Пак по Нета пиша
приказки едни.
Сняг навънка кишав
друга пък реди.
Де да може трета, ...

Репортаж от Гърция: Във фабриките на България
(Преразказ с елементи на разсъждение)
09.19 ч.
Четвъртък, 28.10.2010, Атина
Събудих се посред нощ от дъжда, който барабанеше по стъклата. Въртях се в леглото, станах, направих си кафе, запалих цигара, пуснах компютъра. Докато си пиех кафето, се замислих, ...

Не гледаш в мен, а встрани,
очите ти остават ми спомен,
болнави сякаш са те,
бягащи, не искащи мен.
Играеш с мен като играчка, ...

Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължа услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън - за миг поне, ...

След мен ще ти остане само вятър,
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...

ОГНИЩЕ
Сред къщи-палати е малката къща,
в която мил спомен несетно ме връща.
Пристъпвам с походка и тиха, и плаха
към хората скъпи, към родната стряха. ...

Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.
Време е със болката по теб да се обичаме, ...

Аз съм малката Медунка -
от цветята правя мед,
за утеха и за лек.
Моят мед - за теб букет:
от ухания, усмивки, ...

Вятърът духа силно,
а с него моите мечти,
забързали се незнайно
накъде, просто и бързо
отлетяха... ...

Ако заплача
Там някъде в здрача
С грохот няма да падат
Сълзите ми
Няма да се сгромолясат ...

Сори, пич!
Вече няма моето сърце
само тебе да зове!
Вече си никой за мене
и не ме интересува аз коя съм за тебе! ...

Ходя,
оставам.
Водя,
не давам.
Тичам, ...

От някого да тръгнеш... със любов,
да кажеш сбогом, после да останеш
в душата му нетленна цял живот
и спомени - огнища да запазиш.
С усмивка да му кажеш: хубав път, ...

Когато тъгата във мене се разстели и се сетя за теб.
Във главата ми няма друго, освен това - дали споделяш моите чувства.
И знам, че дори да не е така, аз ще продължа напред, по-силен отпреди.
Но горчивината във душата остава.
И да, знам! ...

Въпроси…
Всички думи отдавна ли са изказани
от някой друг преди мен?
Болка ли носи всяко познание?
И единствено Бог ли е съвършен? ...

Скъпо дневниче,
Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непр ...

Сърцето ми е рана жива,
ранена бе и моята душа.
В окови - дръзка и неукротима,
обвита в безнадеждна самота.
Светлината там не ще надзърне, ...

Прости, убивам те, дете,
лудост беше, че ти вярвах,
заблуда беше любовта
и прах в очите всички обещания!
Прости, убивам те, дете, ...

любовта ми
търсела е теб - дълго
докато онова паяче
пътека към мен направи -
за теб е - да сгрешиш пътя ...

Сред звездния всемир
живее с вечен плам
Небесен Богатир,
от Огън изтъкан.
Сияйните Слънца ...

Любов, привличане, утеха -
не успях да разгадая!
Дали ще намеря успеха,
или само така си мечтая?
Раздвоена, неразбрана, сама - ...

Поискай ме. За полет нов ме вдъхнови.
Със мислите достигай ме, за да те имам,
че без любов неистински са всички дни,
а празна чаша жаждата не утолява.
Ти само ме поискай, аз ще те литна, ...

На Станислава
Слънце. Плаж и море.
И огромно синьо небе.
Топъл пясък
и шум от плясък. ...

Вдъхновено от "За малките неща" на ДончоЦончев
Малките неща са тъй прекрасни:
малък жест и малко нежно цвете,
малкото дете с очите ясни,
малката звездица на небето. ...

"Обичам те" не спирай да ми казваш
макар понякога да се съмнявам във това
със поглед нежно ми даряваш
онази твоя топлина
"Желая те" не спирай да нашепваш ...

Там на пътя - изпращам своята тиха печал,
сбогувам се със самотата и с тъгата си без жал.
Аз не искам въже от змийорки -
да ме беси дори и насън,
нито бясната злоба да ръфа ...

Чувстваш се пораснало момиче,
борба водило с ураганния живот.
Ти още нежно си кокиче,
следящо точно своя оборот.
Неравности по пътя вярно има, ...

Утре дойде и отмина.
Вече сме днес.
В къщи няма камина,
но изгарят пътеките... често.
Утре дойде и отмина. ...

На татко, който си тръгна преди 18 месеца
После дойде снегът. И април заваля на парцали,
и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.
После тръгнахме трите напряко – аз, тя и сестра ми
през прохладната длан на сълзите към прясната яма. ...

Джънгъл Болс.
Стъжни гъстата мъгла
мислите ми до една.
Страх обзе ме, че това
постоянна е тъга. ...

Близо до нашия град има местност, наречена Вазова поляна. Говори се, че навремето на нея е идвал Иван Вазов, възпявайки родния ни край, и затова сега това местенце носи неговото име.
Един ден реших да се разходя сред природата, с намерението да посетя поляната, наречена на името на нашия виден бълга ...

Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...

Погалена от твоите ръце
Като неонов лъч до мен пламтиш,
привличаш ме и с нежност ме гориш,
превръщаш въздуха в безброй искри
и като фойерверк душата ми трепти. ...

Поп музиката. Рокът – символ на свобода.
Country, Reggae, Disko
Кънтри музиката се появява в началото на 20-ти век в Щатите. Произхожда от фолклорната музика на английски и ирландски преселници. Среща се като понятието „кънтри и уестърн” музика, която през 40-те и 50-те години е повлияна от елементи ...

Писма
Войник съм аз
далеч от дома,
от моята любима,
от моите деца. ...

От днес.
Няма да позволя някой да ми казва, че не мога.
Аз ще направя нещата сам.
Ще бъда добър лидер за себе си.
От днес. ...

Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...

Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...

Стоиш, сам, стаята е толкова пуста, че ти се струва, че вятър дере раменете ти - нищо че си с пуловер. Студено е, зъзнеш, замръзваш, смразяващата прегръдка се е вкопчила в теб като малкото момиченце, което видя днес на спирката, да, татко ù заминаваше - щеше да ù липсва. Така и в теб са се вкопчили ...