“Горко на този, който понякога не заприличва на Дон Кихот и който понякога не взема вятърните мелници за великани. Великият Дон кихот омагьоса сам себе си. Той не е глупак. Глупаците са тези, които не виждат пред себе си нещо красиво и нещо велико.”
Анатол Франс
Всеки един от нас се е отчайвал от вс ...

За мойта възраст - още си хлапачка.
За твойта възраст – ставам старец аз.
Ала такава вихрена ездачка
до днес не беше яздила Пегас!
Облитате със него световете! ...

Нагоре вървиме преди да разсъмне
на среща със слънцето – Бог прероден,
росата нагазили в билки по тъмно,
че тяло и дух да лечим в Еньовден.
Ухание тънко в тревите полегнали ...

Да можех свят да сътворя,
във който няма грозно, черно.
От себе си по малко да даря,
на всеки болен стрък надежда.
Почувствала се бих щастлива, ...

В пожара на деня горях.
Разсипница на обич бях.
Сама се вричах на пустиня
като пред почитана богиня.
Сама осъждах се на мрак. ...

Вместо реплика на Агоп
За да ме пази от вълчици разгонени,
когато остана сам-самин,
пускам в сърцето си
беззъбото порцеланово куче ...

Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла. ...

Поредният наперено влиза:
"Приятно ми е да се запознаем!
Аз не съм от мъжете във криза.
И жените ги зная!
Аз съм мил и съм нежен. ...

От многото любови не боли,
но стига ми една-единствена.
Не искам да се давя във сълзи
и да доказвам в проза истини.
Не искам раздвоена да заспя ...

ПРЕДСКАЗАНИЕ
Или алегория.
Едно се казва,
друго се разбира…
Не е истина. ...

Този свят има много лица,
ако имаш очи да го зърнеш.
На разсъмване, щом утринта
се опита деня да прегърне –
да просветне с надежда едва ...

Екстремното време е смесица от несбъднати надежди и скрита истина. Ето как една жена на 38 години се озова в центъра на своя мечтан път, който се оказа сам по себе си една смесица от екстремно време и голямо напрежение. Когато жената била момиче, решила за първи път да опита от най-проклетия от всич ...

Очи като изумруди,
нежни като пеперуди.
Глас сладък и чаровен -
звук прекрасен и любовен.
Цвете пищно разцъфтяло ...

Ти не знаеш какво е любов -
шепа вяра докрай да даряваш
като майка, повила в кивот
от количка - грехът да създаваш...
Ти я чакаш - такава любов, ...

Тя е хубава. Есен златиста.
Как я гледат мъжете в захлас.
Рони своите мисли лъчисти
и застила очите им с тях.
После леко задъхана спира, ...

И идва в тихата нощ прецъфтяла
като пролетна жажда за летния дъжд,
една синя магия за любов зажадняла
в очакване стъпките на любимия мъж.
Като буря в морето, като ранена сирена, ...

Безпътица
Попътни ветрове си пожелаваме...
но, верни на хазартния си нрав,
в обратната посока се отправяме
без цел... изпълнени със гняв. ...

Оставам скрита зад една стена -
тази, дето си изваял във очите.
Моят свят пред тебе е разстлан,
спомените ни пред нас се стичат.
Мойта лудост само ти видя. ...

Тя стоеше сама в стаята си, а полунощ вече минаваше. Взе кутията си с цигари, извади една, запали я и издърпа дима. От радиото звучеше за кой ли път една много стара песен. Песен, която толкова ненадейно я връщаше към спомените за Него. Навън времето беше мрачно, валеше толкова силно и сякаш звукът ...

Днес Животът ни страда от кариес,
а Смъртта под товар се е схлупила
и напомня на вид вехтошарите –
сто души на безценица купила.
Сам преспива Денят на дивана си, ...

Някой ден, след хиляди години,
ще се срещнем в някой друг живот -
вярвам аз, в нашите съдбини
има място и за нашата любов.
Не е днес, не ще да бъде утре, ...

Ще бъде твърде малко, ако кажа "благодаря".
Друго искам да ти кажа - горда съм, че съм твоя дъщеря!
Помагал си ми със съвети безброй.
И знам, че винаги ще бъдеш закрилник мой.
Знам, че рядко ти го казвам, ...

ОБРЕЧЕНИ МИСЛИ
Това утро у мене
осъмна по целия свят
и лъчите на слънцето
погалиха ...

— На малката Марта
Детето рисува със цветни боички.
Зелено – за роклята, жълто – косата.
Очички наливат живот във очички,
устата замълвя беззвучно устата. ...

Не съм и сънувала тази нощ -
нощта, в която отново ми беше приятел.
Не вярвах, че ще заспя до теб в полунощ,
не мислех, че ще стане така.
Не молих звездите за очите ти топли, ...

КЪДЕ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ
Животът минава по широкия друм,
но вървим през горичка от трънки -
да намериш верния път трябва ти ум,
без жестоки борби, гонитби и спънки… ...

Уморих се. Уморих се да се шляя безцелно из този свят. Винаги потъпквана, недоразбрана, лъгана. Какво е да лягаш и мисълта, която тайно се прокрадва в подсъзнанието ти, да е: „Струва ли си да се събудя?” Заслужава ли си да стана и да гледам в очите хора, които са толкова душевно деформирани, че един ...

Свивам в кок разпилените морски коси - водопад,
сипя нежност от пръсти, любовта ми събрали.
И те обичам - с превития по котешки гръб,
когато, настинал, вендузи поставям като бокали.
Ти потрепваш - вятър, люлеещ презрели жита, ...

- Айде бе, Митак, ела в дружинката! Е - баща ти ловец, брат ти ловец, тук - приятели, съученици - все сме ловци, само ти се дърпаш. Ела бе, човек! Пък и днес лесно се не става ловец, а ти имаш възможност и се дърпаш!
- И защо? Каква е идеята? Какво бих правил като ловец? - питам моите развеселени пр ...

Приятели уж много,
но истински - малко.
Да се усмихвам
или, всъщност, е жалко?
Къде сте всички, ...

Това е мой съвместен проект с една доста талантлива госпожица на име Елена Кожухарова.
Учим, за да живеем и живеем, за да се учим. Пращаме едни и същи послания, а получаваме различни отговори. Или пък пращаме различни послания и получаваме едни и същи отговори. Няма как да кажем със сигурност кое ка ...