МАЛКИТЕ СТАРЦИ И ПОРАСНАЛИТЕ ДЕЦА
Те гледаха през оградата на тяхната съдба. Малки сини очи с бръчици на страните. Гледаха тъжни и невиждащи. Рееха погледи някъде в далечината, в синия простор на безкрая и свободата.
Очите на малките старци – очи на възрастта и мъдростта. Очи, избледнели от сълзи и ...

Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото, което ме влудява. Нещото, което не ми достига. От обич? От лас ...

Когато погледна към небето безкрайно,
осеяно с милиони сияйни звезди,
душата ми в благоговение се унася омайно
и смирено Ти, Боже, благодари.
Обхваната така сред висини необятни, ...

Слънчево усмихва се денят
и отпива утринна надежда.
Сгушен още в миглите, сънят
ме прегръща и целува нежно.
Пак докосвам твоята ръка ...

Ето стихва се вечер и сподавя се стон,
и перцето от ангел долита -
някой гуши се в твоя отдавна празен балтон
и изрича молитва.
И се случват тогава едни чудеса, ...

Нещо в нас с тъга си отива.
Част от мен, част от теб - бавно и тихо умира.
Зимен ден и частици от нашия смях.
Стопява се споменът бял.
Аз и ти - две уморени лица. ...

Р Е К В И Е М
І.
( спокойно )
Вървя от векове
към теб. ...

/гротески/
Ситуацията се оказа максимално тревожна и трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спре този колапс в рейтинга на партията. С наближаването на президентските избори рейтингът се сриваше тотално, въпреки усилията на шефа да излъска образа на нашия кандидат и този процес нарастваше неуд ...

Девет хиляди - числото,
девет хиляди - защото,
девет хиляди е сила,
девет хиляди не спира.
Девет хиляди те мрази, ...

Не мога да повярвам, че те няма вече,
аз търся те в изминалите дни,
аз знам, че ти си някъде далече,
намерил дом в безкрайните звезди.
И уча се без теб да живея, ...

ЕПИГРАМИ
МАГАРЕШКА
На Марко сложиха подкови
И той живота ни отрови!..
2 ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ...

Уж си тръгна, а кади все във мен,
като пушек без искра във комина,
и почти нямам миг, нито ден
да не завърта мисълта центробежна.
И по руслото на мойте клепачи ...

Поемам
на пътешествие във себе си.
Знам, ще има
много нови,
неочаквани, ...

...стоя и чакам...
...беше като бдение,
беше като сън едва дочакан,
беше като малко откровение...
Искам да те видя...чакам... ...

От светлите лунички на звездите
прикапва топъл, лунен мед,
прозрачно кехлибарени са им очите,
задрямват сутрин точно в пет...
Във северния ъгъл на небето ...

ТУК
Тук добродетелите не вървят,
тук добродетели не щат,
скоро в океана ще ги потопят
и на клада ще ги изгорят… ...

Мотел. Късен дъжд. Крайна стая. Гърбав паваж.
Спуснати тежки завеси – затворени хорски очи.
Стена. Напукана, влажна мазилка. Нелеп пейзаж.
Стар телевизор, който във ъгъла прашно мълчи.
Баня ръждясала. Гръмнала крушка. Мръсен найлòн. ...

Погледни ме с любов,
с очи красиви
и с усмивка вълшебна,
докосни сърцето ми.
Не съм богат, ...

Не ме събуждай още,
остани в красивия ми сън,
остани във топлото легло,
където чувах аз камбанен звън.
Сънувах се във бяла рокля, ...

В ръцете ми лежи албумът стар,
а спомени се връщат на талази
и слушам вече дълго Буда-бар,
носталгия сълзлива ме полази...
Когато в меланхолия се пренеса, ...

Спомени изгарят в цигарен дим...
С винен блясък мъката утихва...
Седиш и гледаш тъмното небе,
гръм и ужаси убиват твоето сърце.
Слънцето изгрява, ...

Загубих се в пространство и безвремие,
не виждах ясно мислите си,
оплетох се в противоречия от страст,
заслушана във собствения глас...
Дали ме чуваше, ...

Днес ми е прозирно,
пеперудена съм цялата,
лунен блясък от очите ми струи,
влюбените струни
на класически китари ме пренасят ...

Каква Шехеразада съм ти аз?
Светът отдавна е различен.
Не пишат вече приказки за нас
и жабите на жаби си приличат.
Отидоха си тези времена - ...

И в тази прохладна вечер Ехото шепти.
Ветровете напомнят за великите дела
на нашите предци.
Из планини и поляни
песни се пеят за тяхната изява. ...

Примàмливо полюшват се тревите.
Копринен шал развързва тишината.
Във шепите ни тихо спят звездите,
пулсираща ни вика тъмнината.
На лятото по нежните пътеки ...

Търся любовта!
Тази наивна, поглъщаща, страстна, красива любов!
Любов като от Руски класически роман,
като нежна музика,
като „Душата на дете”. ...

Когато гледам дъжда,
започвам да тъжа.
Милиони капки падат
и хиляди спомени стопяват.
Сама в тъмнината крача ...

Сега е удачното време да пиша –
когато поемам
по капка мастило.
Когато във рими издишам
небръснати, бледи, разрошени стихове, ...

Аз съм във всеки твой стих,
аз съм шумът в тишината,
аз съм твоето второ лице,
аз съм лъчът в тъмнината.
Проклинаш ме, знам! ...

Желязна броня ме обвива,
в желязна броня аз кървя
и моята незрима рана
расте по-бързо от страха.
В желязна броня аз живея, ...

Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо ...

Приятелите - тези верни хора,
които неотлъчно са до мен,
приятелите - източник на вяра
в борбата ми за утрешния ден.
Когато страдам, или пък се смея, ...

В далечината погледът отеква,
сякаш вик е в тишината...
Като лек дъждец, като меката мъгла,
като нещо тъй познато, както непознато
в очите ти се отразява тя... ...

На малка "Маргарита" под асмата
умислена поседнах - вечер лятна
разплиташе косите си тъдява
сред аромат на риган и тинтява.
Внезапен гръм небето разяри, ...