Коя си ти? Изглеждаш ми позната...
Не беше ли момичето, което
на плитки все си връзваше косата
и вечно с лудории бе заето?
В очите ти искреше огън чуден, ...

Аз нямам време -
всъщност, аз
нямам нищо.
Всяко скъпо
струщващо имане ...

Забравих какво ти бях обещала.
Прости ми, любов моя!
Не съм тази жена,
не мисля, че мога да стана...
Не съм удобна за сладък сън в прегръдка, ...

Твоето присъствие.
Моето.
Тишината ти.
Мойта тишина.
Очите ти ...

Крача по небосклона сив,
търся насред моите пътеки
камъче да се захвана.
Носи ме ромонът див
на ручея, ...

Sahara
A ballad of dark queen echoes through night
As he flees the curse of gods, the pharaoh`s wrath
1001 nights unseen
The philosopher and the queen ...

Да ме погалиш с космическа нежност,
да преминеш през моето небе,
подреждайки бели надежди
в закопняло за обич сърце.
Да ме докоснеш дълбоко, съдбовно, ...

В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат, ...

Предадох те, чак сега се осъзнах...
Предадох своето второ аз...!!
Сега хиляди сълзи проливам.
Предадох те, а бях ти обещала,
че няма да го сторя... ...

Търся под наем...
... семпла квартира в незнаен квартал,
мъничко тъмна - прозорците малки са.
Входа в нощта трудно би разпознал.
В банята тук, на една закачалчица, ...

След закуска Наталия и баща ù решиха да излязат.
Въпреки че беше в отпуск, Иван трябваше да провери как вървят нещата във фирмата, а сетне реши да се обади на родителите си.
В службата всичко вървеше нормално, дори и организацията с обзавеждането в новата сграда беше наред. Познаваше много добре хор ...

Проваляш се отново и отново.
Питаш се защо.
Как стигнал си дотук се чудиш
и гледаш пак през замъгленото стъкло.
А хората навън минават всеки накъде ли не, ...

Dead By April - Promise me
Into the fire on my own, hey
I know I won't see your face again, hey
Are you sitting there alone, hey ey
Are you thinking like me of the laughing times or of the sad and loving times ...

Полетът на Икар
Когато слънцето се подаде над земята,
един старец застава на хълма.
Когато земята се затопли от първите слънчеви лъчи,
песента на птиците се прокрадва в тишината. ...

Под едрите листа на кипариса
и дъхавия цвят на олеандър
танцуваше сиртаки в такт Лариса
в пристанищния град, със Александър.
В затворен кръг на пляскащите длани ...

Сърцето ми заби камбанено,
с пороя на априлски дъжд
и сто стихии, неудавени
нахлуха някак изведнъж.
Дали от удари получени – ...

Обичаш ли я? Това искам да зная.
Както някога обичаше мен.
Изпълваш ли я с любовна омая?
Влюбен ли си или само заслепен?
Даряваш ли я с нежни ласки? ...

Бостън – 1969 година
Въпреки, че времето навън бе слънчево и топло, камината в облицования в дървена ламперия кабинет бе запалена и езиците на буйния огън почти облизваха горната част на камината. Големият стар часовник в нишата до прозореца равномерно отчиташе хода на времето, а шумът от клатещото ...

Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони ...

Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В после ...

С теб всяко усещане е пролетна буря
и, дори да упорствам, трудно ще чуя
ритъма тих, с който сърцето мечтае
този дълъг и мъртъв студ да престане.
С теб всяко усещане е див летен порой, ...

СОКОЛ В "ЗАКОНОВА" ДЪРЖАВА.
Смирено правя
пред Законите
дълбок поклон!
Че са рехави и проходими ...

Ние сме сенки,
чувстваме се щастливи
само зад стени.

Ще ти простя измамата лукава,
но този фарс да продължа
не мога.
Съдбата си приемам я такава,
каквато ми е дадена ...

Тъпа болка безутешна
гложди нашите души,
участ тежка, безнадеждна
мъчи, трови ни, гнети.
Че на място е последно ...

Кой е казал...
Кой е казал, че животът е гаден?
Кой е казал, че съществува само болка?
Знам, това не е така
и по-щастлива съм сега сама! ...

В отпуска го пуснах да излезе
от любов и радости, от болки и лъжи,
дълбоко в мене да се скрие, да изчезне,
уж празно е сърцето ми, а ми тежи.
Нищото оковите си сложи ...

Докога животът ще бъде жесток,
докога ще оставя децата сираци?
Докога по пътищата ще се трупат
паднали камънаци и безброй рухнатини...
Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла ...

Избуяла, ръждива трева между дните ми
на един така тъжен октомври,
заличила е всичките пътища,
подобно на запустяло гробище.
Чакат ме още хиляди грешки, ...

Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...

Ангел нежен и прекрасен,
ангел благ и красив,
с поглед мил и тих,
ангел драг...
В полунощ към земята ...

ветропоказателят
Извадих от стария сак фотоапарата,
заснех в няколко кадъра илюзиите си;
затворих ги в целулоидната лента,
че ме изпохапаха като коне разюздани. ...