Колко любов ти дадох
и колко още раздадох
И колко малко остана в мен
Откакто не си до мен
И все още ми тежи ...

Музика се чува в тихата нощ
в латиноритъм с дивна мощ.
Танцуват двама, потънали в захлас,
в страст телата им преплитат се завчас.
Очи в очи потъват, ...

Години ще минават безпощадно,
враг ще стане времето, най-злия.
Омразата ще се превръща във приятел,
а злобата - във вечната месия.
Всичко истинско, обичано и чисто, ...

В мен имаше дете,
бедно и смирено.
Бедно откъм чуства, смирено откъм болка.
Сестра му беше самотата,
а майка - болката. ...

- Защо не кажете на хората истината, Господа? - изскърца модулираният глас на извънземния.
Беше седнал в едно елипсовидно кожено кресло с формата на изрязано яйце в горния край и приличаше съвсем на човек, по-точно беше с абсолютно правилни форми и пропорции на човешко същество с приятни черти на ли ...

Бакърено есенно слънце
плаче с червени сълзи
в бъчвата на дядо

Тръгвам днес без посока и цел,
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце. ...

Понякога се питам
чадъра кой измисли,
докато мокър скитам,
дъждът когато плисне.
Уж малък, две-три педи, ...

Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...

Тази вечер
краката ми боси
по нежните връхчета
на зелени треви
се понесоха ...

ПРИМИРЕНИЕ
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...

ПОЕМА ОТ ВОДА
Като пресъхнал кладенец
мълчи денят,
водата му в небето
сякаш е попила, ...

Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...

Трябва в нещо да се вярва
Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова замина на „задължителното” си музикално турне. Този път дестинацията бе в северна посока. След двадесет и пет часов преход автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виен ...

Нa критиците в сайтa!
Непреодолимо!
Не понасям клоуните!
Ярки перуки, гъсти къдрици,
a под тях скрити плешивци. ...

ХОД СВОБОДЕН
Какъв сюрприз!..Добре дошла, Любов!
Къде се губи толкова години?
Бях млъкнала отдавна...Как чу зов?
Бях пуснала резето...Как премина? ...

Lorelei
Heinrich Heine
(1799–1856)
Ich weiß nicht, was soll es bedeuten,
Daß ich so traurig bin, ...

Trashed, Lost & Strungout
Whoa yeah. Yeah!
Once a day falling on the trail walking blind
trade nothing descretion in low,
It's hard to wait taking yourself in honor ...

- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...

Тая песен е за всички нелепо загинаги деца. Написахме я с цел хората да се замислят за нещата, с които провокират дявола да прибира млади и невинни души. Както и да изпратим послание към всички загинали. Почивайте в мир!

Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.
М ...

Мъко моя, ветрогонна,
ветрогонна самота
пак напълни мойта стомна,
вместо изворна вода.
Спомних майчица-родина, ...

Могат ли съмненията да съсипят една връзка... Може ли страхът ни да не бъдем наранени, да ни попречи да бъдем с човек, който ни обича - истински?
Замислих се за миналото си... За нещата, които съм правела с желание, но не са ставали... И за нещата, които без да искам са ставали без много труд... Зам ...

И пак заспивам в безсънни очаквания. Заспивам в уморената сиво-облачна глуха септемврийска нощ. Заспивам в шума на малките дъждовни капки, които падат върху топлата земя и разстилайки се от сблъсъка, правят повърхността ù мокра. Заспивам в празното си легло, пияна от твоето безразличие. Заспивам в т ...

Кой сополи има днес?
Кой издухва ги с финес?
Кой е болен тук сред нас?
Бързо да си хапне праз!
Краката студени сега ...

когато съм тъжна и унила
и в душата зейва дупка гнила,
само стиховете ме успокояват
и душата моя като огън сгряват.
затова отново пълня твойта поща, ...

Денят е повече от сив.
Поредният костюм
от опит за харесване.
Е,този май добре стои....
дали е от значение. ...

Потайно
От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла. ...

Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...

Откъде се взе тази тиха цигулка в сърцето?
Не ми дава капка покой ни денем, ни нощем.
Ангел безплътен ли плаче за нас на небето,
или боса русалка тича край брега тъй самотна?
Откъде тази крехка, копринена нежност извира ...

Смъртта проиграх
Хиени1 възкръсват в кошмари,
а слънцето2 пак натежа...
Подмамват ме нощни локали:
в тях гарвани3 черни кръжат. ...

Не, не сълзи във очите.
Пясък, по устните лепнещ.
Посиняха, до сухо.
А кървят... мислите,
Все по тебе, ...