Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...

Изтече ли, изля ли се като порой,
набухнал в мислите ми, като дъжд от лято.
Изгубих сън и нямам миг покой,
теб търсейки в крилете на отлитащото ято.
Небето заздрачена тишина, ...

Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...

В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...

Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж ...

Животът ми - безкрайна въртележка,
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Седях си в бара тъжен и унил
след скапания ден, когато с гръм
нахлу отвънка някакъв дебил
облечен като рокер. Аз не съм ...

Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.
Нямам нужда да бъда превземана, ...

"Ако дадеш риба на някого, ще го нахраниш днес.
Ако го научиш да лови риба -
ще го нахраниш за цял живот! "
Ориенталска мъдрост
Хората не се променят - знаеш. ...

Бяла лястовица си ти,
щастие си за мен и моите очи.
Когато те зърна,
искам цяла с любов да те обгърна,
с две ръце до болка да те прегърна. ...

Красотата скучае.
Топлината пак е на
този хал
и наддава искри.
Славата със спорт ли ...

Животът ни се променя -
всеки миг той
е ту сянка...
ту слънчева светлина.
Изживей всеки миг, ...

Ето те.
Там си и махаш ми.
Защо? - няма да ровя.
Аз съм тука изчакала
теб, след твоето "Сбогом". ...

Припознах те вчера (някъде по обед) с един чичко –
с риза на каре, висок, брюнет, със светли дънки,
без да мисля много, отдалече лудо се затичах,
изненадах го във гръб и силно го прегърнах.
Първо – той примря за миг от страшен уплах, ...

Вятърът разрошва косите ми,
но аз искам това да са ръцете ти.
Слънцето ме огрява сутрин,
но аз искам това да са очите ти.
Искам да ме стоплиш, когато ми е студено, ...

Колелото на живота върнах мислено назад.
Ужасих се! Мили Боже, туй да си ми дал
не може, аз ли бях във този ад?!
Хей, живот немилостив,
мен ли разпна на Голгота? ...

Някъде в Европа, осемнайсти век.
Нови времена за модерния човек.
Класицизмът оставя след себе си следа -
норми и окови за свободната душа.
Но в ограничение човек не ще живее. ...

Вълшебни две звезди са твоите очи,
омайно биле самодивско - твоите коси,
запял мак в полето - алените устни,
шоколад от вишни - целувките ти вкусни,
еликсирен нектар - твоите прегръдки, ...

Няма вече да те питам бил ли си с нея,
защото всеки път, когато отговориш,
имам чувството, че ще полудея.
Вярвам всеки път, щом кажеш,
че тя не те вълнува, ...

Кое е моето пристанище?
Къде гнездо и аз да свия?
Ето, отново търся, губя се и
бавно за любовта умирам...
Луната, плачейки с мен, приятелско ...

Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...

Маска
Вървя сред обществото черно-бяло,
облякло се в костюм параден,
поглежда ме изкосо, бавно, вяло,
въртейки се във танца странен. ...

Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало ...

– Отдавна вестничето стана популярно –
читатели следят го регулярно!
Аз собственик и главен съм редактор:
с две думи – най-значим за тебе фактор!
Та, за да имаш свои публикации, ...

Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...

Какъв електорат неблагодарен –
все мрънка и се прави на ударен!
Стандартът им, бил нисък на страната –
я вижте на Сомалия децата!
Били сме неморални депутати, ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
Ще порастеш.
Ще прецениш.
Ще вникнеш.
Дали е скреж. ...

Когато всичко във едни очи откриваш,
когато две ръце придържат твоя свят,
щом с мисълта за него все заспиваш –
усмихвай се, ти значи си богат!
Щом във един-единствен глас се крие ...

ТИХО!!!
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога. ...

Опит да открия себе си и смисъла на живота си. Трудна мисия и невъзможна за мен самата. От много време се лутам в ежедневието си с идеята, че всеки следващ ден ще ми покаже защо съм тук и как да се задържа на тази земя. Много е трудно, когато си загубил себе си и не можеш да се намериш. Търся се във ...

Филолог съм -
словото обичам.
Затова бих искал, мила -
макар че не е поетично -
да ти се обясня ...

Потегля влакът, бавно се смалява,
Засилва ход, лети неуловим
И там, в далечината, се стопява.
Едничка като спомен плах остава
Извиваща се струйка дим. ...

Днес със мъка подреждам си думите.
Бягат някъде моите рими...
И въртят се във хаос безумен
мойте мисли – без образ и име....
Днес опитвам с речта си премерена ...

Отново изпълнени са полетата с пеперуди.
Отново напълнени са църквите с молещи се души!
Пия светена вода, изкачвам балкана.
На стария пън пак ще разкажа онази история.
На шипковия храст розова гривна ще подаря! ...

ЛЕДЕНА УСМИВКА
Изпрати ми твоята усмивка през снега.
Не искам друга придобивка - за да не замръзна в леда.
Въображението ми рисува огромна ледена пустиня,
В която сме само аз и ти - моята богиня. ...

Планина
Тя сутрин в прозореца ми изгрява,
с мен е до самия край на деня.
Чувствам я като сърцето отляво,
моя, както е моя кръвта. ...

Понякога съм малка капка дъжд,
разливаща се в твоите ръце,
понякога съм златно стръкче ръж,
откъснато от жадното сърце.
Мъжките ти сълзи натежават ...