Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Мрачното село 🇧🇬
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато ...
Любимо мое нещо - тишината 🇧🇬
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...
Няма нищо невъзможно 🇧🇬
Онзи свят, който е тук 🇧🇬
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
Антиподи и помияри 🇧🇬
Росица Кирилова от екрана праща зов:
"За ЖИВОТНИТЕ с любов!
А друг слава трупа
със словесната проказа: ...
Успяхме... 🇧🇬
Явно бацилът на българския нихилизъм успешно е проникнал и в Европарламента, и в главите на някои евродепутати.
Вече има втора негова резолюция в подкрепа на присъединяването на България към Шенгенската зона, а ние стоим в предверието ù.
Дали пък и място ...
Морско 🇧🇬
морско селце
стар самотен бряг
непулсиращо сърце
И кеят днес е пуст ...
Героят на новия век 🇧🇬
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...
На светлината в живота ми... 🇧🇬
едни очи ме карат да не спя.
В едни очи като в море потъвам,
във тях се давя и без глас крещя.
Ръка към теб сега протягам ...
Лунна нощ край морето 🇧🇬
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...
Да премълчиш себе си 🇧🇬
”вече”,
а после „още”,
и „до края”...
въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче) ...
Играта продължава 🇧🇬
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
Есенна мелодия 🇧🇬
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...
Любовно пламъче 🇧🇬
пламъчето неизгарящо там постави,
на олтара до когото ще сме аз и ти,
с една мечта, изречена на глас дори.
С роза в ръка ще кажа думи две, ...
Понякога 🇧🇬
заклещена във гърлото въздишка.
Понякога съм мъка не излята,
раздърпан край на изгоряла нишка.
Понякога съм огън не горящ, ...
In tenebris 🇧🇬
Когато... 🇧🇬
стихнат
и животът
в нашите погледи
спре да блести, ...
По дяволите, не искам да дишам свободно! 🇧🇬
Мислиш ли, че прекаляваме
и трябва да се укротяваме,
когато всичко в мене "Давай" казва,
а мълчанието жестоко ме наказва? ...
Вкус на кафе 🇧🇬
И заваля толкова много слънце!
Лъчите му изкъпаха изпръхналия епидермис на прозорците.
И ги изпотиха.
Изпотиха ги от страст, удоволствие и внезапно случване. ...
Сол 🇧🇬
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...