Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.
Да протегна ли ръце да те прегърна? ...

Хъшове с левове на чело,
духове – страшни невидимки.
Лицата тъмни крещят мълчаливо
във фирмата на Сметния Завет.
Записват си номера на Столичния Кмет. ...

Забележка на автора: "Най-накрая се наех да кача втората глава. Писана е преди повече от година и ѝ трябва редакция. За момента обаче съм се концентрирал върху развитието на историята и редакцията не е на дневен ред."
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...

С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна, ...

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ОСТАНИ!
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени? ...

Светът пълен е с прекрасни неща,
изпълващи сърцето ми с чувства.
Звездите на небето през нощта
блещукат като далечни богатства.
Гледам в твоите кафеви очи ...

От отломки се научих да живея,
от изгаснали огньове палех пламък,
но нищо не можа да ме склони да онемея,
и сърцето ми... никой не разби с порив жалък!
Погребах надълбоко всички мили думи, ...

Къде останаха онези дни красиви,
защо загубих те и не мога
днес аз при мен да те върна?
Имам ли сили да вярвам
във вчера, в онези сутрини ...

Тя дойде от небесата.
Той към нея се привърза.
Тя е в мрака – светлината.
Той сърцето си превърза.
Тя събуди му душата. ...

Прости ми, че обичам те,
щом мрачна есен съм за тебе,
и че хладен съм октомври
пред хубавото юлско време.
Не ме вини, че съм коприна, ...

Не ме питай, защото ще ти кажа!
Не ме питай, защото ще призная.
Не ме питай, че още те обичам ще докажа.
Не ме питай - някога дали ще спра, не зная!
Не ме питай, защото още те искам. ...

Глас - по-нежен от коприна,
очи - по-дълбоки от океан,
ръце - по-здрави от платина,
устни - търсещи своя пристан.
Сърце - по-студено от лед, ...

Имам дъщеря голяма,
моя утрешна отмяна.
Умна, искрена, засмяна,
тя е гордостта на мама.
Мойта мила дъщеря - ...

Видях те
в края на малката уличка -
стоиш и мълчиш,
пишеш измислени приказки
на живота по белия лист, ...

В памет на баща ми - няколко негови стиха
Една цигара
и едно сърце,
и две невинни, безобидни думи;
Една цигара, ...

Майчице ти свята!
Създателка на детските мечти.
Написала с кръвта си
романите живот.
Творец на вяра и устрем ...

Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...

Сливен - тук съм родена и раста отдавна,
в град с богато минало и история славна.
Град на войводи, хайдути и революционери.
Хора със смели сърца и тежки револвери.
Колко хайдути със сливенска кръв са измрели, ...

Колко грешки във живота си направих,
колко хора нараних?
И мислеше, че те забравих,
но аз не съм - в сърцето си ми ти.
Някъде по пътя се изгубих. ...

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...

Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми ...

Пропадане
Снежинки бели падат нежно,
гледат светлите очи студено.
Мечти изгубени
и небрежно захвърлени, ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(6) ...

Нека никога да не забравяме, че сме Българи и какво е струвало на предците ни да съхранят за нас тази благословена земя...
Разсъмва уж... А в тъмното все още,
петли немеят и с нарастнал Страх,
в светулчените бдения среднощни,
надежда просят... но в селцето пак, ...

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Нас­реща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни бо­рове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...

***
Птиците си
пусках
от кафеза.
Исках ...

От двете стани потичат сълзи,
но не сладки както обикновено са те,
а горчиво солени от мъка по теб.
Препускат неуморно, игриво,
забързани за там, където те ...

Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...

(отговор от Земята)
Не, не ми се живее безшумно
зад удобни и силни гърбини.
Там навярно е тихо, без думи,
и спокойно, но винаги зима. ...

Без любов ще се живее,
така реши го твоят Бог.
А ти взе, че го послуша
и стана към мен жесток.
Любовта е птица волна, ...