СРЕЩА
Натъпках куфара със спомени,
но няма да го взема с мене.
Ще го изпратя по куриер -
на следващия кръстопът ...

За теб
Говорих с вятъра – онази вечер
помолих го и той ми обеща
със него аз да те прегръщам вече
дори да си накрая на света ...

Разперени мистично –
текстописци-спомени
диктуват
причудливи словеса –
внезапни отпечатъци ...

Ша тря'а да та пробвам!
Ша тря'а да та пробвам!
Имаш вид на държелива.
На простотии явно носиш
и през първа цедка мина. ...

А Р И Т М И Я
Ще легна като тежък сноп пшеница
в самия край на жътвената нива,
когато с писък див ранени птици
обагрят с капки кръв небето сиво. ...

София. Той бе дошъл тук преди по-малко от месец. Започна студентските си години - най-хубавите години (както казват всички). Едва бе започнал да съчетава дългите дни, изпълнени със задължения и нощите, съпътствани от купони. Въпреки желанието му за веселби, той си оставаше трудолюбивото момче от учи ...

- Как се живее без мечти?
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...

Отново ме връщаш.
Дали по различна?
Изпила след теб
друга чаша любов.
Притворил очи ...

Пръстите на ръцете ти пак жадно
се прокарват през моята коса,
а устните ти жадни търсят
моите за още грешни целувки.
Нощта се спуска над града, ...

Историята е за един човек, който седи пред отворения прозорец на стаята си и пуши. Предната вечер е празнувал нещо и затова домът му е пълен с хора – роднини и приятели, дошли да празнуват с него. Ръцете му са груби, а лицето набръчкано. Може би е около 65-70 годишен, а може и да е по-млад. Палейки ...

Майчице...
Осакатя за живот плътта ми
сред участта, в която те открих.
Ни гордост, ни дихание спасих,
защо, злощастнице, не ме пожали! ...

На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота ...

От горчиво-сладкия сок
не ще отпия вече.
Изтече неговият срок,
ще си бъда пак самотно аз човече.
Но недей ме ти мисли, ...

Опекъл хляб,
усмихна се хлебарят,
въздъхна
и посегна към пещта,
и с усета ...

Тя беше млада. Беше симпатична.
(Я има-няма тридесет и две).
Ухажваше я много романтично
един младок, почти дете.
Писма и пишеше и стихове. Букети ...

Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.
Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее ...

НА МАЙКА МИ
Ти идваш в сънищата ми тревожни,
присядаш тихичко на моето легло
и правиш чудесата пак възможни,
положила ръка на моето чело. ...

Дори с отворени очи
мечти рисувам.
Мечтая за две тела.
Как притискат се едно в друго.
Слънцето гали ги - ...

Щастие
Денят повдига бавно завесата,
която спуснала бе Вечерта.
Процежда Слънцето лъчите си през нея
и ги протяга към заспалата Земя. ...

... Искам сега да съм там... Да те гушна, да отпусна глава на рамото ти, да усетя как и ти нежно ме прегръщаш, дарявайки ми най-вълшебната топлина и... опиянена от щастие, в един иначе толкова обикновен момент, който истински силните чувства превръщат в специален и винаги различен, да те погледна в ...

Дошли са тежки времена, Родино.
Разкъсват те, продават те. Без свян.
Не спира ги ни корен, нито минало,
ни клетвата на Стария Балкан.
Но ти си майка. Страдаш и прощаваш – ...

Всеки вижда, че имам криле,
а ангел не съм и няма да бъда.
И затова често ме питат
откъде са ми те, откъде?
Как да кажа, че те са от теб, ...

Отразена светлина
Светлината, бликаща в очите ти,
бе моят огън, отразен във теб.
Отразена в огледало топлина...
Аз търсех теб, а виждах себе си... ...

Недей да питаш вятъра за мен,
не питай слънцето, морето и тревата,
не питай вечерта, не питай идващия ден,
отидох си от тук, но потърси ме в тишината.
Търси ме в мрака и мъглата, в невидените неща, ...

Прегръдка
Вече си го правил, но не по същия начин… Моля те, прегърни ме, доближи ме до теб и силно ме притисни към себе си, толкова, че да се почувствам част от твоето тяло, да не бъда вече самотна, а в обятията ти, твоите, ничии други, защото те ме успокояват, карат ме да се чувствам сигурна и защи ...

Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!
Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си ...

Позволи ми да остана тук, при теб, щом вън се стъмни,
да се сгуша като птица в твойта гръд така небрежно.
И с целувки да те будя всеки път, когато съмне,
позволи ми да превърна всичко в нас в море от нежност.
Позволи ми да запалвам винаги за теб звездите, ...

Разказ на Демиен.
(Илл. А. В. Фонвизин. Портрет Д. В. Зеркаловой. 1940 г., акварель.)
Днес ще се прибера у дома! Ще дойдат да ме вземат нашите, заедно с бащата и майката на Мария. Въобще не искам такива изпълнения, но… Няма начин да ги спра! Мама е полудяла от радост, татко - също! Да не говорим за ...

И ето, погребах тук спомени
и се връщам при тях всеки ден
със букет от сълзите отронени
и със мъничко късче от мен.
Ще поставя букетчето ново, ...

Прекрасно е да полетиш!
Как радостно свистят крилете горе
и въздухът как нежно милва те.
Разкъсал си във бунт оковите
и с вик освободил духа си. ...

На тъмно в моята стая стоя и мечтая.
Изритвам одеялото и оставам гол.
Изсмуквам мечтите си от пръстите
и ги изплювам на тавана
на небесната стена да светят, а не във мен. ...

Котки и мишки от избите шумкат с празни стомаси,
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса, ...

Едрогърда съблазън
на ток, с вратовръзка.
Работя безстрашно
професии мъжки.
Мръсница в леглото ...

Майко, искам до теб да приседна,
когато сърцето боли...
Очите ти, плакали, да ме погледнат –
две топли, но тъжни очи!
А ти прегърни ме! Синовно се вричам ...

Гара
Двама вървят по мрачната гара,
mред тях пуши парният влак,
двамата вървят, но без вяра...
Момиче и момче вървят рамо до рамо, ...

Тялото ми -
бяло е.
Докосвай го със страх,
че може би ще се стопи,
като сняг ...

Жена ми започна да се разплаща, а на мен ми каза да слагам стоките в найлонови торбички. Взех рулото с торбичките и задърпах да откъсна една. Но още тук проклетите торбички се заинатиха. Не се късаха и не се късаха - найлонът им започна да се разтяга, да се изтънява като макарон, който се впиваше бо ...