Свидни
Отредена ни е
несвързаност още преди много лета.
Когато сме се
родили. ...

Бъди въздишка нежна
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...

Цял живот в тъмнината бродя,
цял живот с всички се боря,
сърцето ми бе вечно студено,
белязано и силно наранено.
Лутах се и търсех някъде светлина, ...

Като катран сълзите лепнат по гърлото
и превръщат скръбта в кехлибар,
ще останат следите задълго
с нова кръв върху белега стар.
Ще горчи всяка дума, въздишка ...

Помниш ли нашата песен,
която ни караше да танцуваме притиснати?
... Усмивки и погледи неоткъсващи...
Сещаш ли се за точно тази песен...
ритъма, догарящите свещи ...

I'm sorry,
for the demon I've become,
You should be sorry,
for the angel you are not,
I apologize, ...

Зайо, на една пътечка,
яхнал една черна мечка!
Хукнала в галоп мецана -
бяга като изтървана!
Прекосила два фонтана, ...

... отлистено...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка. ...

На любимата ми учителка,
по случай Кръстовден и първия учебен ден
Удавих се в затворените траектории на очите ти.
На дъното,
където, вместо риби, ...

Високите планини отново се издигат пред мен.
И отново препречват пътя ми напред.
Високи планини. Студени планини.
Сняг и зима. Скреж и смърт.
Толкова ли грешки съм направила? ...

Аз знам какво е мамеща безбрежност
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода, ...

Когато ти казвам: Върви си!
Махни се!
Стой далеч от мен!
Не ме прегръщай!
Не ме докосвай! ...

Внимавайте с традиционните кюлоти -
опасни са!
Разбуди ме звън на менци. Миришеше на прясно сварено мляко.Трепнах радостно. Най-после бе свършила ваканцията и пак тръгвах на училище! Изтичах на двора. Понаплисках се с вода на външната чешма и влязох да се облека като за първи учебен ден. Баба ме усе ...

Сърдиш ли ми се,
че понякога яхвам зеленото слънце,
което се спуска в преизподнята
и пробожда с шиповете си,
без да знае милост? ...

Другата
Ти не знаеш коя съм,
затова спокойно те гледам.
До теб се усмихва невинно
твойта невръстна победа... ...

Отлепи се от гарата,
на пак във коловоза
си остана.
Не се реши
без релси ...

Ще се опитам с малко рими
да ти опиша есента.
И ако сбъркам, разбери ме -
това е есенна нега.
Морето синкаво почива ...

РЕВНОСТ
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височин ...

ДЪЖД
Студено ми стана,
вече две денонощия непрестанно вали,
сякаш в небето е отворена рана,
та се сипят и едри, и дребни сълзи. ...

Съдбата поиска да мина през твойта стихия.
И тръгнах с искрица във шепи по трънливия път.
Краката ми мръзнеха от студ във окови,
но пазех с усмивка мисълта си за погледа скъп.
Колко пъти жигосваха ме с думи - фалшиви. ...

Едната моя половина е при тебе,
а другата... е някъде при мен,
наполовина цъфна аленото цвете,
с половин око посрещам своя ден,
наполовина грипът ме събори, ...

- Накрая всички
идват при мен
- казала Земята.
- Не е вярно,
идват при мен ...

Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят, ...

Преди години запознах се с нея,
чаровница с изпълнени от доброта очи,
в началото да ù го кажа аз не смеех,
помислих, че нахално ще звучи.
Но с времето срамът ни се пропука ...

Не крия, че искам поет по душа да живее в дома ми,
и нека да казват, че думите не хранели къща,
не крия, че искам някой да гледа детето ми като свое,
не крия, че все още помня предишни пристанища.
Не крия, че мога да чакам с години за белите сънища, ...

Очите бавно се притвориха и спряха всички времена,
нещастници, вървете, пращам ви далеч от мен.
Сенки запристъпваха напред, секунда до падането на мълнията,
но мен ме имаше само за онези, които вярваха, че чувствам.
Стиснах тъмнината в ръцете си и тя се пропука, потече по тялото ми. ...

Безпределно горещи,
танцуват телата ни,
вълшебния танц на страстта.
Като блян, като в сън,
потъваме с теб в сладостта... ...

Имам си едно на акъл -
да раздавам своя ум,
искам да си казвам всичко,
да дарявам всяка сричка,
думата ми силна да намира ...

Първокласник
В този ден, за всички важен,
батко сресан, чист, изряден,
със костюм и с вратовръзка
сам обувки ще излъска. ...

Сбогуване
Ти никога не ме напусна, град...
И аз не те напуснах като цвете,
което брани крехкия си цвят,
когато го настигнат ветровете. ...

...
2.
След това станало много страшно.
През дългото време, през което Черното Момиче чакало да се срещне със своя Принц, много често ù говорели:
- Защо не спря? Tам в черната торба на Белия Принц имаше за теб нещо, което ще ти донесе богатство и слава. Трябваше да спреш. Кажи колко пари искаш! Кажи ...