Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...

Онази вещица с котлето прекатурено
в чертите свои вече аз не разпознавам,
вода мълчана сложих, обич, луди бурени,
и ето ти – отвара блага – за забрава.
Метлата си открих в горите, най-бездънните ...

Не съм броил колко души бяха под закрилата ми. При нас Светът е друг – математиката е друга, мисленето различно, погледът далеч от земната реалност. Няма минути и часове, вековете споменаваме само, когато обсъждаме планетата Му, разстоянията са неизмерими, хоризонталното и вертикалното са в едно, на ...

Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...

В сърцето ми Си!
Нося Те отвътре,
като червена глътка,
пълна с благодат.
И отливи, ...

Стоеше подпряна на едно самотно дърво и чакаше пред някаква шумна дискотека. Какво? И тя не знаеше. Мракът я обгръщаше със самодоволната усмивка на стар любовник. Беше толкова свикнала с него, че вече не го забелязваше. Отдавна беше второто и аз.
На няколко пресечки от тук в храстите лежеше почти об ...

Композитори сме на живота,
поети сме на чувствата си,
и ние изписваме съдбата си,
точно както и тя изписва нас.
И във всеки миг я изрисуваме, ...

ХРАМ НА ДИШАНЕТО
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Когато поетът се пита какво научихме от Христа,
това, повярвайте, не е религиозен въпрос.
Има една ясна утринна светлина ...

Безсъниците токчета обули са,
побягнали стремглаво. Накъде?
Животът ми – еднопосочна улица,
посоките им до една краде.
Под роклите от сълзи избелелите, ...

ВРАБЧЕ В ХРАМА
Додето посребрявах на брада, през пръстите ми злато не потече,
и носеше мълвата из града, че прося милостиня в храма вечер,
а аз се молех Богу с глас горещ на всички хора да даде сполука,
и пет пари да имах, палех свещ, и молех се – за вас да заблещука, ...

Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява. ...

20. Мед с бодли
Детето на една жена било много болно. Тя търсела за него специален мед, препоръчан от докторите като лекарство. Такъв, при който пчелите не са захранвани със захар, и съдържа определени билки. Разпитвала близки и познати, проверявала в магазини и аптеки. Най-накрая стигнала до дома н ...

Един обикновен ден, включващ в себе си едно сиво ежедневие. „Скука!“ ще кажете вие, но аз предпочитам така. Това за мен е магията на обикновеният ден. От работа вкъщи и от вкъщи на работа.
Не, че не обичам да се впусна в някое приключение, но не виждам смисъл в това. За си застраша живота само за да ...

Ти си като волна птица,
искам с тебе да летя,
в облаците да кръжим,
да пребродим ний света.
Но крилете ми са тежки, ...

Юнаци сме пак и пак въртим хорото.
За свирки май прахосахме банкнотите.
В една държава с много патриоти
по принцип управляват идиотите.
Но лудият умора не признава. ...

- Бих искал да кажа, че за момента нищо със сигурност не мога да ви кажа. Понеже това което знам към момента със сигурност е, че нищо не се знае още със сигурност.
Да - липсва сигурност.
Доколкото имам информация, все още няма достатъчно информация, някой да има ясна и точна информация.
Да - липсва ...

ад - от а̀дище
е умалително и
покъртително -
и спрямо свѝше - повече
от оскърбително

има̀нето и
ѝмането славят се -
че закопават
поголовно - и света̀
неспирно изличават

Взаимната непоносимост между хората се поражда от несъответствието на убеждения, ценности, манталитет, морал и житейски приоритети. В човешкото общество се налага (метафорично казано) лъвът да е съсед на сърната, вълкът да е семеен партньор на агнето, лисицата да е съдружник или колега на кокошката. ...

Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си прик ...

Природно умен е по-стойностен от образовано глупав.
Емпатия е пасивен алтруизъм, алтруизъм е активна емпатия.
Вяра е облагородяване, религия е покваряване.

Победите са лесни единствено на думи,
където се разтягат големите локуми.
А иначе в живота, нещата са различни.
Понякога сурови. И никак романтични.
Създадени са сякаш по собствени стандарти. ...

Аз нямам повече сърце за ада,
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада ...

На тишината стъпките едва
долавят се в притихналата стая.
Светът по своя мярка да извая,
измислям най-красивите слова,
дори не знам умея ли това, ...

НЕИЗРЕЧЕНОТО В МНОГОТОЧИЕ
Невинаги мълчанието значи,
че другият напълно е съгласен.
От липсата на думи ми нагарча,
тя ражда най-голямата опасност – ...

Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам. ...

Топъл вятър духна снощи
в нашата страна,
дългите коси разроши
и стопи снега.
А в градинката ми цветна ...

Адски много се нервират
русоробите - у нас!
Даже често - колабират
и изпускат течен газ.
Вдигат кръвно, дебелеят, ...

Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...

Нямам нужда от нова прическа.
Днес перчемът ми гордо се мята.
Непослушен, небрежен, oплескан
извисява се той над земята.
И не търси посоката верна, ...

45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...

На природата чудесна
удивляваме се често –
на места, предмети нужни
възхищаваме се дружно.
Ако трябва да опишем ...

В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...