Дали аз те обидих
С какво не разбрах
Дали ти ме засегна
Без да искаш, но факт
И забързани във всеки ден ...

Бай Георги - ІІ
След три дни се навършваха 40 дни от обесването на сваления от власт президент Бхуто и исках да видя дали има в пресата някакво потвърждение на информацията, която вече имах, че по този повод се очакват сериозни стълкновения между неговите привърженици и сегашния режим. Естествено, о ...

Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.
Не те очаквам, лято. Вече не. ...

Вървя по пътищата ти, Родино,
отвсякъде загребвам шепа пръст –
със дъх на зряло жито и на вино,
попила някога юнашка кръв.
Легенди шепне. Вятърът ги пише: ...

Имаше един период от моя живот, в който изобщо не ми вървеше. Някои го наричат Сатурнова дупка, а други просто казват: Ами, такъв е Животът, низ от върхове и спадове. Да, но при мене спадовете доста се позадържаха. По принцип не се отчайвам лесно, но този път търпението ми се изчерпа. Затова един де ...

Мислите ми рисуват твоето тяло.
Желанието ми избира цветове.
Възторгът ми размества полусенките
Картината е по-истинска от тебе,
защото е родена от очакване. ...

Ще си тръгна по средата на нощта
с тихи стъпки, за да не те събудя...
Ще си тръгна, отново сама с разпилени коси
и без да мечтая!...
Ще скрия сълзите свои в дъжда... ...

Среща в безкрая
С теб сме две различни вселени,
безспир през пространство и време,
през пречки и всякакво бреме,
един към друг в миг устремени. ...

Изпращам вик в далечината,
обгърнат аз от тишината.
Но проблясва нещо,
огрява светлината.
В кратък, светъл миг, ...

Аз те срещнах в дни хладни и къси -
остаряла, премръзнала,
бедна...
Приеми ме, стопли ме с дъха си
и бъди моя спирка ...

Бъди благословена, Ево,
задето пренебрегна страх
и очите на Адам отвори
за познанието и така наречения
първороден грях. ...

Косачите точеха косите си
със силни стоманени звуци.
Тревите падаха в краката им,
като самотни девици.
Ароматът на билки беше силен, ...

Виртуално
Виртуален глас,
виртуални очи,
виртуална усмивка,
... прегръдка. ...

28-ми октомври
Здравей, П.,
Най-учтиво те моля за извинение за начина, по който трябваше да се запознаем. Слава Богу, вече мога да мисля по-спокойно за тези неща. И тогава, и сега се чувствам като някакво зловещо същество, изпълзяло от романите на Сартр. Не мога да повярвам, че емоциите ме задушават ...

Злодеят по презумпция проклет е,
и нас, добрите хора, отвращава
подобно на воняща тоалетна.
Със сигурност от него зле ни става.
И тук съвсем естествено желание ...

*
*
*
Въпрос 1: Ако познаваше жена, която е бременна, има сифилис и вече 8 други деца, три от които са глухи, две слепи и едно умствено недоразвито, щеше ли да я посъветваш да направи аборт?
Прочети следващият въпрос преди да видиш отговора на този. ...

Трудно можеше да се види от металната мантинела отбивката за Папаз дере по магистралата. И не само защото нямаше знак, ами и защото от сивия асфалт се преминаваше директно върху чакълен калдъръм, валиран няколко пъти за подравняване. Но така или иначе годините го бяха заравнили посредством житните т ...

Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх. ...

Да преминеш през Ада
От три години тя беше чиста. На двадесет и една, животът беше пред нея. Но все още си спомняше онзи ден, когато, вървейки по острието, тя залитна повече, отколкото трябваше... към Ада. Не, че животът ù преди беше приказка, но тогава тя не знаеше какво бе истински Ад.
- Мамо, тат ...

Приятел в любовта
И когато в тръпнещия дъжд
срещнеш истински приятел.
Прегърни го този силен мъж
и му се отдай разплакана. ...

Далечни цветя. Без светлина.
Няма пътеки. Само тъма.
Играят ветрове. Пак тишина.
Плаче нощта - че е сама.
Далечни поля. Няма цветя. ...

За мен си далечна звезда,
но ме грееш във нощите тъмни!
За мен си гигантска мечта,
но лекуваш ме в чувства бездънни!
За мен си русалка в морето, ...

Научих се да те живея някак
и да те сбъдвам без да ме боли.
Тъгата да прикривам без остатък,
щом вляза в забранените мечти.
По залези жадувах за зората, ...

Б А Й Г Е О Р Г И – I
За съжаление и при този разказ се явиха познатите проблеми – писането в „първо лице“ и включването на досадни за четене чисто професионални неща. Колкото и да е недолюбвано оставих „първото лице“, а що се отнася до другия проблем, нямаше как да не се спомене нещо, макар и миним ...

Желание
Лятото е тръгнало на юг,
протегнало е топли длани
и само гълъбите тук
остават листи разпиляни. ...

Изгаря неспокойната душа –
стремително я грабват боговете!
А поетическата лира светва –
по-ярка, мелодична – в утринта!
Висока е дължимата цена, ...

КОСМОС
Ний всички сме деца
на майката Земя,
а Слънцето в небето
е нашият любим баща… ...

Помолих те да бъдеш моят бряг,
че умори ме туй море жестоко.
А ти като най-върлия ми враг
потапяш ме във него по-дълбоко.
В море от спомени! Да беше от вода, ...

Понеже много дълго те мълчах,
сега ще ти говоря чак до втръсване.
Пътеките до тебе извървях,
а беше много тъмно преди съмване.
Понеже и морето онемя ...

Последната в деня -
целува мен,
целува и брега.
Минало и бъдеще
събира, ...

Отивам си
За нищо не те моля
И няма да очаквам аз това
Да страдаш ти за моята неволя
Да топлиш моята душа ...

Конете
на ромейските войни
на крилете си
ме носят
по елисейските полета. ...

Усещам те
как плачеш във безкрая.
И как откриваш Господ всеки път,
когато вижда му се краят
на всеки отклонил те път. ...

Красива пеперуда кацна на тревата.
Помислих си къде ли отиде ù главата?
Изяде я стоножка, надигна си краката
и смачкана калинка показа се в тревата.
Паякът е гладен, мрежите заплита. ...

На гарата седеше един мъж и плачеше. Вечерта бавно никнеше на Стралджа. Влаковете идваха, присядаха на перона да си поотдъхнат и пак се втурваха из пътя си. А този мъж продължаваше да хлипа. До десния му крак жълтееше „Най-здравата торбичка”. В нея чифт работни обуща, работно облекло и недопита бути ...