Бих откраднала книга.
На някой поет,
който пие ракията с кани,
който пада пиянски на колене,
но не пада пред хора избрани. ...

Мрачна тъмна нощ и една болка с голяма мощ.
Болка, която не минава и само лоши спомени оставя.
Спомени за мен и теб, заличени от някой друг.
Другият господар на нощта... Оо, да, това е ТЯ!
ТЯ, която някога преди беше светлината ми. ...

@
Господи! тя
НЕ иска светкавици
нито пък манна небесна
тя ...

Обичам погледа ти сутрин,
щом отвориш очи.
Едва поглеждаш ме, но ме целуваш
и отново в мен се сгушваш ти.
Обичам смеха ти непринуден ...

Коса
Косата ти.
Игрив и галещ водопад.
Отприщен нежен ромон.
Косата ти - дълбочина, ...

Смъртта на клоуна
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев ...

Докато си говорех вечерта
със моята Бутилка,
внезапно в стаята ми връхлетя
неканена Вампирка...
Запитах я смутен: ...

Бе дете. И вярваше. Безумно.
В приказки, изпълнени с магия.
Но животът - не е чудно -
бе решен да я убие,
тази вяра толкоз’ чиста - ...

Ръцете ти усещам по мене,
следи си оставил със тях,
от възбуда продължава да стене
тялото след поредния грях.
Как по мене рисуваш със устни, ...

Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...

За какво живееш?
За пари, богатства, слава и предмети?
За да трупаш и да бъдеш сам,
необичан и нещастен в скъпите си дрехи.
За какво сърцето ти ще бие, ...

ЦВЯТ И СТРЪК
Облаци просъскаха - валя...
Денят без слънце е изгрял.
И днес нима е оживяла
без плът химерна утринта. ...

Един от Миговете
(по secret_rose, "Извезани души", 24 ч.)
"Не ме обичай. Тука ме пусни –
в сърцето си. И още по-дълбоко"
Прокара пръсти в тръпнещи коси. ...

ЧАКАХ ТЕ
Чаках те да се върнеш с огън.
Старият вятър сега те довя.
Със сърце, потънало в тръни,
бели надежди в тях ще ловя. ...

Този глас прониза душата ми чак в дълбините и думите отекнаха в съзнанието ми. Този глас ми е толкова познат, че чак тръпки ме побиват. Отварям очи и виждам тази мрачна фигура, стояща пред мен. Човек ли е? Дявол ли е? Черното наметало с качулка не позволява да се види дори малка частица от силуета, ...

Ще запазя спомена за себе си, ще го съхранявам правилно в подходяща опаковка, по всички правила за съхранение, ще го извадя от сандъка прашен, избелял от времето, когато съм в компания и разговорът го изиска…
Ще се загледам замечтано и разсеяно, меланхолия, примесена с хумор, ще го разкажа весело …
...

Не можеш да обичаш всеки мъж.
Дори и всеки мъж да те обича.
Любовта не идва само по веднъж,
но идва винаги различна.
И макар да почва винаги с това - ...

Рисуваме с тела любов и страст,
рисуваме с душите си изпепелени,
нюанси влюбеност блестят в лила
и се превръщат в обич пурпурно-червена.
Понесени в аржентинското танго, ...

Сега сме други сякаш... Диагноза.
И в този ред ми казваш две-натри:
Поезия ли? Не. С години проза.
Аларма сутрин. Нес кафе. И грим.
И мъж до теб. Досущ като тапета – ...

"Това не може да е истина!" - изпъшка сойката Зоя и за девети път се опита да се измъкне през тесния отвор на катеричата хралупа. Вътре беше тъмно, тясно и миришеше на престояли шишарки. Глупавата сойка така и не се досети да свали гердана от задигнати жълъди, гъби и орехи, който ù пречеше да се про ...

Кръговрат
Падаща капка във вода,
малък перфектен Кръговрат!
Отронено листо - и то във водоврат!
Като малка лодка ...

Минават дните... Моля се да те забравя,
но любовта гореща в мен остава
и чака някой да я сподели...
Къде си в този час, къде си ти?
Без тебе нямам повод за усмивки, ...

Погледнах плахо през стъклото
как помахваш ми с ръка -
с усмивка на лицето,
но и с мъничко тъга...
Обърнах се и си представих ...

Чувство на отминалост,
на бездиханна стая,
на роза с повехнали листа,
на помътняла вода…
Чувство на умора, ...

Заръмя този дъжд. Пак е сряда.
По пробития облак пробяга
сякаш тяло на гущер –
мокро зелено сребрист.
Всяка капка във сряда – ...

( Из тракийския фолклор )
*
*
*
Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя. ...

Стоя пред входа на панаира, с лице към булеварда и залязващото мартенско слънце. Колата, изминала около двеста километра, съм паркирал в малка уличка отсреща. В джоба на изтърканото ми кожено яке има мартеница. За нея.
Пред мен на около двадесет метра изскача момиче, с бяло поло и черно манто. С вис ...

Глава I – „Първата копка“
Всичко започна, когато бях в юношеските си години. Близо бях до навършването на пълнолетие, но напуснах училище, за да мога да започна работа. По това време баща ми беше тежко болен, нямаше кой да работи, за да изхранва семейството ми и затова нямах избор, освен да поема не ...

Заради теб прогоних тъмнината,
заради теб загърбих самотата.
Заради теб обичах и ранявах,
заради теб страдах и сломявах.
Отново заради теб изгубвах, ...

В танца те намирам…
Чета в душата ти…
В очите ти поглеждам
и виждам блясъка.
Подай ръка и да танцуваме, ...

Приятели? Със тебе сме си никакви.
Играеш си, понеже позволявам.
Целуваш ме. Целувките са хиксове,
които като маркер отбелязват.
Целувките са знаци за съкровище, ...

"Човекът е на дълг голям обречен"...
е казал някой, знам ли вече кой?!
Но тази мисъл от дете я помня
и някак си свещена е за мен.
Но що е дълг?! ...

ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Разбрах те.
Или така ми се струва.
Ти си жената
на силни и честни мъже. ...

Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана! ...

На покрива влюбени гълъби гукат -
унесено,
нежно,
в любовен екстаз.
Те пърхат с крилата си ...

***
Не ща да бъда копче
в бутафорното устройство
на света.
Да ме ослепява снопче ...