Събличам те от себе си
Събличам те – обичайки –от себе си:
от кожата,
от стъпалата,
от пръстите, от меките извивки, от очите си, ...

Очите ти са като малки слънца,
които огряват моята душа.
Сърцето ти е благородно и чисто.
То не познава злото и е тъй нежно и не е
каменисто. ...

EU
Европейци ние вече станàхме
и на оная работа си паднàхме.
С богатите сме в едно сдружение,
край на присмивки и унижение! ...

Сутрин
Събудих се рано сутринта и разбрах, че ще пътувам.
А ми си се иска още малко да помързелувам.
И си мисля аз сега в леглото.
За теб, за очите твои, страст излъчващи. ...

Сонет 7
Вземи от мен сега каквото щеш,
сърцето и душата няма да ми вземаш.
Не искам нищо аз от теб да ми дадеш,
дори в сърцето спомени за мен да имаш. ...

Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща. ...

Облаците пак кипят -
пяната им
звуците изсмуква
и всичко
с мъгла безжизнена облива. ...

Истинско приятелство
Когато плача - не плачи! Така
от мене болката не ще отнемеш.
Аз искам само твоята ръка -
от нея силата да взема. ...

Третият окъ(с)нял разказ е на ред...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само о ...

Не ме събуждай още
Не ме събуждай още! Тъй е рано.
Заснежени, стрехите още спят.
И в къщите, покрити с снежен мрамор,
камините единствено горят. ...

МЪГЛА
Няма истина!
Няма и лъжа!
Мъгла е...
Омръзна вече ...

Мрачно и студено е времето навън,
също като в моята душа,
сякаш в сърцето ми има трън,
сякаш ме поглъща гъста мъгла.
Искам слънце да изгрее, ...

Отминала надежда
О, неразумний! Какво ти стори?
В заблудата си своя ме виниш?
От грехове са твоите простори,
а гледаш с укор и мълчиш! ...

В очите ти никнат надежди,
дето вятър ги с полъх коси.
Пак гледаш назад изпод вежди -
не остана нищо в моите очи.
През сърцето минават на воля ...

Там отляво, където
се намира сърцето,
е ли командният
пулт на живота ни?!
Или с разума заедно ...

Познавам тежестта на преумората
след всяко слизане надолу в бездната.
Високата цена на непокорството,
борбата някак да останеш себе си
в добрите намерения на близките, ...

Едно борсалино, след много години,
прекарани в служба на мъжка глава,
реши, че е време, в ръце да се вземе -
да тръгне да скита и види света.
От толкова носене - беше лекьосано ...

Ще доживеем ли до старост
в надвисналите ни беди?
Задъхана от жлъч и ярост,
днес зла прокоба ни следи.
Какви ти почести и слава, ...

Heinz Kalau ZUNEIGUNG
Ich kann dich
riechen,
schmecken,
hoeren, ...

Живодар Душков
Рибарят
Старият рибар,
който години наред
с морето се е борил…, ...

Voltaire – Epigramme sur Fréron
L’autre jour au fond d’un vallon,
Un serpent piqua Jean Fréron.
Que croyez-vous qu’il arriva ?
Ce fut le serpent qui creva. ...

Защо?
Не бягай когато ти говоря.
Всичко туй ще сторя...
Има някои неща, през които преминавам.
И аз, колкото теб, нося вината. ...

П О С Л Е Д Н О П О В И К В А Н Е
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от т ...

Рефрен
Стъпки по пясъка тичат към мен.
Малко момиче. Измислен рефрен.
Вятър се смее в косите му летни.
Тича в ръцете със своите чехли. ...

Скъпа моя, сънувана, пред трудно дълго изпитание
изправена си ти. Волята ти ще изпитваш в тези дни.
Макар и отдалеч, ще те подкрепям и с нежно внимание
ще те обсипвам всеки ден, знаеш точно колко скъпа си ми ти.
Прелестна моя, фантастична в своята красота, ...

Самотно цвете
Самотно цвете сред полето,
с увяхнал цвят, с окършени листа,
люлее се под напора на ветровете,
за "Сбогом" маха на света... ...

а аз ще се изгубя в тъмнината
и девет пъти ще се връщам и отивам,
но ти не се обръщай, а почакай.
Мога да се крия, някак свикнах...
Мога и да бягам, вече мога. ...

континуум
казваш ми че
трябва да заминеш временно
но аз зная колко безбрежна е вечността
на всички неща ...