* * *
Толкова много омраза.
Толкова много съдби.
Толкова много емоции,
обречени малки души. ...

Очаквай циганско лято
твойте мъгли да разгони
и да облее със злато
твойте оголени клони.
Очаквай по старата шума ...

Чака ли се да дойде време за обич!...
Чака ли се да отмине с облак дъждът!...
Как да носиш сърцето в бодливи скоби
дето го изстискват и разкъсват всеки път,
щом от зима душата на глас завие ...

От друго време
Една красавица изникна в тъмнината
и с остри токчета прониза безпокойството,
самоуверено прекрачи през чертата
на всякаква наложена условност. ...

Говорната способност на хората възниква в далечното праисторическо време. Тогава се поява началото и се оформят езиковите семейства, които съществуват при появата на писмеността.
Езикът е основно средство за общуване между хората, което е специфично за тях. Необходимо е да се отбележи, че той се явя ...

АРЖЕНТИНСКО ТАНГО
Аржентинското танго
белязва с огън
празничните
дни. ...

Не онези от вас ще запомня,
дето взеха от мене без съвест,
за един моят ум ми припомня,
дето винаги в мислите пръв е...
За един, който всичко си даде, ...

За тая усмивка, що не гасне,
за всички казани слова,
за таз любов, що в омраза ще прерасне,
за всяка болка и сълза...
Затуй, че с нея ме сравняваш, ...

Поредните ми капчици акварел...
Художникът се казва Виктор Зелик . Ще ви хареса!
Б.
От влажната мъгла
поели, ...

Предателят
Никой не знаеше твоята драма.
Само Иисус я разбра.
Кажи, защо, кажи, Искариоте,
нима вината беше твоя, ...

Едно дете обичаше небето
и с жаден поглед птиците следеше.
Едно дете от времето, в което
небето сякаш златен огън беше...
A маковете, пламъчета живи, ...

Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...

Трябваше да мина през това.
Как след туй да стана на вселена
и да раждам приказни деца?!
Но защо използваха вретено?
Можеше по-лекичко, с финес. ...

"Здравей!
Добре съм!
Карам я по старoму,
все същата - мечтателка,
идеалистка. ...

Обичам те всякак!
Пред мене полегнала,
жадна, гореща,
очакващо-тръпнеща,
разтворено цвете - ...

На една ръка разтояние съм от теб сега,
моляте недей да тръгваш веднага.
Живота е една лъжа.
Забрави за всичко,недей така,
не ми го причинявай ти сега. ...

Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...

Светулка
Лудо вино пих,
с дъх на роса от ягода.
В душата го размих
и почуствах аз наслада. ...

Защо душата днес не е щастлива,
защо очите не блестят,
до вчера бяхме заедно щастливи,
а днес сме тъжно разделени.
Колко още ще сме разделени, ...

В чужд стих
Бях себе си намерила...
В чужд стих потъвах
И изплувах…
А моята поезия ...

Щастие
Раят ми във тебе се оглежда.
А тихото ветрило на небето
косите ти игриво пренарежда
и слънцето в очичките ти свети. ...

Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата ...

Не съм от някое знатно потекло
и нямам титли по рождение,
но всъщност съм точно такъв,
великодушен, прям и царствен,
зодия скорпион, по обич пръв. ...

Утрин рано, в село,
по моравия изгрев,
будила ли се е твоята душа
и под на гугутка дивия припев
влизал ли си в хола с боси крачка, ...

Обичам да мога да гледам
твойте красиви очи,
обичам да мога да виждам
в тях две чисти сълзи.
Да докосваш с пръстите нежни, ...

"... най-добрия поет
е всъщност Животът..."
Кирил Палачоров
Той не пише куплет след куплет
и не вплита сам себе си в рими, ...

Усмивката ми слезе от лицето,
когато ти замина надалеч,
тъга обзе сърцето
и сякаш го разби на две!
Очите вече не синеят, ...

Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога ...

ТЕРЗАНИЕ
Аз всеки ден те търся във тълпата,
наричам те с различни имена.
С надежда хуквам към вратата.
А после - тъжна самота... ...

От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка на сърцето, ...

И днес осъмнах с твоите очи,
откраднах си ги снощи, на смрачаване.
Не чух как пеят първите петли,
навярно днес и те са онемяли.
Или пък зорко пазят моя сън ...

Кога ще започне животът ми,
за да отключа отново усмивката?
Да разпилея трохите на птиците
и да налея от виното пивко.
Преди да започне животът ми, ...

Можеш ли да си откраднеш
Спомен от вълна пенлива
Да погледнеш в картина жива
Да си вземеш от огъня искра
Да стоплиш нечия душа ...

Чудесна юлска сутрин е,
разхождам се по улиците празни
с поглед в хоризонта син,
вървя и радвам се на тишината,
покрила със спокойствие света. ...

Здравейте, аз съм Винкел Патрашков. По професия съм философ и ще спра с това за мен дотук. Подчертавам, че не съм писател реалист (дребнавист) и ,,никога няма да бъда“ - тран-тара-ран-тан. Главно ще ви разкажа за моята жена - единствената и неповторима, (не)красивата Чичарита.
Искам да подчертая, че ...

Във душата ми светна семафор,
влакът литна със писък в мечтите
към далечните мислени гари,
построени в звезди от очите ти...
И изчезват безброй мимолетия, ...