Скъпо дневниче,
Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непр ...

Сърцето ми е рана жива,
ранена бе и моята душа.
В окови - дръзка и неукротима,
обвита в безнадеждна самота.
Светлината там не ще надзърне, ...

Прости, убивам те, дете,
лудост беше, че ти вярвах,
заблуда беше любовта
и прах в очите всички обещания!
Прости, убивам те, дете, ...

любовта ми
търсела е теб - дълго
докато онова паяче
пътека към мен направи -
за теб е - да сгрешиш пътя ...

Сред звездния всемир
живее с вечен плам
Небесен Богатир,
от Огън изтъкан.
Сияйните Слънца ...

Любов, привличане, утеха -
не успях да разгадая!
Дали ще намеря успеха,
или само така си мечтая?
Раздвоена, неразбрана, сама - ...

Поискай ме. За полет нов ме вдъхнови.
Със мислите достигай ме, за да те имам,
че без любов неистински са всички дни,
а празна чаша жаждата не утолява.
Ти само ме поискай, аз ще те литна, ...

На Станислава
Слънце. Плаж и море.
И огромно синьо небе.
Топъл пясък
и шум от плясък. ...

Вдъхновено от "За малките неща" на ДончоЦончев
Малките неща са тъй прекрасни:
малък жест и малко нежно цвете,
малкото дете с очите ясни,
малката звездица на небето. ...

"Обичам те" не спирай да ми казваш
макар понякога да се съмнявам във това
със поглед нежно ми даряваш
онази твоя топлина
"Желая те" не спирай да нашепваш ...

Там на пътя - изпращам своята тиха печал,
сбогувам се със самотата и с тъгата си без жал.
Аз не искам въже от змийорки -
да ме беси дори и насън,
нито бясната злоба да ръфа ...

Чувстваш се пораснало момиче,
борба водило с ураганния живот.
Ти още нежно си кокиче,
следящо точно своя оборот.
Неравности по пътя вярно има, ...

Утре дойде и отмина.
Вече сме днес.
В къщи няма камина,
но изгарят пътеките... често.
Утре дойде и отмина. ...

На татко, който си тръгна преди 18 месеца
После дойде снегът. И април заваля на парцали,
и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.
После тръгнахме трите напряко – аз, тя и сестра ми
през прохладната длан на сълзите към прясната яма. ...

Джънгъл Болс.
Стъжни гъстата мъгла
мислите ми до една.
Страх обзе ме, че това
постоянна е тъга. ...

Близо до нашия град има местност, наречена Вазова поляна. Говори се, че навремето на нея е идвал Иван Вазов, възпявайки родния ни край, и затова сега това местенце носи неговото име.
Един ден реших да се разходя сред природата, с намерението да посетя поляната, наречена на името на нашия виден бълга ...

Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...

Погалена от твоите ръце
Като неонов лъч до мен пламтиш,
привличаш ме и с нежност ме гориш,
превръщаш въздуха в безброй искри
и като фойерверк душата ми трепти. ...

Поп музиката. Рокът – символ на свобода.
Country, Reggae, Disko
Кънтри музиката се появява в началото на 20-ти век в Щатите. Произхожда от фолклорната музика на английски и ирландски преселници. Среща се като понятието „кънтри и уестърн” музика, която през 40-те и 50-те години е повлияна от елементи ...

Писма
Войник съм аз
далеч от дома,
от моята любима,
от моите деца. ...

От днес.
Няма да позволя някой да ми казва, че не мога.
Аз ще направя нещата сам.
Ще бъда добър лидер за себе си.
От днес. ...

Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...

Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...

Стоиш, сам, стаята е толкова пуста, че ти се струва, че вятър дере раменете ти - нищо че си с пуловер. Студено е, зъзнеш, замръзваш, смразяващата прегръдка се е вкопчила в теб като малкото момиченце, което видя днес на спирката, да, татко ù заминаваше - щеше да ù липсва. Така и в теб са се вкопчили ...

Колко много искам да те гушна
и да се почувствам защитена!
Колко много искам да те целуна
и да се стопя в ръцете ти -
разгорещена! ...

Тази нощ бях... (на върха...)
В джазирано-акордна
тишина и полусън
на възглавници
разхвърляни, ...

Този ден ще тачим празника със жест
не по задължение и в нечия си чест,
от уважение към името безсмъртно
на светеца Атанас и с благослов -
доброто да пребъде в нас. ...

Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...

- Под покривалото, друже!
- Една тайна ще ти издам.
Ала... тайната във всеки е жива,
никой сърцето си докрай не разкрива,
за да не го е после срам. ...

Навярно само аз в тебе светове виждам как се създават,
как коленичил, пак си недостижимо високо за другите,
как пред теб зверовете подвиват опашки и бягат,
и търсят причини да не приличат на нулите.
Аз отдавна разбрах какво е да бъдеш безкрайно обичан, ...

Изведнъж си спомних... Знаех посланието, оставено от мен за Алек.
Корен - дърво, огън - вода,
земя - въздух, Вселена - душа,
живот - смърт, вечност - съдба,
край, начало и след това. ...

"Passing By"
I don't think you love me
Confusion settling in
I don't think I'll be staying
Around here, anymore ...

Доктор, доктор
Докторе, докторе, моля,
забърках се в каша.
Докторе, докторе, моля, забърках се в каша.
Тя се приближи до мен и наистина открадна сърцето ми и започна да разглобява тялото ми. ...

Историята май познава тази книжка.
Разбира се, че е различна! /нищо ново.../
Различен поглед, трепет и въздишка,
сърцето от любов тежи като олово.
Приемни и корони, принцове, каляски! ...

Беше спокойна и топла есенна привечер. Анка погледна през малкото прозорче на стаичката си. Здрачаваше се и в градината на баба й надвисналите дюли сякаш имаха меденочервен оттенък, със златни отблясъци. Анка предпочиташе да се разходи на воля с приятелките си, но беше задължена да присъства на опре ...