В очите ти отново блясва Пролет,
връхлитат чувства в пустата душа,
Светът е там... иди да му отвориш,
мечтите ти, сред чужди ще летят!
Искрици пръска, огненочервени - ...

Последно сбогом
Когато аз умра, ела при мене ти,
за последната прегръдка ръцете протегни,
за последен път устните ми целуни и тихо ми кажи:
"Обичам те, върни се и всичко ми прости" ...

От ръкава ти
се сипят чудеса -
усмихвам се,
възторжено се смея
и танцувам ...

ПРОСТРЕЛЯНО наднебесие
непобедимият е победен
не с красиви изречения
кристалът се разпада
в конкретните небивалици на съня ...

Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки...
По старите греди със дървояд ...

Една ръка, изцапана от листопади,
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност, ...

БЕЗПЪТНА НАДЕЖДА
Сред народа тлее жлъчната проказа,
като хладен нож в сърцата тя се вряза.
За непросветеност и разврат
човек с човека става брат. ...

Каква е тази дивна песен,
която във сърцето ми звъни,
след онзи ден, под цъфнал кестен,
когато със целувка ме дари.
Защо така дъхът ми спира ...

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...

Далаверата – България
Да. Ама вие не сте ли чули? Тук си е рай. Първо уискито ти е 1 евро, бирата 0,5 евро, пък за да „изчукаш” момиче, не ти трябват повече от 10 евро. А българките не са дебели и грозни, напротив. Те са красиви.
Не една българска медия ни показа през летния сезон пияни чужденци, ко ...

Ето я и нея!
Моето момиче - "Станиол4е от дъвка"!
Представяне през декември в Бургас!
Надявам се...

Преди няколко месеца поканих поетесата Effluence да участва в мой некомерсиален електронен проект като я помолих да запише рецитация на стихотворението на Вапцаров "Завод" на английски. Тя много хареса стихотворението и го направи. Преводът е дело на Питър Темпест, музиката е моя.
The Factory
Writte ...

Наш'те стихове омайни -
рожби на фантазии безкрайни.
Огледален образ на душата,
разтапящ на хората сърцата.
В тези стихове сме аз и ти, ...

Въпрос:
От какво си недоволен, свят,
че разтресе до основи свойта същност?
За какво не си прости, живот,
та разби се в своята окръжност? ...

Вратата реши – отведнъж се затвори.
Изтръпна и́ прагът и после се сгърчи.
Във ден монотонен нощта проговори
и сякаш завиха хилядата вълци.
Луната се блещеше кръгла и ледена, ...

Преглътнах гордостта си вече,
не съм онова малко човече,
което трепери пред твоя изящен лик
и сънува твоите красиви очи,
и гласът ти в главата му звучи. ...

Стефан Стефанов: Бас
Борислав Василев: Вокали
Другите членове на групата са в строго пазена, от тях самите - тайна!

Тази нощ е лунна магия,
сипеща дъжд от звезди.
Ти в мен, а аз в теб ще открия
тази, която най-ярко блести!
Тази нощ ще остави следи, ...

Прокълнат гуру и нечиста сила,
проклятие, което ме преследва непрестанно, без да спира.
Тъгата бавно и безкрайно по небето се разстила,
там нейде, дето твоето лице сред сиви облаци съзирам.
Сърцето ми е мъртво и безсилно, ...

Меланхолия, самота и спокойствие изпълват дните.
Дъждът сменя мъглата за разнообразие,
колкото да видя пустотата в далечина.
В чаша с водка ледът се топи заедно с мечтите ми,
охладена преглъщам по-лесно действителността. ...

Присяда на перваза ми деня,
ужасно уморен след пет и нещо.
След пет и нещо просто съм жена,
забравила, че в мен живее вещица.
След пет и нещо времето поспира ...

„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.
Замразени под ядлива форма – ...

Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...

И защо ли да пресичаш площадите,
да ме дириш сред хорската глъч?
Мен ме няма там, где суетите
са се вплели като стиснат юмрук.
И защо да се губя сред врявата ...

Приказка за топлата пита на едно момиче
Исках да опитам
от топлата пита,
която изплиташ
с твоите крехки ...

Зората
Изсъхналите клони скърцат в здрача,
дърветата простенват уморени.
Гневът към теб ме кара да не плача,
да не крещя в мъглите потопени. ...

Напролет ти отлиташ, странна птицо!
Напук на всички правила!
Говориш малко, малко питаш...
Летуваш нейде по света.
А зимата долиташ с пълни шепи - ...

КРЪСТОПЪТ
Стоя на кръстопът.
Нощта над мен е нежна,
но асоциациите за красота
недейте, моля ви, да будите. ...

Не ме разказаха.
Подписаха.
На четири сгънаха.
Прибраха в плик.
Изпратиха. ...

Много грешиш, когато си мислиш,
че нощем във него съм сгушена!
И името ми с гняв недей да изричаш,
не съм го заслужила!
Сама съм, сама! ...

Дупчено сто,
дупчени момичета.
Колко ли е жалко
и край.
*Пояснение: Това е истинската, трогателна история на група момчета и момичета от софийското читалище "Светлина", които непрекъснато се разделят и събират, разменят си партньори и играят белот всеки божи ден пред същото това място. В стиховете г ...

Боже мой, какво е Твоят кръст?
Жертва неприета
или Извор животворен?
Стълба към небето
или пък стълп позорен? ...

1.
Всичко започнало в един чудесен ден, в един град на брега на морето.
Там, където брегът прегръща вълните, корабите се завръщат у дома, чайки и гларуси посрещат и изпращат слънцето, а повечето хора, улисани в делника си, дори не забелязват как час след час морето мени дрехата си – цвят след цвят.. ...