Поспри за миг... не бий така, сърце.
Не знаеш ли, любов последна няма.
Ще дойде друга, с птичето перце
пристигаща направо в теб със юга.
Ще носи много топлина и вяра, ...

Пропука се светъл лъч в мрака.
Борейки се със своята сила на любовта,
разпъпи се розата на радостта.
Тя е нежна като коприна,
изпълнена със своята красота. ...

Той пали в мене жената,
ти убиваш чувствата веч.
Той е балсам, еликсир за душата,
ти отрова в рана от меч...
Той е новото, чисто начало, ...

След оназ незабравима нощ,
дарила ме с толкоз ласки и любов,
това, което е мечта за всеки,
това, което е незабравимо!
А може би бе само сън? ...

На Галина Вълчева
Не те дочаках. Може би
страстта ти нейде се спомина
или пък нейде се кълби
на друга къща под комина. ...

Сродните души,
изпълнени с артистизъм,
защитават
правата си сродни.
15.01.2011 г.

Любов? Това какво е?
Страст? Защо е?
От любов ще страдаш,
а от страстта жив изгаряш.
Защо да обичаш? ...

Прекършен полет
Много казани думи ти не почувства,
горчивите сълзи в очите ми не видя.
Пред тебе болката дори не показвах,
за да бъда силната в дните на нужда. ...

Ето ти пари, върви, купи любов,
на масата е празно от раздели,
купи и свещи, вино и покров,
довечера ще имаме и гости.
Вземи насам и черната омраза, ...

Пред вратата ти уплашена стоя
и знаеш ли, не смея да почукам?
В мен преплитат се желание, вина
да избягам или да остана тука!
Да се срещнем ли лице в лице! ...

В този живот страда само той…
Човекът с добри мисли.
Защото е наивен,
или от неопитност.
Младият, с наивно сърце… и очи - ...

Ври по магистралата –
хвъркат возилата!
На клиент предлагаш се,
влизаш му в колата...
Тук, край магистралата, ...

Залезе слънце във прозореца.
Денят изтече в моя дом.
Търкулна сенките по пода в нас.
Минутите си взеха дан.
Луна надничаща от горе ...

Представете си гора, прилича на житейската гора, толкова преплетени са пътеките, а телата приличат на дървета, повечето с негодни за употреба плодове, пълно е с дънери, изсъхнали стволове и падащи клони, на места е непроходима.
Съумееш ли да се изкачиш по сивата скала, край гората, гледката е величе ...

Любовта не е непозната
Кой знае от къде духа студеният вятър?
Попитах приятелите си, но и те не знаеха.
Кой съм аз, че да смятам че любовта,
любовта не е непозната. ...

Прощавай, татко, но вече
няма тежест твойта дума.
Даже лекичкият вятър
я вдига като ланска шума...
Знам, след дъжд ще ме подхлъзне. ...

Приятелю мой, недей тъгува за мен.
Аз съм все още тук, въпреки че не ме виждаш.
Аз съм точно до теб всяка нощ и ден.
Аз съм всичко, което чувстваш, виждаш и чуваш.
Стига да ме държиш жив в сърцето си. ...

Няма кой друг Моя Живот
вместо мен да живее.
Да, така е. На Съдбата от тотото
този жребий изтеглих. Умея
всяка раздадена ми от Небето ръка ...

Една сграда остана за мазане.
Бойко: Пак ще ходя с лазене.
Още малко остана за Шенген.
Всички гафове са от мен.
Хуморът ми е за липосукция. ...

Пристъпвам в здрача, искам Теб
и търся нежната ти близост.
Уханието на дъхавите ти коси
безкрайно силно ме влудява!
Докосвам кадифената ти кожа, ...

Кой си ти? Как си го решил,
че имаш право без избор да ме оставиш?
Кой си ти, който в сянка си се скрил,
а мен в обвинения ме давиш?
Къс съм аз от твоя живот, ...

Целувката на нощта
Тъмно е. Нощта с нежен глас ми шепти. Моето име тя зове.
- Къде си ти? Защо забави се, знаеш ли откога за теб оглеждам се в моите мечти? - Сън ли бе, или просто мечта на дете...
Шепотът отекваше в моите уши... усещах го ту силен, ту приглушен.
"Вярваш ли? Вярваш ли в други светове ...

Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани.
Празникът на Светите братя Кирил и Методий винаги изпълваше стареца с някаква при ...

Разчитам по чаршафите на душевната морга
пулсограмата на тишината -
"Тялото е Fata Morgana!"

По здрач се връщам
в тази моя топла къща,
целия ми свят е там събран -
вълшебство в малката ми длан.
Аз сама съм си я сътворила, ...

Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана ...

Моят път
За добро или за лошо
не ме пипайте, ви моля,
израних се в тая пошлост
накамарена от воли. ...

Дали ще има на света
още един поет без муза,
който наивно като мен
да пише, без да му е нужно?
А само липси да реди ...

Тихичко пристъпва тя
и те хваща за ръка,
обещава ти, че ще е тук,
когато нямаш никой друг.
Знаеш, ще те подкрепи, ...

Посвещавам на дъщеря ми!
Ти си
малко слънчево момиче,
радост на тати и мама.
Ти си ...

Не чуваш ли, че всяка нощ те викам
под къдрава от знойна жад луна,
прозорците, и те за тебе питат,
с разтворени в очакване крила.
И потреперващи от хлад, звездите ...