Наточваш свредела.
Бръмчи. Пробиваш кости.
Като добиче
се оглежда Страх.
Оглозгване. ...

На моята планета
Намерих своя свят -
моя мъничка планета!
Открих го в утре,
в сутрешния аромат ...

Завръщане
След плаване дълго морякът
прибира се днес при жена си,
нощта се изнизва и мрака
прогонва той с песента си. ...

Цигарата догаря уморено.
В очите ми блестят сълзи
(как искам да повярвам, че са от дима).
Цигарата догаря
и връща в миг прашасалите спомени ...

Слънчев ден
Слънчев ден
като мен,
страсти огнени пали,
душата като с перце гали, ...

Мълчим... но чувствата говорят.
Прозират от завесите на стаята,
прегръщат ни усмихнати и спорят,
запомнили копнежа и омаята.
Напомнят ни - за босите ни нощи, ...

Благодаря ти, мамо, че си ме родила!
За грижите, за многото безсънни нощи!
Сега безпомощна, на мене даваш сила
и ме съветваш, и ме вдъхновяваш още!
И чакаш, като майката на Дебелянов, ...

Животът ми е глътка светлина,
завихрен сред безкрайната спирала,
разлива се по свои правила,
дори когато други го кръщават.
В съня ми често има синева ...

“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...

Дай ми
Дай ми нуждата си.
И от вярата твоя ми дай.
И погледа, ръцете...
усмихнатите ти мисли ми дай. ...

Сънувах, че ти ме обичаш
и всичко за мен ще направиш.
Две думи вълшебни изричаш :
„Моя си!” ("Да не забравиш!")
А после ме милваш смутено, ...

СВЯТ НЕСЪВЪРШЕН
О, този свят е свят размирен...
В основата – несъвършен!
От много бедствия сподирен,
и виждам, вече уморен!... ...

Минал бил големият кораб
(аз билет и до днеска нямам)
и догоре бил пълен с хора.
Да бе Ад – да запуша ямата
я с душа, я със кост от нея. ...

Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...

Откакто си замина,
не пеят моите птички,
сърцето ми е болно,
сърдито е на всички.
Копнежът ми не спира, ...

Не ме интересува денят на целувката
Целувка нежна във нощта,
целувка денем и на плажа,
целувка сладка по врата
и по устните ще ти покажа. ...

Последната надежда
Грабвам и последната надежда,
скрита надълбоко в мен.
Тръгвам, търсеща утеха в
пустите и изтерзани улици. ...

Любовта,
единствена и неповторима,
лек за двете ни сърца
и всяка нощ незабравима,
огън за двете ни тела. ...

Отдавна съм отвикнала да слагам
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.
Отдавна съм отвикнала да ме сънуват ...

Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...

Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...

През рамото ти гледам пътя,
по който през годините вървяхме,
доволна, че във себе си ме скъта -
жена от мен направи, млади бяхме...
Шегуваше се с малките капризи, ...

Къде е връзката, която свързва
небето и морето с трайността?
Къде е пламъкът, горящ в сърцето
и шепнещ думите на радостта?
Къде е силата, която казва, ...

Коннико странен,
коннико тайнствен,
виждам те пак,
бродиш в мрака сам,
с черния кон яздиш, ...

Сега ще плача с другата сълза,
която не е тиха... а свирепа.
Отглеждам я отдавна и крещя,
замествайки приспивната ù песен.
Сама дойде във моята пустиня ...

И бързо пламващия огън, когато я изпитам отново и отново...

Замръкна в късна доба сред гората
самотен странник, уморен от път.
Направи си постеля от листата
на стар, вековен, исполински дъб.
Но в тъмнината, нейде отдалече, ...

Дойде за бързичко и си замина,
а така те молех да поспреш.
Да ми помогнеш да измислим рима
на живота - сладостен копнеж.
Да не бъдем бедни откъм чувство, ...