Отхвърлих и него, и любовта му силна,
Оставих го сам да се бори с реалността,
Обърках живота, мислите, чувствата му!
Боли го сърцето заради мен – аз съм виновна,
Бляновете му аз разруших – разбих ги на прах, ...

Копнеех лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
И пак е лято. Знам, че ме обичаш.
Но вече трето лято е така.
Една умора кожата ми свлича ...

Отдавна няма ме... Премислих, осъзнах:
къде е смисълът за ход, но наобратно?
А ти, ако желаеше, би спрял с вик
посоката, която бе "за кратко"!
Но явно има ме в онази ти "графа" - ...

На Г...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мъ ...

Възпях те в песен,
преродих те в стих,
а ти обърна гръб
на любовта ми.
Низвергната си тръгнах аз ...

СЪДБА
Какво е Животът, каква е целта?
Въпросите вечни на тази земя.
Имаш ли мисли, понякога за това,
защо появил си се на света? ...

В клетка съм окована,
приличам на птица ранена,
в затвор мрачен, на сянка -
съдба, от теб отредена.
Защо ме гледаш така? ...

Искам да избягам
някъде далеч,
с всички сили аз да бягам
без щит и меч...
Захвърлих ги. ...

Празнуваме празника на буквите.
Букви, с които казваме "обичам те".
Чрез тях изписваме "желая те".
Буквите са важни, да напишем
"моят живот си ти". ...

Разплиташе коси в прозореца Аврора,
пробола със усмивка светла тънките пердета.
Кафето беше с вкус на нощната умора,
която от съня безсъниците не разплете.
Денят повлече крак по мръсните павета, ...

В сърцето ми пламъче кротко гори,
в очите усмивки нежно говорят,
в ръцете ми крехки... топли следи,
в душата ми радост и мъка се борят.
Протягам с надежда свойте ръце, ...

Двама и Морето - част.3 - поезия Марияна Вангелова, музика Яким Петров Якимов(eratos)

Да живееш, значи трябва да обичаш.
Да се усмихваш всеки ден.
Дори и трудности да те застигат,
да се изправяш, за да не бъдеш победен.
Да осъзнаеш, че живееш ден за ден, ...

Денят ми, сив и равнодушен,
се крие хитро под стрехите.
Гледа през стъкло опушено -
тъй, казва, пазел си очите…
Ядосан стрèлка изпод вежди, ...

Не съм създадена от Бог да мразя,
и всяка фибра в мен ще ти прости,
но духът ми прям не иска да мълчи,
затуй със болка казвам само:
Не си добър, а лош човек си ти... ...

НА ВУЙНА
По случай първите ù 70 години с обич
Толкова години вкусни пити месиш
всички да нахраниш,
осветяваш ги с родопски песни ...

ТЪРСАЧ НА СЪКРОВИЩЕ
Стремето на времето пришпорвам,
за да намеря древно тайнствено съкровище,
а как годините летят все ескадронно
с любовите и със разделите ни незабравени. ...

Любов като магаре
„ Тъкмо научих магарето си да не яде и то умря.“
По Настрадин Ходжа
Тази моя любов
е същинско магаре. ...

Оставих спомените вкъщи да играят бридж.
На миналото пък намордника му сложих. Да не хапе!
Че всичко, мисля, беше просто някакъв си кич.
Като на влюбено в живота шестгодишно лапе.
Започнах да флиртувам тайно... със Съдбата. ...

Рисувай светове, Поете!
Студени, мрачни, без луни,
където огънче не свети
над вледенените скали!
Рисувай с обич топлината ...

Празна църква. Като рана
зее виснала вратата ù.
Седем облака изпрани
и с разръфано по края
капят ситно и развиват ...

Не захапвайте деня до кръв...
Денят е само невладяно "вчера",
дърпащо с дебелата си връв
скелетите от килера.
Не захапвайте деня до кръв. ...

С теб съм.Но на гара.Идва влак.
Ръката ти нехайно се изхлузва.
Примрялата от допира ѝ длан
в мига увисна: празна, топла, гузна.
Изгубих ключа, с който те отварях. ...

НАСИЛНИКЪТ – ПОБЕДИТЕЛ ИЛИ ЖЕРТВА
(есе)
Пъстрата човешка история е сложна плетеница от физически действия, творчески актове, съдби на милиарди жители на Земята – всеки със своята специфична душевност и личностна индивидуалност. Дълбока, неизбродна и загадъчна е бездната на душата, в която протичат н ...

"Безкрайните кървящи дни"
Лежа в ковчега
със отворени очи,
спомням си безкрайните дъждовни дни.
Някой хвърля ...

(двойнокуплетно стихотворение)
Те - думите,
литнали в пустошта птици,
окови трошат
във мойта душа. ...

Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...

Абстрактни и абсурдни, но авангардни
багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба ...

Първи клас буквара учим,
пишем, пеем и играем,
можем всичко да научим,
не напразно то като игра е.
Втори клас читанка мила ...

Беше късен делничен следобед. Градчето, изпълнено с живот, се радваше на собственото си активно съществувание. Мърморенето на колите, глъчката от многобройните разговори и хилядите други странични шумове се сливаха в едно, за да се превърнат в един чуден, гласовит хор. Нескончаемото музикално произв ...

Островът на Самотата
Обичам я, а тя не ме поглежда
изглежда няма никаква надежда.
Сърцето ми пулсира,
а тя не ме разбира. ...

От теб като си тръгвам ще боли
и трябва да съм много силна
дълбока раната ми ще кърви,
ако не удържам болката родилна
Тогава трябваше да се роди ...

ТЯ
Геният за сетен път не позволява.
Залостете портите на крепостта.
Ще накажа всякаква проява
на милосърдие към любовта. ...

Frakie Laine – I beleive
I believe for every drop of rain that falls,
A flower grows,
I believe that somewhere in the darkest night,
A candle glows. ...