата отново праща знаци?
Вървя в поле с трилистни детелини. ...

Имам нужда от малко любов.
Много малко – пшеничено зрънце.
На душата ми тихият зов
да роди звън и цел – кротко слънце.
Имам нужда от малко мечти. ...

"Последна лопата"
Когато и последната лопата
над гроба ми нахвърли пръст,
запейте нещо за душата,
забийте дървения кръст. ...

Когато уморен се връща
с товар от грижи към дома си
в панелката жена и тъща
посрещат образа навъсен.
От прага още го започват: ...

Аз съм майка ти, невесто...
след мойта смърт
от сърцето ми ти нож си направи,
със който да се храниш,
и възглавница, в която да заспиваш, ...

Озъртам се в галоп,
бия чужди
стълбища и порти,
за лика ти и
една усмивка ...

Мечтаех в свят на кончета морски,
на сребристи дълбоки вълни,
сподиряна от погледи хорски,
от блестящи подвижни звезди.
С тях на воля отпих от водите ...

Ръка подадох на незнаен
човек, изпаднал във беда.
Държавата ме плесна
с глас спокоен:
„Не са му нужни ...

Прекалихме
Мислехме, че ще бъде лесно
в началото още всичко да прекратим,
когато точно е най-интересно -
да спрем и ежедневието си да продължим... ...

Ще ме заключиш ли завинаги в света си виртуален, във фалшивата платформа на мечти, на новия модел живот, несъществуващ, актуален, преплитащ профили, потрети и съдби?! Ще ме оставиш ли да бъда нереална, макар да съм с тебе истинска така, да си останем все така банални, общувайки в обезличена тишина. ...

Как нараниха розовата Цанка!
Била ужасно пълна за прасе.
Приличала на хипопотамка.
Все мислела какво да се яде.
И Цанка взе, че се обиди: ...

Навън вали, но бурята е в сърцето ми.
Навън гърми, но земетръсът е в гърдите.
Цунами от болка поглъща лодката,
изпратена към теб.
Ранена чайка се изгубва в полет, ...

Мъгли обвиват върховете,
забулват тайнствени места.
През тях не ще проникнат умовете!
Само чистите сърца
ще открият световете, ...

14 Февруари
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той. ...

Синеоко Натали
във кошара се прозява.
- Гладничка съм, но дали
заслужава си да ставам?
Тука в топлото легло ...